Твърди Силвия Начева, една българка от Торонто

Юлия ХРИСТОВА

Тя е блогър, майка, фотограф, пътешественик. Силвия Начева живее в Торонто, Канада от близо 20 години заедно със семейството си. Преди няколко години спечели награда за най-добър блог именно там. Защо и как пътят я отведе до Канада - четете в интервюто на Юлия Христова със Силвия Начева.

 Силвия, разкажи ни за себе си в няколко изречения, с какво се занимаваш в Канада?

- Аз съм учител, който след известен период на работа в начално училище в Торонто се преориентирах към по-свободен и независим формат на изява, който прохождаше в дигиталното пространство и повече от успешно удоволетворяваше моите артистични и духовни потребности в този момент.

През януари на 2011 г. натиснах бутона на първата си публикация в платформата “blogger”, в която създадох и започнах да списвам блог, озаглавен „Обикновеният живот на Силвия“ - Sylvia’s Simple Life. Обзета от всекидневното търсене на малки, обикновени моменти на радост и красота, които се оказаха в изобилие около мен, усетих остра необходимост да запечатвам тези тихи шепоти в снимки, които да визуализират мислите, споделени като статии в блога. Беше терапевтично, а и очевидно полезно и за големия брой читатели, които бързо се появиха. Тяxната подкрепа, заедно с тази на семейство и приятели, ме насърчи по-късно да завърша „дигитална фотография“ в Humber College.

Днес работя предимно като фотограф. Снимам продуктова фотография, най-често храна, интериорен дизайн и стил на живот. В момента съм официален фотограф на сравнително нов, изцяло канадски бизнес за производство на понички (донъти) в хексагонова форма.

Защо Канада?

- Канада винаги се e възприемала и представяла пред света като социална държава, която е отворена към всеки, който желае да я припознае за свое място. Тук има изпитана система на приемане на емигранти, както и неоспорима толерантност към тях. Като мултикултурно общество, особено в големите градове на Торонто и Монреал, всяка култура и диаспора е представена. Мислех си, а и се оказа така, че живеенето на такова място те прави гражданин на света. Желанието синът ни (който в момента на преместването ни преди 19 години нямаше навършени 4 г.) да отрасне в конгломерат от култури и възможности, като едновременно продължи да се идентифицира с България, беше водещ мотив.

Какво най-много ти липсва от България?

- Липсват ми моите близки, с които да празнуваме празници, да готвим или просто да си присъстваме през деня. Липсват ми любими ястия, но това ме провокира да се науча да ги приготвям сама и често да ги споделям в блога. Храната за мен е мост. Вълнува ме тази ѝ сила да обединява, да събужда спомени, да създава нови, да прекрачва времена, граници и светове, да разказва истории, да крепи въображението, да въодушевява. Липсва ми моят устойчив приятелски кръг, който с дълготрайната ни обща история ми помага да се връщам към себе си и да се намирам в момент на униние.

Колко често успяваш да се върнеш в родината си в последните години и кое е онова, което би променила в България, ако имаше възможността?

- От пристигането ми в Канадa за мен беше важно да се връщам в България с нашия син, за да не изсъхват фамилните корени и връзката му със земята, на която е роден. Мисля че само три лета останах тук, а той пътува като “unaccompanied minor” (непридружен непълнолетен – бел.ред.).

България се променя ежегодно и това се забелязва лесно, когато живееш далеч от нея. Не всички промени са положителни, но пък страната се забелязва все повече на европейската карта. И това мен лично ме радва. Промените в държавите се случват, когато се дават възможности за промени и растеж на гражданите в тях. В този смисъл, намирам сериозни слабости в образователната система в България – от приема и подготовката на учители, до адекватността ѝ към съвременния свят. Наблюдавам как социалните медии в страната и особено липсата на хигиена в ползването им демострират явна липса на критично мислене. Култивирането на критична мисъл трябва да е важна част от ограмотяването, за да се формират четящи, анализиращи, социално отговорни хора с отворени умове, с умения за мислене в нюанси, готови да вземат решения и да понасят последствията от тях.

Познавайки образователната системата тук, намирам фундаментални разлики във философията на двете. Канада залага предимно на гъвкаво обучение, насочено повече към ученика, което изгражда умения и навици за обучение през целия живот. В България преобладаващият подход продължава да бъде онзи традиционният, в който учителят е лектор, предаващ информация на учениците, от които се очаква пасивното ѝ усвояване.

