Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

KOKAВероятно така би се запитал легендарният шекспиров персонаж Хамлет, принц Датски, ако живееше сега

Петър МАРЧЕВ

Спомням си моята първа среща с оригинала – беше през лятото на 1965-а, когато баща ми ме почерпи оригинална “CocaCola” в една габровска сладкарница; честно казано, това питие не ми хареса особено, защото имаше вкус на сироп за кашлица. А струваше 30 стотинки, сиреч колкото цели 6 /шест/ лимонади!

Но Бай Ганьо, макар и със социалистически морал, веднага отговори на кокаколовото предизвикателство – наскоро след това родният пазар бе наводнен с газираната напитка “Алтай”, чийто вкус беше “нещо като Кока Кола”. Но пък цената му беше наполовина – 12 стотинки. Другият ми спомен е от края на 60-те години на миналия век: на една автобусна спирка видях един батко, който бе обут в невиждани панталони – платът им беше груб и тъмносин, а на коленете преливаше в небесносиньо до бяло. Джобовете и всички тегели бяха зашити с оранжеви конци, като бяха подсилени с малки кръгли метални нитчета; на десния заден джоб върху малко червено парченце плат пишеше “Levi’s”. После разбрах в махалата, че тези панталони са ужасно модерни, наричат се “дънки” и ако са “оригинални” /да, точно така казаха батковците!/ струват над половин заплата. Аз все още нямах представа колко е това, тъй като в моята стойностна система най-скъпото нещо беше шоколадът “Крава”; тогава бати Иван ми каза, че тия дънки стрували колкото 60 или 70 “Крави”, представяте ли си?!  Наскоро след това родният производител пусна на пазара български дънки с марката “Рила” от отвратителен син дочен плат; тези панталони трудно можеха да се нарекат “дънки”, но навярно са ги купували, защото цената им не бе по-висока от 6-7 лева.

Днес, в епохата на ментето, на българина ежечасно му се налага да направи своя избор: дали да предпочете оригинала, или да се задоволи с фалшификата. Дали да си вземе скъпичкия “Адидас” или евтиния “Адибас”? Натиснат от пословичната ни беднотия, нашенецът много често посяга към стоките менте. Колкото да се убеди, че новите маратонки от битака ще го “оставят” още на първата седмица. Обаче концептуалният въпрос “Оригинал или менте?” зазвучава наистина в минорната октава на “оригиналното” Хамлетово питане /Да бъдеш или да не бъдеш/, когато нагазим в темата “алкохол-менте”. Тъжно ми е да си го спомня, но синът на един приятел си отиде от този свят вследствие на 100 грама джин, изпит в някакво софийско кафене! Руснаците пък имат сериозното намерение да върнат държавния монопол върху производството на водка, тъй като фалшивият алкохол убивал хиляди почитатели на чашката годишно в необятната страна...

Но дилемата “Оригинал или менте?” има много по-драматични измерения в сферата на духовното. Рано или късно, всеки човек си задава въпроса: ами какво ще стане с мен, след като ме повози катафалката на погребалната агенция? Невярващите се задоволяват с възможно най-безнадеждния отговор с червеите, подсказан им от Никола Йонков Вапцаров /”и след разстрела - червеи”/. Другите, които не искат да повярват, че всичко красиво – обичта към родители, любимата жена и децата, приятелството – свършва до надгробната могила, те се обръщат с лице към Евангелието. Защото Христос обещава на повярвалите в Него “живот вечен в Царството небесно”. Душите на неповярвалите също не умират със смъртта на физическото тяло, но печалното е, че тези, които не са спазвали Божиите заповеди, ще наследят вечните мъки в Ада.

След възнесението на възкръсналия Иисус Христос на небето, на Петдесетница през 33-та година Господ изпраща на повярвалите Светия Дух. И така създава Църквата, която да подкрепя и напътства хората в стремежа им към Небето. Истинският приемник на тази апостолска Църква днес е Православната църква. Тя е Оригиналът, който казва: ще постигнеш Царството небесно, ако не лъжеш, ако не убиваш, ако не прелюбодействаш, ако постиш, ако се изповядваш и причастяваш с тялото и кръвта Христови, ако възлюбиш ближния като себе си... Освен нея, има и безброй други “църкви”, които също предлагат спасение и райски блаженства за душата, на къде-къде по-ниска цена: ако почиваш в събота /като адвентистите/, ако бърбориш нечленоразделно на “извънземни” езици /като петдесятниците/, ако носиш светли дрехи, ако не ядеш месо и ако играеш особената гимнастика “паневритмия” навръх Рила /като дъновистите/. В този ред на мисли - върхът на евтинията, или магазинът, в който за един лев можеш да си “купиш” поне дузина спасения са източните религиозни учения. При тях, например сексът не е грях, а изкуство /виж Кама Сутра/; а това, че в този живот си педофил или проститутка, не е фатално – просто защото имаш възможност за поправителен изпит, при следващите си прераждания. Навярно поради тази причина една наша талантлива художничка-илюстраторка в едно интервю заявява, че е вярваща, но предпочита будизма пред християнството. Причината? Въпросната дама е почитателка на хомосексуалната любов, която е 100-процентов грях според християнското вероучение. Но не и според последователите на Буда...

Каквото и да си говорим – живеем в пазарна икономика: има търсене, има и предлагане. И всеки може да избира между Оригинала и ментето, между Христос и Дънов. Докато не се убеди на свой гръб, че евтиното винаги излиза много, ама много скъпо...

 

sa

 

   Fluida

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

lo

12659614 1036633103064017 1199327596 n


halba