Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Св. Никифор Прокажения се яви у нас и призова православния ни народ към молитва

sv_nikiforНАШИЯТ КРЪСТ

В дни на смут и паника от увеличаващите се случаи на заразени с коронавируса у нас, православният журналист Ангел Бончев издава книгата „Св. Никифор Прокажения Чудотворец“, посветена на житието и чудесата на този гръцки светец, живял през ХХ век. Книгата е извънредно актуална, тъй като разказва и за съвсем скорошното явяване на светията в Гърция, където обещал помощ срещу пандемията. Но в брошурата става дума и за явяването на св. Никифор в съня на една българска православна християнка. Ето нейния разказ:

„Разбрах от интернет, че журналистът Ангел Бончев подготвя книга за непознатия за нас светия Никифор Прокажения, и то в един критичен момент, когато светът е обхванат от коронавирус и хиляди умряха, покосени от тази нова чума. Обадих му се по телефона и той ми разказа накратко страдалческото му житие и тежкия кръст, който му е бил отреден. Бях много тревожна и притеснена в седмиците преди това от всичко, което се чуваше по медиите, но в този момент изпитах утеха, особено когато научих, че свети Никифор се е явил на мъж в Гърция, за да вдъхне кураж и заяви готовност да помага на хората срещу това зло. Тъй като до този момент нямах много информация за житието му, акатист, молитви, аз се утешавах с малкото, което вече знаех и си казвах, че светецът ще помогне, имах вяра, че ще е с нас, чувствах го близък. Плаках цяла нощ, молих му се, размишлявах върху случващото се по света и случаите на заразени, които нарастваха всеки ден и в България. След 4 часа същата нощ заспах омаломощена. В съня ми ме посети той – свети Никифор Прокажения. Веднага го познах. Видях го в черното му расо, изправен, държеше златен кръст в дясната си ръка. Обърна се към мен с думите: „Предупреди всички християни да ми се молят, но многократно. Да четат и деветдесетия псалом. Лекарство има и това е светото причастие. Има и билка, която да пиете, това е мащерката, тя убива вирусите. И в никакъв случай да не забравяте да посещавате Божия дом в този труден момент, защото там няма никаква зараза и никой не може да се инфектира.” Това беше първата вечер.

Следващата нощ той дойде отново и каза този път, че много християни са му се помолили, защото и по социалните мрежи се разпространи за явяването му в Гърция. Освен за християните, ми каза и синът ми да му се моли, но не само веднъж, както му се бил помолил еднократно, това не е достатъчно. „Трябва много пъти”, повтори светията. На другия ден попитах детето ми: „Ти колко пъти се моли на свети Никифор?”, а той отговори, че само един път сутринта. Обясних му, че не е достатъчно.

Третата поредна вечер пак го видях. Но този път най-важното, което разбрах, е, че България ще бъде запазена от вируса. Обърнах се към него с въпроса: „А цяла България ли ще бъде запазена?” Той ми каза: „Да!” В този момент видях страната ни като на карта, а той, застанал над нея, над Южна България, и по-точно някъде над Пловдив. И каза: „Камбаните се чуха, камбаните се чуха, камбаните се чуха!” Попитах: „На Пловдивската епархия ли камбаните?” „Да!”, съвсем кратко и утвърдително каза той. След това се издигна на небето и със златния си кръст в ръка благославяше отгоре. От самия кръст се спусна светлина и озари цялата държава. Последното, което каза беше: „Ще отмине!” Заръката му беше и да поръчам едно петохлебие за българския народ.

След всичко това у мен настъпи огромна промяна – на успокоение и сила, които ми вдъхна свети Никифор Прокажения Чудотворец, в разрез с паниката, която е обхванала всички по света и у нас…“

В.К.

