Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

По убеждения или по любов да вярваме в Бога?

detНиколай ФЕНЕРСКИ

По убеждения или по любов вярвате? Преди да почна да пиша, проверих на сайта за световна статистика колко деца са се родили днес на нашата чудесна планета – около 200 хиляди бяха до средата на деня. Смъртните случаи

бяха около 80 хиляди. Няма данни колко от новородените ще бъдат кръстени православни християни и колко от вече мъртвите са се изповядали и са взели Причастие, преди да си отидат. Изходът от този живот често е внезапен и нечакан. Както твърди и един герой на Булгаков, който не е ясно дали е бил вярващ, въпреки че дедите му са свещеници, а и вкарва образа на Йешуа в романа си. Доста странно произведение, ако смея да кажа така, знам колко почитатели има. Но напълно приляга на темата ми за чистата детска вяра и начетената и хитра йезуитщина на възрастния, който заявява, че дори да нямало Бог, трябвало било да живеем така, сякаш има. Ето кое ме дразни най-много у някои творци – режисьори, художници, поети – техният егоцентризъм, който снизходително обяснява как човекът си бил съчинил Бога и как това човешко изобретение било най-значимото и цивилизованото. И т. н. Забравили те своето невинно детство. Отдалечили се от него на километри.

А какво означава твърдението, че душата се ражда християнка? Че ни е заложено по подразбиране от Твореца да бъдем чистосърдечни и прости. Това ни дава основание да извършваме тайнството Кръщение над децата си още в младенческа възраст, нещо, което мнозина от протестантите и атеистите никак не разбират и което много ги дразни, чувал съм ги с какво възмущение се изказват по този въпрос.

Човек трябвало било според тях първо да се осъзнае и да приеме Кръщението по своя воля във възраст, когато разбира всичко. Ние сме били отнемали на децата си възможността за избор като ги кръщаваме. За мен това звучи страшно, не знам за вас. Как ще живее детето без покрова на ангела-хранител и без благодатта на Христос през всички тези години, докато дойде в съзнателна възраст? Нека се разберем, или вярваме, или не вярваме. Средното топлохладно положение е противно на Твореца. И ако вярваме, няма да отнемаме близостта на Бога от детето си, като го държим некръстено. Не съществува средно положение по този въпрос и не можем да вдигаме рамене, когато ни питат за кръщението на децата ни.

Тази е вярата по любов. Тя се предава от родителите на децата. Те още нямат убеждения, не са чели Библията, не са наясно с богословските исторически натрупвания. Но у тях вътре действа Светият Дух, те разбират и приемат целия Христос, без да им е необходимо друго обяснение. Една такава простота е присъща на всяко дете. После детето пораства, почва да се изкривява, да се гъне под различни тежести, да залита, гонено от всякакви демони. Не са един или два. Легион са. И има и такъв демон – на многоучеността. Надменността, която се появява у някои хора, изучавали световната философия, е отнела простотата на сърцето им. Тази многоучена гордост ги е откъснала от пряката непосредствена връзка. Тя прокарва вярата им през прокси сървърите на сложните силогизми и тлъстите абстракции. Те трудно се съгласяват, че на Възкресение слиза Благодатен огън по чудесен начин. Те роптаят, че на Атон не допускат женско присъствие. Обявяват старите канони за неадекватни, сякаш Христос може да бъде ъпдейтван за всяко ново поколение. Те знаят повече от Библията, повече от Христос. Способни са да Го преразказват така, както им пасва на умозренията.

Да приемем, че вече сме пораснали. Че вече сме наясно с цялата генеалогия и всички особености на династиите в Източната Римска империя, че сме си взели изпитите с шестици, че сме прочели Библията от кора до кора цели два пъти и можем да разтълкуваме „правилно“ всеки образ, който срещнем там, че даже и на Апокалипсиса посягаме, толкова сме станали смели. И какво от това? Вярата ни по-рафинирана и мотивирана ли е станала? По повече телевизии можем да коментираме посещението на тоя и оня? Какво ни дават знанията? И чували ли сте, че свети Порфирий бил неук, но когато му се налагало да говори с начетени хора, ги изумявал с мъдростта си? И като споменах светеца – повечето светци били именно такива, като деца. И вярата по детски е единствената вяра. А онова вярване по убеждения трябва да бъде наричано с друга дума, „вяра“ не му подхожда. Ако ти имаш убеждения, имаш и цяла система, изградена около тях, имаш аргументи, можеш да водиш дълги разговори по различни богословски теми. А ако нямаш убеждения, ако познаваш Бога само от четирите благовестия и просто си Го обикнал? Ама съвсем просто? И не знаеш абсолютно нищо друго – това стига ли?

------------------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на този текст е в „Православие.бг“

 

 

sa

 

   Fluida

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

lo

12659614 1036633103064017 1199327596 n


halba