Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Отец Стилиян предава Божието благословение на военните моряци

stiliqnАндрей РАНГЕЛОВ

"Със старинни молитви за лодка благославям фрегатите и другите кораби от пункта за базиране Бургас, които заминават на мисия." Това споделя ставрофорният свещеноиконом отец Стилиян Стойков от храма „Св. Никола”

в град Черноморец, чието предишно име е Свети Никола. Без неговата благословия фрегатите и другите кораби от Военноморските сили не отплават на мисия. И по-важното – завръщат се успешно, като всички моряци са живи и здрави. Подготовката и професионализмът на униформените морски вълци дава резултат. Благословията – също. Разговаряме с отеца под прохладната сянка на екзотични дървета в двора край черквата, в която той служи. Храмът се извисява на стръмнината над пристанището и плажа на курортното градче.

Моряците от Военноморските сили познават свещеника, който отслужва църковните обреди по време на различни воински ритуали – празници на формирования, чествания на бележити събития от военноморскката история на България, прояви от бойния и учебния календар на формированията. С неговата благословия военните кораби заминават на продължителни мисии и операции далеч от родните брегове. Заради близкото сътрудничество военните моряци приемат свещеника като един от тях,

воин на вярата от общия строй.

„Оказва се, че някак, когато отплават фрегатите на мисия, моряците са със стегнати души. Нормално е. И тогава започнаха да ме канят да извършвам ритуал по благославянето и отплаването на кораба. Намерих в един стар требник на дядо ми специални молитви за благославяне на лодка. В новите требници ги няма тези неща. Научих молитвата и като отивам на изпращането на кораба, я чета. И хората, като се връщат от мисия, първата им работа е да влязат в параклисчето и да запалят свещичка”, разказва отец Стилиян. Викам, ей това се иска – да знаят, че има кой отгоре да се погрижи за тях, не са изоставени, една сила върви заедно с тях, пътува и ги връща живи и здрави" обяснява той.

Духовното му служение, което придружава от години службата на военните моряци, започва през 2001 г., когато отецът пристига в Черноморец. „В един момент, и аз не знам как се случи, Божият промисъл ли беше, но ме извикаха да дам съвети за строежа на храм във военноморската база в Атия. С удоволствие приех да бъда консултант. Изградихме първия уникален храм във военноморска база. Избрахме името да бъде св. Мина неслучайно”, казва свещеникът.

„В един момент от фронта се получава писмо, подписано от всичките 70 човека, че са живи и здрави. Това писмо се пази още в архива на Клисурската църква. Когато виждат това писмо, майките викат:

„Отче, продължаваме!”

Четат имената, и в крайна сметка от Клисура нито един не загива във войните. Всички се връщат живи и здрави”, казва отец Стилиян. Той разказал тази история на офицерския състав на базата. Така решили храмът да е наименуван на св. Мина. Помогнали и местни бизнесмени. През 2002 г. молитвеният дом бил открит. „Направихме един уникален, неголям храм. В него започнахме да извършваме тайнства и треби и той легна на сърце на всички от военноморската база. В един момент командирите решиха, че трябва да се възстанови връзката между Армията и Църквата.

А това означава – между армията и народа, защото Църквата е народът. И ме попитаха: „Отче, имаш ли нещо против да идваш тук. Имаме моменти, когато почитаме нашите загинали моряци, да направим панихида с твоето участие, с участието на други свещеници”. Казах – разбира се, идвам”, обяснява отецът.

Военнослужещите приемат служението му в храма много добре. Нещо повече. Когато например почитат с панихида загиналите при нос Акин военни моряци, потомците и роднините на героите плачат. Виждат, че армията продължава да тачи тези хора, казва свещеникът. С неговите усилия въвели практиката във всеки кораб от военния флот да има икона на св. Никола. Отецът обаче решил да затвърди още повече спойката между армията и църквата. Възстановил стария обичай за

отключване и заключване на морето.

nik„На 9 май, когато е летният Никулден, от военноморската база ми изпращат един техен катер. Извършваме ритуал по отключване на морето, като го благославяме. Тоест, св. Никола вече разрешава да се влиза свободно вътре, да се лови риба, да се плува и т. н.”, обяснява свещеникът.

С катера отиват до мястото на потъналият военен кораб, хвърлят венци и цветя сред вълните, отслужват кратка панихида. Няколко пъти по идея на отец Стилиян качвали и деца от местното училище, най-вече – отличниците, но напоследък и други. Постепенно и гражданите поискали да се присъединят към ритуала в морето. От базата вече ми пращат по-голям кораб, защото много народ идва, споделя отецът. На 6 декември, когато е зимният Никулден, той отслужва ритуал по заключване на морето. „Така обявяваме, че морето вече е заключено, тоест св. Никола оттегля благословията си и който иска да влиза вътре, да се оправя на свой риск. Не да търси после помощ и да каже: ама защо така се получи. То си има ред за всичко – откога, докога”, изтъква отецът.

