Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА ДИАСПОРАТА

Споделете ме

pavlin_savovПавлин САВОВ, ученик на Тео
След започналата подписка срещу Тео ме попитаха какво е мнението ми за случващото се и защо не напиша нещо в негова защита. Отговорих, че първо не знам с подробности какво е станало и най-вероятно Тео е заобиколил някои правила, както винаги е правил;

второ, Тео няма нужда някой да го защитава след толкова години борба, която е водил и печелил сам; и трето, дори да се опитам да изкажа мнение, може да не ме разберат.
Вече седмица от тези събития обаче нещо все не ми дава мира и сега, седейки си на една поляна, осветена от светулки, си мисля за фенерчета им, за светлината и за един „самозабравил се“ учител. Тези мисли са недовършени. Заключението е различно за всеки. Надявам се да предизвикам положителното мислене на тези, които стигнат до края.

За Тео (и защо напуснах България)
Още помня последната задача на първата от последвалите стотици съботни олимпиади на Тео – “Избройте всички начини за разпознаване на узряла диня”. Моите пет решения тогава не стигнаха за първото място. Не стигнаха дори и за третото. Имаше ученици, които завършиха с тройки по физика, но бяха пред мен в класацията с 15 до 20 решения на задачата. Мисля, че няма станали физици измежду тях, но съм сигурен, че си купуват зрели дини. Също така знаят защо кренвиршите се пукат надлъжно, когато се сварят. Както и може би да не копаят под основите на сградите, за да не се срутят.
След края на олимпиадата аз и Тео отидохме до неговия апартамент, за да ми даде дебели руски учебници по физика, от които да започна да чета. Влезнахме в спалнята, където имаше ракла и два огромни гардероба. Питах се защо този леко хахав даскал си държи книгите при дрехите. Отговорът беше, че в гардеробите няма дрехи (това обясни вечното светлосиво яке). Всичко до тавана беше пълно с книги, сборници, учебници и списания. По пет, десет броя от всички, за да може да ги раздаде на няколко души да учат едновременно. Започнах да се питам дали решението ми да зарежа математиката в последния момент и да вляза в паралелката на Златния Тео беше добра идея. Първата ми реакция бе да тръгна да бягам от този мрачен апартамент, в който няма дрехи. Вместо това останах до полунощ, слушайки за бившите му ученици, за велики физици, историци, писатели, политици. Когато се прибрах вкъщи, исках да започна да чета веднага, докато изям всичките му гардероби с книги, та да му остане място за дрехите.
Шест години по-късно, в едно висше учебно заведение, един професор по физика ни каза, че сме срам за България, защото не искахме да си купим книгата му по физика и да я научим наизуст. Тео вече ни беше научил на физиката в книгата. Ние искахме да учим друго, но нямаше кой да ни преподава: стандартите били такива, програмите такива, правилата такива, учебниците такива, плащането и то такова. Бяхме си помислили, че Теовците са навсякъде, а те май не бяха.

За фенерчетата (и защо не се върнах в България)
Защото Стоичков е тъп, Бербатов е мързелив, Гришо е манекен, Казийски е предател, а Тео се е самозабравил, защото го дават по телевизията. Гледайте отново репортажите с Тео. Вижте леко отегчената му усмивка, с която изчаква репортерите да изредят заслугите му и министрите да се снимат с него. Забележете промяната, когато започне да говори за учениците си - бивши и настоящи. Усмивката му става доволна и победоносна. Има и едно такова пламъче в очите му, коeто виждаш, когато отговориш на трудните му въпроси, когато олимпийците му се връщат с пълен комплект медали от поредното състезание или когато някой току-що е заслужил тройката си по физика. Това пламъче издава гордостта от постигнатото, не от него, а от учениците му. Защото почти всичко в живота, което си заслужава, е трудно и изисква лишения, упоритост, работа, работа и работа. Но някой трябва да запали първата искра. Или както беше казал един самозабравил се учител: “Главата на ученика не е кофа, която трябва да се напълни, а факел, който трябва да се запали”. Това негово пламъче е запалило и продължава да пали факли и фенерчета.

За светлината (и защо искам да се върна в България)
Преди да навляза в много лични територии, искам да предупредя, че мозъкът ми е промит. Да, Тео ми проми мозъка, за което ще съм му вечно благодарен. Както и на моите родители. Преди това комунизмът ми проми мозъка и ме направи чавдарче и пионерче. Едни от най-хубавите ми години, не заради комунизма, а защото бях дете и морето беше до колене. После Тео ме научи да работя здраво, за да постигна нещо в живота, който не е до колене. След теоретичната астрофизика явно съвсем не знам какви ги говоря, а пък американският капитализъм ме е довършил. Честно да си кажа, нямам търпение да видя следващата фаза на промиване. Между другото, по подобен начин мисля да промия мозъците на децата си, но за това след малко. След това предупреждение за невменяемост, ето я и темата за светлината.
Понякога си мисля за Левски. Представям си зима, студ, виелица и него, загърнат в дебело палто, промушва се между къщите, крачи уверено, без да спира. Питам се накъде е тръгнал. Какво му дава сили и тази увереност? Представям си го като светлина, към която върви. В следващия миг виждам Тео. Завит в светлосивото яке, кафява папка под мишница, с уверена крачка върви в един тъмносив ден и влиза в МГ-то. Задавам си точно същите въпроси. 
В прословутите часове на класния ръководител, измежду всичките си “брътвежи”, Тео ни казваше, че всеки човек рано или късно ще достигне до възвишено състояние, за което само той ще си има име – Бог, Любов, Вселена, Светлина, тройка по физика... Това състояние било много по-красиво и съвършено от секса – все пак говореше на разгонени тийнейджъри и това беше базата за сравнение. И досега не съм сигурен дали съм разбрал за какво става въпрос, но знам, че Тео е открил своята Светлина. И не само я е открил, но я и раздава. Доказателство за това са светулките. Да говорим за тройки и шестици малко не се връзва. Все едно да кажем, че на Левски му миришели чорапите.

За учебниците и правилата – оказа се, че земята не е плоска и слънцето не се върти около нея. Ако всички учихме по учебници и следвахме правила, щяхме да изпадаме от ръба й.

За това как мисля да “промия” мозъците на децата си - искам да станат по-добри от майка си и от баща си. На родителите с подписката пожелавам децата им да станат по-добри от тях.
За светулките и защо искам да се върна в България – защото ни има, защото Теовците съществуват, защото Ицо, Митко, Гришо и Матей...

Тео, благодаря за пламъчето!

-------------

Бел. ред. Павлин Савов е доктор по астрофизика, понастоящем е вицепрезидент на Голдман Сакс – Ню Йорк

 

   Fluida

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в София

София
София - Температура: <b/>-2°C
Облачно
Температура: -2°C
Усеща се като: -2°C
Вятър:
Сила: тих, 1.0 m/s

Времето със sinoptik.bg