Друг наболял проблем, който в известна степен е и резултат на неадекватно обучение и качество на живот е липсата на социална структура в областта на психичното здраве. Стигмата съществува. Помощ се открива трудно. Експерти липсват. Здравето на ума се влошава.

Как минава един твой ден там?

- Дните ми са разнообразни, зависят от анагажиментите ми на фотограф или проектите ми в блога. Ако имам фотосесия, подготовката ѝ е започнала дни преди уточнената дата. Проверявам мястото, ако снимките са на локация. От това зависи техника и осветление. Ако снимам храна, мисля стилистични идеи и приготвям необходимия реквизит. Често поничките, например, ми се доставят на адреса и аз ги снимам в т. н. домашно студио. След фотосесия дните преминават в обработване на снимки.

Запoчвам с кафе и разходка с нашия шоколадов лабрадор в близкия парк. Старая се да имам време за книги, защото съм убедена, че няма добро писане без четене на литература. В Канада чета изключително на англйски език и пиша блог, постове и статии на английски. Има дни, които прекарвам в галерията, на която съм член, защото вярвам, че за да създаваш изкуство и формираш стил, особено във фотографията, трябва да гледаш и поглъщаш изкуство, много изкуство.

Какво разказваш на приятелите си там за България?

- В тази мултикултурна среда много рано осъзнах, че всеки човек тук е своеобразен посланик на културата и страната, от която идва. Така се чувствам и аз. И като посланик на България “без портфейл” говоря за нещата, които винаги са ме вълнували – изкуство, литература, храна, морални ценности. Христо Явашев - Кристо, например, и Георги Господинов са чудесни примери за начало на подобни разговори. Представям страната си като част от Европейското семейство. Обичам да споделям еклектичността и бохемския безпорядък на София, който е атрактивен за приятелите ми. Рецепти на любими ястия и български вина са най-честите подаръци, които правим за тях. Имам приятелка от Палестина, която обожава опера и няма разговор с нея, който да не включва наш оперен артист.

Как се роди блогът ти? Какво точно представлява?

- Личен блог. Роди се, мисля, в резултат на необходимост от опростяване на динамичния живот в големия град. Затова го нарекох Simple Life. Старая се да забелязвам обикновеностите на живота. Събирам малките удоволствия, мисли и чувства на страниците му и така се уча да забавям темпото, да виждам детайлите в деня си, да изживявам живота в целия му спектър с радостите и скръбта, да съм благодарна за изгревите и залезите, да схващам мъдростта на настоящия момент и да съм изцяло в него. Пътувам много и описвам местата, които съм посетила с думи и снимки. “Щастието”, казва Вирджиния Улф, е в тихите, обикновени неща. Маса, стол, книга с нож за писма между страниците ѝ. И листенцето, което пада от розата, и светлината, която блещука, докато ние седим безмълвни”. Коя съм аз, та да не ѝ се доверя?

Блогът бързо си спечели аудитория и с това награда за най-добър в Торонто през 2014. През 2017 беше в класацията на най-добрите блогове за Simple Living в цялото интернет пространство. Бях поканена да пиша статии за американски, британски и канадски списания, посветени на тази тема. Днес блогът органично се пренесе повече в постове и снимки, които споделям в Инстаграм, но след приключване на работата ми по обновяване на уебсайта ще подновя и писането в него.

Доколко и как България присъства в блога?

- Винаги. Доколкото и аз съм българка, която е отгледана и израснала в България. Важни спомени и преживявания, добивания на опити, оформили част от характера ми са се случвали и продължават да се случват там. Може на някой да убягва това, когато посети блога или гледа фотографията ми, но аз знам, че България (въпреки факта, че пиша на англйски език) е неразделна част от всичко, което правя. И няма как да е иначе. И това за мен е достатъчно.

 Би ли се върнала в България някой ден и къде точно би се установила, ако вземеш такова решение?

- Аз никога не съм имала усещане за напускане на България. Дори и да звучи като клише, България винаги е била и е с мен. Както казах, аз се връщам почти всяка година там и прекарвам времето си в София, пътувам из страната и Европа, зареждам се с топлото на българското лято, и се връщам в моя си скромен, изграден от свободен избор и ясно желание дом в Торонто.

---------------------------------

Бел. ред. Предишната публикация на това интервю е в БТА.

Гордост за нас е да споделим, че сме в много близка кръвна родствена връзка със Силвия Начева. Дерзай, Силве! Обичаме те!