Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Zografski_monastir

Петър МАРЧЕВ

За българина Атон е История славяноболгарская.

За цар Иван Асен ІІ Атон е част от Второто българско царство.

За мен Атон е опровержение на Света.

И потвърждение на Евангелието.

Там, където чудесата са ежедневие.

А земята и Небето живеят неразделно...

 

За Света гора може да се говори и пише безкрайно.

В най-различни дискурси.

Ако бях разлютена феминистка, бих ударил/а с пестник по масата за начало на свръхсериозен дебат за най-крещящото нарушаване на човешките права на жените.

Разбирай – недопускането на женски същества на Атонския полуостров.

Нещо повече – бих завел/а дело в Международния съд в Хага за ограничаване на човешките ми права!

Но аз съм един мъж на средна възраст. Българин. И православен.

Затова искам да ви разкажа за Атон като за обиталище на благодатни старци.

Разбирай – живи светци.

От онези, които вършат чудеса с молитвите си.

И дават пример на нас, миряните, хората в света, че е възможно да се живее без невротизиращите телевизори и мобилни телефони. Дори без ток и интернет.

Но с Бога...

В недалечното минало, разбирай преди 20-30-40 години, светогорските манастири, килии /малки къщички, обитавани от един или няколко монаси/, както и пещерите и непристъпните диви местности в подножието на величествения връх Атон /2039 м/ са изобилствали от монаси, водещи свят подвижнически живот. Всеки според своите сили и смирение се стремял да се уподоби на съвършените небесни Ангели. Мнозина от тях са просияли с божествени дарования като чудотворства и прозорливост. Може би не най-съвършеният, но със сигурност най-популярният сред съвременните благодатни атонски отци е старецът Паисий Светогорец. Роден през 1924 година в малоазийската област Кападокия, прогонен от там от турците с родителите си и много други гърци, по-късно младият Арсений /каквото било светското му име/ избира монашеското поприще. От 1953 година отец Паисий се подвизава на Света гора. Той имал само основно образование, но Бог го просветил заради изпълненото му със смирение и любов към ближния сърце. И той написал много книги с поучения към миряните за духовната борба, за препъникамъните на семейния живот, както и за „вехтите” светогорски старци, на които той бил послушник или пък са му разказвали за техните подвизи. Много от книгите на стареца Паисий Светогорец са преведени и издадени на български от братята на Зографския манастир и са достъпни за българския читател. Но нека с негова помощ се върнем назад във времената, когато чудото е било всекидневие на Атон.

„Това се случило в Кутлумушката килия “Свети Спиридон” в навечерието на храмовия празник. – разказва старецът Паисий. – Отците още не били намерили риба за трапезата и се безпокоели. Монасите се тревожели и предлагали на стареца си различни неща, но той им казвал:

- Имайте търпение, свети Спиридон ще ни донесе риба! - и непрекъснато се молел с броеницата.

След като монасите вече изгубили търпение, изведнъж чули да се чука на портата. Отворили и какво да видят - двама рибари карат с магарета два коша, пълни с риба и търсят стареца. Монасите извикали стареца си, но щом го видели, рибарите поклатили глави:

- Не е този старецът. При нас дойде друг старец и ни каза: “Да отнесете риба в килията на свети Спиридон, която празнува, и ще получите добра цена. Ако искате, ще ви дам и капаро”.

Старецът разбрал, че е станало чудо, и поканил рибарите да влязат и да се поклонят в храма. Щом видели иконата на свети Спиридон, те рекли: „Ето, този беше старецът, който ни каза да донесем рибата тука”...”

Друг път в Иверския скит през лятото пресъхнал кладенецът. Тогава един стар монах взел иконата на св. Николай, завързал я на въже и я спуснал на дъното. “Свети Николае, да се издигнеш заедно с водата, ако искаш да ти паля кандилото, - казал отецът - защото ти можеш да направиш това нещо. Виждаш колко много хора идват, а нямаме малко студена вода да им дадем!” И станало чудо – кладенецът започнал да се пълни с вода! Когато иконата на светеца се издигнала заедно с водата, отецът я взел, целунал я благоговейно и я отнесъл тихомълком в храма, сякаш нищо особено не се било случило...

Отец Паисий разказва и за други светогорски старци, облагодатени от Светия дух заради тяхната детска чистота и смирение. Един от тях бил отец Пахомий от килията „Свети Апостоли” към Иверския скит. Неговата святост чувствали не само хората, но и животните. Той бил стигнал дотам, че обичал даже змиите – хващал ги с ръце, а те не го хапели. Дори веднъж ужасил двама други монаси, които го видели, че се е опасал през кръста с една голяма змия!..

Подобно на дядо Пахомий, и старецът Паисий Светогорец обичал не само хората, но и животните. Запазени са разкази на очевидци как той хранел от ръцете си една змия, един орел и една дива мечка...  

