Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА ДИАСПОРАТА

Споделете ме

Писателят Мартин Ралчевски от Великобритания пред "Гласът на България"

MR Вместо визитка:

Мартин Ралчевски е роден в София на 4 март 1974 година. Завършил е Богословския факултет на Софийския университет с втора специалност “география”. Издателство „Сиела“ е издало и шестте му книги „Безкрайна нощ“, „Горски дух“, „Полубогиня“, „30 паунда“, „Измама“ и "Емигрант". От 2009 година живее със семейството си във Великобритания.

 

Кога разбра, че искаш да станеш писател, Мартине?

- Разбрах го в Мексико през 2003 г. Там участвах в снимките на един филм. Беше непоносимо топло, трудно и... вълнуващо. Тогава усетих този силен прилив на енергия, който до днес почти не ме е напускал и благодарение на който написах моите книги.

Какво е писането за теб – средство, цел, или...?

- Не съм се замислял над този въпрос. Може би е начин да изразя чувствата си. В душата ми напират различни чувства и емоции, както междувпрочем е и при всеки човек, но аз просто се осмелявам, или по-точно казано – дръзвам да говоря и пиша за тях.

Кои теми те предизвикват като белетрист, за какво разказваш в своите романи?

- Имам блог. Там има откъси от всичките ми романи и всеки може да ги прочете. Но за онези, които нямат интернет достъп или пък време, бих казал накратко, че основната тема, която доминира в романите ми е вярата.

Как се озова на Острова?

- Давам си сметка, че всичко в моя живот се случва точно както съм си го пожелавал. Някога, още когато бях дете, отварях картите на държавите по света и с часове се взирах в тях. Мечтаех. Заминахме с жена ми за Англия през 2009 г., защото в България ни беше трудно да отглеждаме децата си. Някак го решихме спонтанно. И го реализирахме. А затова как живея тук и какво значи да си емигрант, красноречиво говорят последните ми книги.

Имаш ли издадени книги и на английски език?

- За мое съжаление, не. Но преди години инвестирах солидна сума за превода на „Безкрайна нощ“ – първия ми роман, защото вярвах, че ще успея да впечатля някое английско издателство. Впоследствие разбрах, че тук конкуренцията в литературата е огромна. Все едно да кандидатстваш за работа в елитен ресторант да речем, като за обявеното място има 100 кандидата. Нали разбирате – всеки чужденец е обречен при подобна конкуренция. Но, все пак, файлът с книгата на английски е все още у мен и ако случайно някой знае начин, или дори има идея как книгата да бъде издадена в Англия или Америка например, е добре дошъл да ми пише.

Ти си богослов по образование, това предполага, че си вярващ човек. Как практикуваш Вярата си – в смисъл постиш ли, причастяваш ли се, събирате ли се с други българи в някой православен храм?

- Добре го каза, че това предполага, че съм вярващ. Така е – вярващ съм. Но нека уточня, че това не ме прави добър човек. Всичко, за което споменаваш във въпроса го правя, за съжаление обаче са малко българите, който редовно посещават православната църква в града, в който живея; но от друга страна, слава Богу, че изобщо има такива!

Българската държава и нация са в дълбока криза. Отдалеч, от Острова нещата се виждат може би по-ясно – можеш ли да поставиш някаква диагноза на българското общество? А после и да напишеш някаква рецепта за лечение, макар че не си лекар?

- Диагнозата е проста. Страната бе управлявана доскоро от правителство, подкрепяно от цигани и оглупели старци. И това не е сарказъм. Това виждахме по телевизията на контра-митингите в подкрепа на Орешарски. Градското население, интелигентните хора и студентите не искаха това управление. А иначе, рецептата е проста. Както се случи преди време с избора за Варненския митрополит. Имаше крайно неподходящи кандидати. Хората във Варна, а и в цялата страна, се бяха смутили. Изглеждаше, че нищо не може да се направи, но няколкостотин хора, предимно варненци, решиха да се молят. Решиха и го сториха. И Бог нареди нещата по чуден начин. Спусна им, така да се каже, двама кротки и добри епископи, за които доскоро никой не подозираше, че могат да кандидатстват за тази толкова желана катедра. Същото важи и в политически план. Ето, идват нови избори... Ако всички, които не са доволни, решат да казват вечер по една кратка молитва. Нещо като: „Господи, моля Те, опази България. Прости ни греховете и ни дай по-добри управници“. Мислите ли, че добрият Бог няма да ни чуе? Ще ни чуе, разбира се. И, както стана и с епископите, ще ни даде свестни хора. Но, уви! - ако искаме да сме честни трябва да признаем, че много малко от нас биха се молили по подобен начин.

Какво би искал да кажеш на читателите на портала „Гласът на България”, а и на всички българи?

- Нека се молим. Бог откликва на почти всяка молба, поради една проста причина – защото обича човека. И ако понякога забавя да откликне на молбите ни, нека не се отчайваме, а тогава да търсим причината за това в себе си.

Едно интервю на Петър МАРЧЕВ

 

   Fluida

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в София

София
София - Температура: <b/>6°C
Предимно облачно
Температура: 6°C
Усеща се като: 5°C
Вятър:
Сила: тих, 1.5 m/s

Времето със sinoptik.bg