Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Светецът укротил морска буря в Тихия океан и показал ада на една жена

svnikolaНАШИЯТ КРЪСТ

Научих тази история от йеромонах Теофилакт, брат на Псково-Печерския манастир, през втората половина на 80-те години. На него му я беше разказал един военен, капитан първи ранг, вярващ човек. Как беше стигнал той до

вярата? Като млад командвал торпеден катер в Тихия океан. Веднъж катерът излязъл на дежурство в открито море. Прогнозите на синоптиците били благоприятни, нищо не предвещавало беда. Въпреки това съвсем скоро на хоризонта се появило отначало малко облаче, което започнало стремително да нараства. Задухал пронизващ вятър, постепенно прерастващ в бурно вълнение. Започнала буря. Огромни вълни заливали малкия кораб… Капитанът не бил от плашливите, но въпреки това страхът от смъртта се приближил до сърцето му – та нали не е сам, отговаря за екипажа. Какво да прави? И изведнъж си спомнил някогашните думи на майка си: „Моли се на Бога. Той навсякъде спасява“. И думите на дядо си, стар морски вълк: „Който не е бил в морето, той не се е молил на Бога“. В църква капитанът не бил влизал от детинство: пионерство, комсомолски години, след това служба. Как да се помоли – не знаел. Но вътре, в душата си възкликнал: „Господи, спаси ни. Господи, помилуй!“

И изведнъж станало чудо. Той видял как направо по вълните върви старец в свещенически одежди. Капитанът даже успял да разгледа лицето му – правилни черти, къса брада, ясен поглед. Старецът благословил с две ръце кораба и внезапно вятърът стихнал. Морето се успокоило. Бурята свършила. Капитанът си поел дъх.

Когато се върнали на брега, си дал дума непременно при първата възможност да отиде в църква и да запали свещичка в знак на благодарност за своето избавление и за спасението на екипажа. Но в далечните източни райони през годините на гоненията всички църкви били разрушени.

Все пак, съвсем скоро му се открила такава възможност. Изпратили го в командировка в Санкт Петербург, тогава Ленинград. Вървейки по "Садовая", капитанът забелязал прекрасен петкуполен храм. Слязъл от трамвая и се запътил към него. Това бил храмът на свети Николай, храмът на морската слава. Но капитанът не знаел това. Влязъл в полутъмната приземна църква, купил голяма свещ за 2 рубли и 50 копейки и започнал да се оглежда къде да я запали. Забелязал една икона, на която бил изобразен благообразен старец в епископско одеяние, и решил: „Ще я запаля пред този дядо“. Капитанът отишъл по-близо до иконата, вгледал се и онемял. Ликът на светеца съвпадал едно към едно с чертите на лицето на онзи чуден старец, който тогава в Тихия океан укротил бурята! „На кого е тази икона?“ – попитал капитанът една от служителките, облечена в тъмна рокля. „Как на кого?! На светителя и чудотворец Николай, защитника на плаващите по море!“ – отговорила тя.

 

 *   *   *

В едно село вярващи родители оженили сина си. Снахата се случила разбрана, добра. Преди началото на Петровия пост свекърът ѝ рекъл:

- Дъще, в нашето семейство имаме обичай по време на поста да прибираме всичко блажно и да постим. Съгласна ли си и ти да пазиш поста с нас?

- Съгласна съм, — отвърнала тя.

Жената работела в колхоза. Отивайки на работа, тя взела със себе си постна храна. А в колхоза другите започнали да ѝ се подиграват и присмиват: „Сдобихме се със светица! Пост ще кара!”

Минал денят. На другия ден снахата не издържала и раздразнена казала на свекъра:

- Няма да постя! В колхоза ми се смеят, не мога да търпя. Хората не постят! Каквото правят другите, това и аз!

- Е, добре, - отвърнал свекърът. - Ние не те принуждаваме, – сетне извадил кутията със сланината.

Отишла жената на работа. По време на обедната почивка изкарала на показ блажната храна, ала никой вече не ѝ обърнал внимание. Обядвала и заспала върху сламата. Минала почивката, дошло време за работа, а тя все спи. Започнали да я будят - не се събужда! Стене на сън и трепери. Дълго останала така, накрая все пак се събудила и заявила:

- И да ми се смеете и да ме биете, ще постя!

После разказала следното. Когато заспала, дошъл при нея един старец, който я хванал здраво за ръката и ѝ казал:

- Ела с мен! - след което я повел по една тясна пътечка, а наоколо мрачно, страшно. Отдалеч се чували човешки стонове. Завел я той до една пропаст, в която нещо клокочело и кипяло, а отвътре долитали викове, вопли и стонове.

- Скачай! - казал ѝ той. - Нали казваше: «Каквото правят другите, това и аз». Ето виждаш какво правят другите!…

- Не, дядо, моля Ви, простете! Ще постя до края на живота си. И на всички ще казвам какво страшно наказание ги чака за несъблюдаване на поста.

Следите от пръстите на стареца останали на ръката ѝ до края на живота ѝ.

 

 -------------------------

Второто чудо е записано от монах М., Успенски храм, гр. Хелзинки; преводът на втората история е на Д. Главева.

 

 

   Fluida

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

 

 

12659614 1036633103064017 1199327596 n


halba