Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Свети Паисий Светогорец днес е любимец на целия православен свят

sveyНАШИЯТ КРЪСТ

Искам да ви кажа, че тези светии, които се осветиха в днешно време имат голяма слава и голямо дръзновение пред Бога, а също и твърде много помагат. Преди три месеца се случи следното: Един християнин пътуваше с колата си от областта Термис за Солун. По пътя го спря един монах и му каза: „Юнак, ще ме вземеш ли до Солун?” „Разбира се, елате”. Отецът седна до него и му каза: „Коста (без да

го познава, го назова по име), появил ти се е рак на белите дробове. Отиди в болницата и ще го предотвратиш.” И веднага изчезна. Човекът беше разтърсен от това, което му се случи. Веднага се обади по телефона на няколко свои приятели и разказа какво му се бе случило. Донесоха му няколко снимки на монаси, сред които разпозна монаха, който му се яви – това беше свети Паисий от Света гора, починал преди няколко години.

Коста изпълни съвета му и отиде в болницата с голямо вълнение и притеснение. Лекарите направиха изследване и му откриха рак на белите дробове в съвсем начален стадий, въпреки че той не усещаше абсолютно нищо… Виждате ли, тези човеци, които са угодни на Бога се явяват и след смъртта си и потвърждават истинността на Евангелието.

Друга една госпожа беше отишла да се поклони на гроба на отец Паисий в Суроти. Коленичейки, като се покланяше се подхлъзна и се подпря на гроба с ръката си. След като се прибра в хотела забеляза, че на лакътя си има пръст. Зарадва се, защото прие това като благословение от гроба на Стареца Паисий. Събра тази пръст и я сложи в една кутийка, която носеше със себе си. След това си легна и заспа. На сутринта, когато се събуди, с голяма изненада видя, че от пръстта в кутията е изникнал един крин. Кой го беше засадил, кой го беше полял?!.

Ето и още едно чудо, преживяно от началника на полицията в Солун Ангелос Харахидис. Ето какво разказва той: „На 8 юли 1986 г., когато бях дежурен около Централната болница на Солун, върху моята бригада хвърлиха коктейл „Молотов“. Получих много тежки изгаряния. В болницата, в която ме закараха, лекарите практически не положиха почти никакви усилия, смятайки, че скоро ще умра. Пребивавах в несъзнателно състояние, съвършено изгубил връзка със света. Заедно с мен в болницата се намираше „дядото“ – така наричах стареца Паисий. Още когато ме видя, той каза: „Да… Доста ще се измъчи, но ще остане жив“.

Само след няколко дена започнах да идвам на себе си. Но, ето че почувствах, че смъртта ми се приближава. Повиках медицинската сестра и ѝ казах: „ Аз умирам, сестра! Умирам!“ Почувствах, че се издигам нагоре, напускайки пределите на земята; носех се покрай звездите, през галактиките – така бих описал онова, което се случваше тогава с мен. Издигах се нагоре и все по-нагоре, виждайки пред мен някаква светлина, движеща се заедно с мен. Приличаше на светлина от свещи. Внезапно движението ми нагоре престана, и започнах да падам към земята. В този момент се намерих на операционната маса, а всички лекари ме гледаха с удивление…

Минаха пет години. Отидох в манастира край село Суроти. Там срещнах стареца Паисий. Още като ме видя, пристъпи към мен, прегърна ме и ме притисна към себе си. Започнах да му разказвам как бях умрял. Старецът ме прекъсна: „Слушай, благословени! Ние с теб заедно бяхме в друг живот и се върнахме назад. Нима не ме видя?“ Тогава ми стана ясно, каква беше тази светлина, която бях видял…“

В това време на неверие и съмнение Бог ни дава и такива чудеса, за да можем да намерим благодатта. Затова ви моля да се отнесете сериозно по въпроса за спасението на вашите души. Нашият живот си отива, един сън е. Заминаваме си. Тук сме на гости. Както, когато отидем на лагер. Ще останем там петнадесет дни и ще си тръгнем. Така е и в този живот. Човек ще си замине от този свят. Блажен и триблажен и безкрайно щастлив е онзи човек, който мисли за всичко това, жадува за вечния живот и се стреми да го заслужи с богоугоден живот…

 

-----------------------

Част от проповед на архимандрит Ефрем Ватопедски в храм „Св. Апостоли“ в Лондон, 4. юли 2006

 

 

 

   

   

 

 

 

sa

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n