Важно е да уточним, че чудото с християнката е публикувано в книгата „Свети Никифор Прокажения Чудотворец“ след разрешение от страна на автора на книгата монах Симон Светогорец. Добавянето е обсъдено с духовник от страна на издателя Ангел Бончев, а не е плод на моментна емоция. Пълното име на жената, на която се е явил свети Никифор, както и населеното място, откъдето е тя, са публикувани в книгата, посветена на него! Всякакви въпроси за свети Никифор Прокажения Чудотворец, за книгата, икони с неговия образ и поръчки, може да се обръщате към издателя на книгата Ангел Бончев на тел. 0898802638, както и на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Ж И Т И Е

на св. Никифор Прокажени

Свети Никифор е роден на о. Крит през 1890 г. Родителите му, обикновени хора, му дават името Николай. Момчето обаче не успява дълго да се радва на семейната обич, тъй като рано остава сирак. Скоро след като започва работа в една бръснарница, се появяват първите симптоми на проказата. В онези времена прокажените били заточвани на остров Спиналонга. Белезите от проказата ставали все по-изразени и за да не го изпратят на острова, той избягал в Александрия. Пристигайки в града, той намира препитание в една бръснарница, но за кратко, тъй като белезите от проказата ставали все по-видими.

През 1914 г., по съвета на един духовник, младежът пристига на остров Хиос, където били лекувани прокажени. На Хиос започнало духовното издигане на младия Николай. Именно там служел отец Антим. Само две години по-късно св. Антим го постригал за монах и Николай приел името Никифор. Между Антим и Никифор се зародила силна духовна връзка. Старецът Теоклит Дионисиатски в своята книга, посветена на св. Антим, пише, че неговият ученик „дори на една стъпка не се отделял от него“ .

При липсата на лекарства болестта на Никифор се развивала, като засягала най-вече лицето (лекарството срещу болестта било открито доста по-късно – през 1947 г.). Той живеел смирен живот, спазвал строг пост и усилено работил в градината. Стараел се да не се натрапва с присъствието си, на никого да не пречи дори с дума или жест.

През 1957 г. мястото за лечение на прокажени на о. Хиос било затворено и пациентите, заедно с Никифор, били изпратени в Св. Варвара в Егалео, близо до Атина. По онова време преподобният бил на около 67 години, зрението и крайниците му били напълно засегнати и деформирани от болестта. На новото място бил и отец Евмений, който също бил прокажен, но поради развитието на медицината се излекувал от болестта. Той обаче решил до края на живота си да остане на това място, близо до болните, за които се грижел с много обич. Така той станал духовен син на св. Никифор. Отец Евмений записал много от чудесата, които приживе, а и след смъртта си св. Никифор извършил чрез молитвеното си застъпничество. На едно от тези чудеса отец Евмений станал сам свидетел.

Една вечер, след като приготвил килията на преподобния Никифор за през нощта, отец Евмений се прибрал в своята стая да си почива. Не могъл обаче да заспи. Бил неспокоен, постоянно мислел какво не е направил и дали е затворил добре печката в стаята на Никифор. Той станал и отишъл в килията на стареца. За да не го безпокои, ако е заспал, той решил, че е по-добре да не чука на вратата и да не казва: „По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй мене грешния…“ и да изчака отговора отвътре „Амин“ според монашеската традиция. Вместо това той много тихо и бавно отворил вратата и застинал, стъписан от онова, което съзрял. Видял как преподобният Никифор се рее във въздуха, на около метър от пода, с вдигнати за молитва ръце. Лицето му сияело с неописуема светлина. След като станал свидетел на тази невероятна гледка, отец Евмений, без да каже нищо, внимателно затворил вратата и се върнал в килията си. Той се разплакал, проснат на пода, тъй като смятал, че е обезпокоил стареца. Но той плачел и от радост, тъй като видял колко велик и безгрешен е този човек. На сутринта той помолил за прошка стареца Никифор за грешката, която допуснал да го обезпокои. Преподобният му простил, усмихнал се и му заръчал да не казва на никого за това, което е видял, и че може да разкаже за случилото се едва след смъртта му.

Св. Никифор Прокажени се преселва във вечността на 4 януари 1964 на 74-годишна възраст. След време, когато отворили гроба му, от мощите му се излъчвало благоухание.

 

  

 

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n


halba