Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

За смисъла на коронавирусната пандемия и за душевната хигиена

gdgdПетър МАРЧЕВ

В условия на тишина, мир и безметежност човек заспива. И живее като в сън своите делници и празници, със своите ефимерни радости и делнични грехове. Затова Бог допуска някой или нещо да ни разтърси и да ни събуди от нашия унес. Защото човешкият живот не е вечен. И, което е по-страшно – нашият край може да бъде внезапен, неочакван… Разтърсването може да бъде под формата на наводнения, земетресения, пандемии.

Които да ни припомнят простата и здравословна истина, че не сме безсмъртни. В тази категория е и сегашният коронавирус. Предполагам, че в началото много от нас не го приемаха насериозно, особено по-младите и по-здравите. Но се оказа, че в действителност вирусът не прощава и убива както възрастни и болни, така и хора на средна възраст, даже и деца. Моето лично сепване дойде с едно телефонно позвъняване от Англия. Наша семейна приятелка се обаждаше, за да ни каже, че е болна. Още на следващия ден състоянието ѝ се влоши и в момента бере душа в една лондонска болница, където лекуват бронхопневмонията ѝ само с парацетамол…

Хората се страхуват от най-различни неща: от кучета, от високо, от инжекции, от компромати… Но за почти всички хора най-страшното нещо е смъртта! И по-точно – неизвестността след последното склопване на очите. Смъртта не е страшна само за вярващите, въцърковените хора, които са наясно, че смъртта е само преход към вечния задгробен живот. Но тези хора, християните, се боят от друго – от прегрешенията си. За тях най-страшното нещо е грехът, и по-точно – неразкаяният и неизповядан пред свещеник грях.

Към днешна дата жертвите на коронавируса наближават 70 000. От заразяването до леталния изход са средно две седмици. Скъпернически отброен срок, в който човек не може нито да се сбогува с живота, нито да се подготви за края…

Да, Бог е милостив. И искрено желае всяка човешка душа да се сподоби с безкраен блажен живот в райските селения, в небесния Иерусалим. Но представете си стотици хиляди, милиони човешки души, подредени в една безконечна опашка пред райските двери. И всяка една има такъв окаян вид и смърди така, сякаш току-що е извадена от помийната яма. А тази смрад не е от душите ни, а от нашите безбройни, делнични грехове: от лъжите, изневерите, блудството, живота без венчавка, немилосърдието ни, абортите ни и т.н., и т.н. Нали ако Господ се смили и ни пусне в този ни вид вътре, ще осмърдим рая и той няма да бъде повече Рай?!

Повечето от нас всеки ден задължително вземат душ. Но не се сещат да почистят душите си. Ако човек реши да загърби греховния живот, може да се обърне към енорийския си свещеник. И да го помоли за изповед… Висшият смисъл на настоящата пандемия е именно такъв – да побързаме и да си направим равносметка на живота. Защото утре може да бъде непоправимо късно.

Английският поет Джон Дън има такива стихове: „И не питай – за кого бие камбаната? Защото камбаната бие за теб…“

 

 

 

   Fluida

   Lema BG

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.


 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

halba