Така военните моряци от пункта за базиране и хората от местната общност започнали съвместно духовно служение по различни поводи. Много съм доволен от това, което се получава, защото така се заздравява връзката между армията и народа, категоричен е свещеникът, който получава пълното съдействие на командването на пункта и ВМС като цяло. Силата Божия, която ни помага, трябва да се призовава и да се вярва в нея, обобщава отец Стилиян.

Чудо: дървен Кръст и Евангелие

оцеляват в огъня

Истинско чудо, според отец Стилиян е оцеляването в пожара от 1995 г. на няколко манастирски реликви. Сред тях най-забележителните са дървен кръст, напрестолно евангелие и основополагащата за манастира икона.

Кръстът, по думите на отеца, има интересна история. Тя води началото си от истинския кръст, на който е бил разпнат Христос. По време на пожара през 1995-а обаче реликвата оцелява, въпреки че от високата температура се разтопили дори свещниците в храма.

Пламъците не успяват да унищожат и напрестолно евангелие, подарък от руските войски, които през 1877-78 г. минали през селището. Под металния обков на кориците са се запазили в уникално добро състояние страниците с текстове и с прецизни цветни литографии. Качеството на копринено гладката хартия е върхово, тя дори не е потъмняла от времето, въпреки че изданието е от 1805 г. и е сред най-употребяваните богослужебни книги в църквата.

„Но не само това е за мен чудото. Ще ви покажа по-голямо чудо. Моите приятели – свещеници от Русия, ми подариха същото евангелие, без да знаят, че тук е старото издание”, казва отецът и разгръща страниците на новата придобивка.

В пожара оцелява и иконата, дала началото на храма. „Дошла е при нас по вода преди 200 години. Гръцка гемия се разбива в залива. Моряците доплуват с иконата тук и я оставят върху един камък, върху който сега аз служа в олтара. Местното население тогава решава, че това е знак-поличба и ще направи църква, посветена на Св. Никола”, разказва отец Стилиян.

Не по-малко чудна е и историята на аязмото зад храма, върху което е изграден нов параклис. Когато отецът идва в Черноморец, от старинния извор, който отдавна е затрупан, са останали само легендите. Чрез свой познат, който търси вода в земята с чаталеста пръчка, свещеникът намира точното място на старото аязмо. С помощта на приятели и познати започват да копаят и стигат до някогашния градеж. Иззиждат нов кладенец, в който водата идва до повърхността от 20 м под морското равнище. Над новото аязмо построяват параклис. Изографисването на помещението е дело на отеца и неговия познат местен художник Георги Андонов, който е най-продаваният в Америка български художник.  

Райската градина в Черноморец

Истинска райска градина е създал отец Стилиян в двора на храма в Черноморец. Идвайки през 2001 г. в градчето, той заварва занемарена църква, опустошена от пожар през 1995 г. и поляна от тръни наоколо. Решава да направи градина, в която да има описани в Библията растения, а и други екзотични насаждения. Въпреки, че е духовно лице, вярва в народната поговорка, че лозето не иска молитва, а мотика. Плюе си на ръцете и започва да преобразява храма и двора. Правата лопата и досега му е непрекъснато под ръка, в бойна готовност, забита под едно дърво. Току я взима и окопава спечената почва около някое крехко стебло. Сега, 18 години по-късно, градината е пълна с високи дървета, буйни храсти и цветя. Храмът, чиято 160-годишнина чествали миналата година, действа на пълни обороти и посреща посетители, дошли не само да се черкуват, но и да поседят на хлад под дърветата, между които се разхождат костенурки.

stДядото и чичото на отеца, който е пето поколение свещеник, го запалили още от малък да обича природата. Стилиян Стойков е от Пловдив, но е израснал в Клисурския район. От там съм наследил любовта към историята, религията, вярата, както и към природата, споделя той. Ботаниката, заниманията с растенията са му хоби, което непрекъснато развива чрез интересни опити. Прави, например, присадка от храста арония на дървото круша. Експериментите му се получават.

„Исторически факт е, че най-добрите пепиниеристи от едно време са свещениците. Голяма част от растенията, които са в църквите и манастирите, са тяхно дело. Като са обикаляли по различни места, са донасяли и засаждали материал в градината си. След това пък изнасят продукцията и така растенията се разпространяват”, обяснява отецът. Според него известният у нас сорт „попска круша” е създаден именно така от френски монах, чието име носи – „Абат Фетел”.

