Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Каква полза за човека, ако спечели целия свят, но погуби душата си?

posokiНАШИЯТ КРЪСТ

„Посоки“. Сравнително нов български игрален филм. Режисьор Стефан Командарев. Съсценаристи Симеон Венциславов и Ст. Командарев. Филмът имаше своите минути

слава, зрителски успех и международни кино-награди. С две думи - Командарев показва, че владее занаята и успехът на „Светът е голям“ не е случаен и не се дължи само на перфектната литературна първооснова. „Посоки“ разказва истории, които не оставят равнодушен никого. Но… за беда финалът му кулминира в безбожническа поанта. С един забележителен ропот срещу Бога. Филмовият протагонист, в чиято уста авторите влагат този ропот е един фалирал капиталист, бивш собственик на хлебарска фурна, комуто предстои операция за присаждане на сърце. Антагонист на фалиралия хлебар е един свещеник, който след работно време кара такси. И тук творческият екип се плъзга надолу, за да се намести в набралата инерция традиция в българската култура Божиите служители да се изобразяват като „попове“, а не като свещеници. Поредният пейоративен образ на поп, който не се различава много от семкаджия, но който вместо семки иска да ни продаде молитви за здраве, против магии, който ни примамва да влезем в черквата, за да му станем „клиенти“. На тази оферта възмутеният герой на Стефан Денолюбов отговаря така: „А къде беше твоят Бог, когато бях принуден да фалирам; къде беше Бог, когато се поболях като работник по строежите?!“

Отговорът на този ропот е елементарно лесен и се съдържа в отговора на Денолюбов на въпроса на свещеника дали е вярващ. „Вярвам само в двете си ръце“, казва той. Тоест, още един безумник, който очаква да спечели голямата награда от тотализатора, без да си е пуснал фиша. Естествено, Бог е там, където вярват в Него, където Го обичат и изпълняват Неговите заповеди – в Православната църква, сред вярващите, които живеят благодатен живот чрез църковните тайнства…

И така, в крайна сметка екипът на „Посоки“ налива в кацата с мед на талантливата си творба и една лъжица катран. Защото със своя откровено богоборчески финал филмът внася смут в сърцата и душите на своите зрители.

 

 

 

sa

 

   Fluida

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

lo

12659614 1036633103064017 1199327596 n


halba