Но нека вдигнем малко самочувствието си като българи. Като си припомним за един благодатен старец от... София. Вярно, отец Антим е от по-вехто време – от ХІХ век. В София той служел като енорийски свещеник. Но след като останал вдовец – някъде около 1841 година - отишъл да се подвизава в градината на Пресвета Богородица. Той бързо натрупал духовни добродетели и мнозина от събратята му монаси започнали да го почитат като светия. За да не падне в най-страшния грях – гордостта – отец Антим

започнал да юродства заради Христа и да крие вътрешното си богатство. Когато виждал, че някой монах се отнася към него с благоговение, започвал да прави щуротии, да си говори сам и така развалял доброто мнение за себе си. Ходел често в руския манастир „Св. Пантелеймон”, но повечето време скитал из Атон, съвършено сам за по два или три месеца. Бил облечен в един стар чувал, на който направил една дупка за главата и две за ръцете. Онези монаси, които съдели само по външността му, го наричали побъркан. Но отец Антим ги слисвал, като им разкривал техните помисли, четейки мислите им. Господ дал на благодатният старец от София и други свръхестествени дарби – той издържал до два месеца без да сложи каквато и да е храна в устата си!  През 1862 г. зимата на Света гора била студена и снежна. По онова време отец Антим се подвизавал под връх Атон, където живеел в хралупата на едно дърво. Но падналият голям сняг го затрупал така, че той не могъл да излезе оттам. Така прекарал без хляб четиридесет и шест дни, под снега, като оцелял с помощта на свети Иоан Кръстител...

Да се върнем отново към стареца Паисий Светогорец, който наистина е нещо изумително. И със своя свят живот преобръща наопаки съвременната ни човешка логика. Можете ли да си представите за какво се е молил той в последните години от живота си? Отец Паисий се молил да се разболее от рак! Да, колкото и невероятно да ви се струва това... Ето и неговото обяснение: „В днешно време хората страдат от три неща: рак, душевно заболяване или развод. Многото писма, които получавам всяка седмица, са свързани с тези проблеми. Аз не страдам от някаква сериозна душевна болест, нямам нищо общо с браковете и разводите. Поне нека страдам от рак, за утеха на тези, които са в беда.” Но той не споменава на всеослушание за едно основно духовно правило: когато ти самият страдаш, но не се молиш за себе си, а за ближните, тогава Бог се умилява от това себеотречение и не оставя без отговор тези силни, изстрадани молитви. За това става дума...

И наистина, Бог изпълнява молбата на Паисий и той заболява от рак на дебелото черво. До последно служи в храма, понякога губи съзнание, пада, свестява се и пак продължава литургията... Накрая го вкарали принудително на лечение в една солунска болница. Старецът Паисий предал Богу дух на 12 юли 1994 година. Погребан е в основания от него девически манастир „Св. Иоан Предтеча” край селцето Суроти, недалеч от Солун. А гробът му отдавна се е превърнал в място за поклонение. Към Суроти се отправяме и ние, една поклонническа група от България. С повече питане откриваме чудесната света обител. Покланяме се на гроба на святия старец, всеки със своята си молитва... После, в автомобила си припомняме пророчествата на отец Паисий за последните времена:

"Когато чуете, че турците преграждат в горното течение водите на Ефрат и ги използват за напояване, тогава знайте, че ние вече сме навлезли в приготовлението за тази велика война; а по този начин се приготвя пътят за двестамилионната войска от изгрев-слънце, както казва Откровението. Сред приготовленията е и това: трябва да пресъхне река Ефрат, за да могат да минат многочислените войски. Много жертви ще има в тази война...”

Старецът предсказва и как ще започне тази война – когато Турция предяви претенции към шестмилната зона около гръцките острови и двете страни се изправят пред военен конфликт. Тогава руснаците ще ударят изненадващо турците от север, ще бъдат използвани и оръжия за масово поразяване, а приемникът на Константинопол – Истанбул ще бъде изравнен със земята. После в конфликта ще се намеси и Западът и Турция ще бъде разпарчетосана. В тази война една трета част от турците ще загинат, една трета ще отидат към Ирак, а останалата една трета ще станат християни. Това е предсказвал отец Паисий на гръцките поклонници, обсаждащи неговата килия в Панагуда, на Атон.

Но ето и тълкуванието на тези пророчества от един учен - проф. Д. Кицикис от Университета в Отава, който е специалист по проблемите на Турция.По неговите думи една трета от населението на Турция (25 милиона) са алавити, които се отнасят позитивно към християнството. Освен това, не бива да забравяме, че в тази държава има и голям брой тайни християни. Що се касае до третата третина от населението, очевидно става дума за държавата Кюрдистан, който ще бъде създадена.

А ето как завършва предсказанието на стареца Паисий Светогорец за бъдещето на света: „Но тази война, за която говорят пророците, ще стане причина за обединяването на човечеството. Хората ще разберат, че е невъзможно да живеят така по-нататък, иначе всичко живо ще загине... Тогава ще изберат световно правителство; Иерусалим трябва да стане столица на света. А това ще бъде преддверието на възцаряването на антихриста. Три години и половина той ще управлява, прикривайки истинския си лик. После ще започнат гонения срещу християните; настъпва царството на лъжата и злото. Още три години и половина ще продължи това страшно време. Последната православна литургия ще бъде отслужена тук, на Атон; после Иверската Богородична икона ще отлети в огнен стълб към небето, както е дошла на Света гора преди много векове. Това ще е знак за монасите да напуснат това свято място, което по Божията воля ще потъне в дълбините на морето, за да не бъдат поругани християнските светини..."

 

sa

 

   Fluida

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

lo

12659614 1036633103064017 1199327596 n


halba