Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Едно велико утешение за родителите, чиито деца са починали или пък са с увреждания

urtНАШИЯТ КРЪСТ

Много социологически изследвания твърдят, че ние, българите, сме сред най-нещастните народи. По-точно – трудно ни е да се усетим истински щастливи като хора. На какво се дължи това? Отговорите за всеки човек са индивидуални, но генералната причина да се чувстваме сякаш в безтегловност, не на мястото, е липсата на духовни ориентири. По този начин не можем да открием точния отговор на Големия въпрос – за смисъла на живота. И това поражда сегашната ни обърканост и безперспективност… А парадоксът е, че този светски по същността си дух се настанява по българските земи и в българския народ заедно с т. нар. Възраждане. Западният Ренесанс е неотделим от идеята на Хуманизма – учението, което загърбва Бога и поставя Човека в центъра на вселената. Постепенното отстъпление на българския народ от Бога започва още преди Освобождението. Това отстъпление направи възможно и покълването на българска почва на откровените богоборчески плевели на комунизма. Те избуяха след 9. септември 1944 година дотам, че ни превърнаха от хора в бездуховни животни. Комунизмът официално бе обявен за мъртъв преди 30 години, но неговият дух – духът на материализма, светският дух – продължава да властва над нас. Нашите житейски цели продължават да са свързани с оцеляването, с парите и властта – като единствените видими цели и ориентири. Затова дори и по време на банкет българинът се чувства нещастен. Защото душите ни, макар и изкаляни и пренебрегнати от самите нас, са живи, те са безсмъртни и с гласа на съвестта ни напомнят, че нещо ни липсва, че нещо ни се изплъзва. Че има нещо и отвъд вратата на смъртта, отвъд видимостта на този свят…

Чрез своята богоборческа зловредна дейност за 45 години комунистите не успяха да унищожат тотално Църквата. Но смазаха монашеството, унищожиха монашеската ни традиция. А именно монашеството е онази духовна нива, която ражда най-благоуханните цветя на миропознанието и Богопознанието. Затова днес народът ни няма духовни старци, които да го ръководят, до които да се допитва в моменти на тежки изпитания. Затова много хора се прелъстиха от различни слуги на демоните като врачките, екстрасенсите, медиумите, астролозите…

Но, който търси, намира – слава Богу, че у нас се издават много книги за гръцките, руските, румънските духовни старци. Един от тях, обичан от всички православни заради своята достъпност и човечност е свети Паисий Светогорец /1924 – 1994/. Той, въз основа на своя благодатен опит, обяснява по достъпен начин въпроси, които смущават и терзаят духовно непросветените хора. Един от тях е – защо Бог допуска смъртта на млади хора и дори на невинни деца? Или пък, защо се раждат деца с увреждания? Чуйте отговора на атонския светец:

„- Никой не е сключвал договор с Бога за това, кога ще умре. Бог взема всеки човек в най-подходящия момент от живота му по един специален начин, за да спаси душата му. Ако види, че някой ще стане по-добър, оставя го да живее. Ако види обаче, че ще стане по-лош, взема го, за да го спаси. Някои пък, които живеят греховно, но имат намерение и воля да правят добро, ги взема при Себе Си, преди да успеят да го извършат, понеже знае, че биха направили доброто веднага щом би им се удала тази възможност. Все едно че им казва: “Не се морете, достатъчно е доброто намерение, което имате”. Другиго избира и взема до Себе Си, понеже е много добър и защото раят има нужда от цветове.

Естествено на родителите и роднините им е трудно да разберат това. Гледаш, умира някое детенце, взема го Христос като ангелче, а родителите плачат и ридаят вместо да се радват, защото откъде да знаят какъв човек би станал, когато порасне? Дали би могъл тогава да се спаси? Когато през 1924 година бягахме от Мала Азия с кораба, за да дойдем в Гърция, аз съм бил бебе. Корабът бил пълен с бежанци и както майка ми ме била увила в пелени, един моряк стъпил върху мен. Майка ми помислила, че съм умрял и започнала да плаче. Една наша съселянка разповила пелените и се уверила, че ми няма нищо. Ако тогава бях умрял, щях да отида в рая. Сега, когато съм толкова възрастен и съм вършил толкова духовни подвизи, не съм сигурен, че ще отида в рая.

Но смъртта на децата помага и на родителите. Трябва да знаят, че от онзи момент имат един молител за тях в рая. Когато умрат, децата им ще дойдат с хоругви до портите на рая, за да посрещнат техните души. Това не е малко нещо! На децата пък, които тук са страдали от някоя болест или някой недъг, Христос ще каже: “Елате в рая и си изберете най-хубавото място”. И тогава те ще Му кажат: “Тук е хубаво, Христе, но искаме и нашата майчица да бъде близо до нас”. И Христос ще ги послуша и по някакъв начин ще спаси и майката.“

 

   

   

 

 

 

sa

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n