Имам тук почти всички библейски растения, които са описани в Библията под една или друга форма, казва с гордостта на създател отецът, след като ни е почерпил с освежаващ ментов сок, собствено производство. Когато дошъл през 2001 г., до вратата на двора имало само два пирамидални кипариса. Сега от двете страни на входната алея расте грижливо подрязан висок жив плет от растението трънен венец. Наречено е така, защото именно от него бил направен венецът, който сложили за назидание и подигравка на главата на Христос. Тази върба, когато я сях, беше една клечка, посочва свещеникът към голямо дърво. В двора расте също и изключително рядкото желязно дърво, което се среща само в ботаническите колекции. Заради здравата му дървесина то е тотално изсечено, за да се използва за подпори в мините, обяснява отецът - горд, че съхранява растителния вид.

Това пък е едно от красивите растения – райска птица, а там горе има и мимоза, сочи той към други екзотични дървета. В двора има също индийски люляци, магнолия, лавандула, различни видове лози, райска ябълка, японска мушмула, палми, нарове, пинии, борове, маслини, отскоро – и зокум. Дори имам бананова дърво, казва свещеникът. Едно от най-впечатляващите растения, което, подобно на асма, расте върху метални подпори и решетки на 3 м височина пред храма е кивито. Под него са разположени няколко пейки за посетителите. Ето, там накрая е мъжкото растение, а това тук му е харемчето, усмихва се отецът и посочва към увисналите стотици едри плодове. Достатъчно е едно мъжко растение, а за останалото – вятърът и пчеличките си вършат работата, допълва той.

Студент при Неофит, дякон при Максим

Отец Стилиян учил в Софийската духовната академия, когато ректор е бил сегашният патриарх Неофит. По същото време бъдещият свещеник навлизал практически в професията, като бил дякон на тогавашния патриарх Максим.

Като започнах академията, учих още при старите професори, спомня си отец Стилиян. „Владиците ми казаха: ако искаш да се развиваш добре, слагаш расото и започваш практика, наред с учението. Така в един момент се оказах дякон в „Св. Ал. Невски” на светейшия патриарх Максим. От него научих нещо, което няма да забравя. Един завет ми даде той и каза да го спазвам, когато стана свещеник. Той каза: „Не забравяй, писано е – кесаровото – кесарю, божието – Богу. Но никога кесаровото да не е над божието”. И досега се старая да спазвам този завет. Отдавам си като гражданин кесаровото. Обаче ако стане въпрос за вярата, за Бога, не може банката да е по-високо от Църквата. Ние от това страдаме в момента”, казва отецът.

След като завършил академията, служил в Пловдив и близо 15 години в Клисура. Жена му е от Бургас и когато децата им станали тийнейджъри, семейството решило да смени „гарнизона”. Така се озовали в Черноморец.

Пристигнахме през 2001 г. и се започна терзанието – градина, камбанария, аязмо, икони, книги, военноморска база, служение – едно, второ, трето, споделя свещеникът с усмивка. Но това е мястото, на което изявих моите способности, допълва сериозно.

Успява да възстанови храма, пострадал от пожара през 1995 г. Построява нова камбанария, създава великолепната градина в църковния двор. Едновременно с това рисува иконите за черквата. Създал собствен стил в иконописта.

Като започнал служението в Черноморец, наред с рисуването установил, че хората не познават достатъчно християнската религия и култура, и имали въпроси за религиозните практики и вярата.

Отецът се заел да им даде отговорите. „Като ме питаха за нещо, започнах да обяснявам подробно. Като ми зададат един въпрос повече от три пъти, сядам и пиша. Пиша си проповеди, статии и т. н. В местния бургаски вестник започнах да издавам религиозни беседи. Това се възприе добре от хората. Но питанията продължиха”.

Събрал проповедите си в книга – „Камбанен звън”. Видял, че тя се възприема много добре. „Реших след това да създам втора книга, която нарекох „Духовен меч”. Тя съдържа основни постулати за защита на вярата, исторически беседи за възникването на българската православна църква”, казва свещеникът. И тази книга била посрещната добре от читателите. Сега отец Стилиян работи върху третата си книга – „Щит на вярата”. В нея ще има пак духовни беседи – на малко по-високо ниво, за тези, които са напреднали достатъчно и искат да знаят повече, споделя свещеникът.

 

---------------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на този текст е в Информационния център на МО

 

 

sa

 

   Fluida

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

lo

12659614 1036633103064017 1199327596 n


halba