Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Неистово бързайки, няма кога да мислим за душеспасението си

deРумен СТОЯНОВ

Мнозина се оплакват от постоянен, че и растящ недостиг на време. По-точно се оплакваме, ибо не изключвам моя смиреност. Още по-точно: аз не се оплаквам, съзнавам недоимъка му. И

понечвам да отбягвам кое що.

От къде и защо ни сполетя непреодолимото му оскъдие? От желанието да притежаваме/изживяваме много, много, много неща. Към това, към тях несекващо ни тласка/ръчка потребителщината, развихряна всъде и неозаптимо. Децата невръстни живеят неподвластни на времето, блаженстват в своего рода безвремие, от което принудително ги вадят възрастните посредством неумолимия, неизбежимия брой задължения. По милост Божия идваме в мира сего без малейш усет за време и бързопреходността му. Но лека-полека изпадаме в негова зависимост и неповратимо ставаме подчинени му, роби. Тегоба, която мъкнем неотменимо до пенсия. Но даже и след нея много човеци, по силата на придобития дългогодишен навик, не могат се отърва и вечно бързат, бързат, бързат. За къде, за какво? Ламтим за парични, веществени придобивки, удоволствия, слава, успехи, власт, гъделчета на плътта и ума, зер усетно или неусетно ей ни алчници, копнеещи да грабим с препълнени шепи от безбройните прелести и прелъсти на краткото ни битие, една през друга по-изкусителни, дори кога са благоприлични; дето рекъл оня, умиране има, отърване няма, подвластни тям сме.

За тая неотрада не бива да корим времето, вината е не у него, а в нас, податливи на какви ли не слабости. Неистово бързайки, няма кога да мислим за душеспасението си, камо ли да работим по него ежедневно, затуй князът на поднебесието, инакояче казано рогатият, опашатият, козоногият непрестанно ни втълпява, че трябва (?) да постигнем и това, и това, и онова, и друго, и трето, пето, сто и десето, задачите се нижат, че трупат и ни затрупват, коя през коя по-важна, всички неотложими, една свършим, две наумим, не смогваме да ги осъществим, чет и свършек нямат, задъхваме се да ги оделотворяваме, чак изнемогваме. И един, не особено красив ден, кухооката ни грабне посред развихряната свръхбързашка бързотия до шия. Дори вече пенсионери, не всички успяват да надмогнат вкорененото бързане, превърнато в закоравял навик.

Какво да правим, че да избегнем неизбежимите всекидневни задължения, неутолимо поглъщащи броените ни земни дни? Трябва спокойно и разумно да преценим своето досегашно и настоящо битие с оглед кое в него е от православно гледище суетно, малостойностно, излишно, вредоносно, душепагубно. И след като сме на ясно кое в нашите постъпки що е, тогава целенасочено да отстраним или поне осезателно превъзмогнем ненужни времеядства. В тоя порядък ще кажа, че животът е изкуството на възможно най-малките – по време и духовна вредоносност – загуби. Да се не лъжем: пилеенето на време не можем никога съвсем избегна, обаче по силите ни е да го рязко намалим: с Божията помощ, ибо всяко добро деяние свише ест. С оглед време да не прахосваме за маловажни, суетни постъпки, мисловни занимавки, празнодумства трябва да си задаваме простичкия въпрос: това наистина ли ми е нужно; за какво; мога ли без него; не е ли празномислие; не е ли клюкарство; злословие; корист? Бихме надмогнали купища пустопразни часове, които да използваме за дела Богоугодни. По тоя начин своето лично време бихме го прилагали твърде по-свястно и пълноценно, отколкото да търчим подир несекващ порой ужкимни важности. Улавата бързащина в преследване на халостни цели е от лукавите похвати на сатаната да ни залисва, че да не обгрижваме истински душеспасението наше, а, макар скромнейшо, в крайна сметка с нещинко да принасяме тоже за избавлението на пагубно преускорения мир сего.

Нека помним: бързак светец няма.

 

  

 

   Lema BG

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n


halba