Идат добри дни за българщината, оптимист е Виктор Стоянов, шеф на фондация „Македония“

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Парламентите на България и Северна Македония приеха френското предложение относно условията за започването на преговори на РСМ за членство в Европейския съюз. На 17 юли външните министри на двете страни Теодора Генчовска и Буяр Османи сложиха подписите си под двустранния протокол към Договора за добросъседство в чл. 12. Междувременно се появи информация, че наш сънародник е бил задържан

в Скопие по подозрения, че е български шпионин. Как се възприема френското предложение и новата преговорна рамка на Скопие от сънародниците ни в западната ни съседка, променено ли е отношението към тях, какво предстои на РСМ и българите там, както и защо на държавата се наложи да води сериозен разговор с посолството на САЩ след случая със задържания българин - това обяснява Виктор Стоянов - председателят на Фондация "Македония", която развива изключително активна дейност в подкрепа на българите от историческата ни диаспора.

 Вие, г-н Стоянов, общувате с много наши сънародници в Северна Македония, имате наблюдения върху техните нагласи и виждания относно българската политика. Как българите там възприемат идеята на френското предложение и факта, че вече имаме подписан двустранен протокол?

- Положително възприемат идеята, подкрепят т.нар. френско предложение, подкрепят и започването на преговори от страна на РСМ за ЕС, тъй като те най-много желаят да бъдем едно общество в две държави, а това може да се случи само и единствено благодарение на включването на РСМ в ЕС. Друг е въпросът, че Северна Македония трябва да изпълни, няколко условия, които България постави, и те вече са част от нейната преговорна рамка, преди въобще да започне преговори. В Европейския съвет формално започнаха преговорите, но на практика те ще започнат, когато РСМ изпълни няколко български искания, а Албания ще започне веднага.

 Станахме свидетели на протестите в Скопие срещу френското предложение. Възможно ли е тази агресия, която наблюдавахме, да се пренесе и в отношенията между българи и македонци на територията на западната ни съседка? Има ли страх у българите там, че може да им бъде посегнато вербално или физически?

- Този страх винаги го е имало, тъй като това е и реалност. Не много рядко се случва да бъдат нападани българи от неизвестни лица, от определени дори публични фигури там. Вербалните заплахи са ежедневие. Трябва да отчетем факта, че обществото в Северна Македония е силно поляризирано и разделено по отношение на т.нар. френско предложение и да го кажем по-точно - по отношение на преговорната рамка на Скопие, която Скопие вече подписа в неделя и прие.

Поляризирано е заради основните две опозиционни македонски партии - ДПМНЕ и "Левица", които подвеждат голяма част от обществото, че могат да влязат в ЕС само като българи, че се изисква тяхната идентичност, още по-лошо - че се изискват техните чест и достойнство. Като народ, като общество, дори като отделни хора, обществени единици, всичко това създава едно напрежение, което няма своята практическа стойност. Няма причина да го има това напрежение. Ние добре знаем, че никой не изисква идентичността на обществото в Северна Македония, камо ли неговата чест и достойнство, но това е риториката на опозиционните партии "Левица" и ДПМНЕ. Това създава търкания в самото общество и между македонци, без да са намесени българите. Използват се едни епитети като "предатели", "бугараши", дори "българи". Вече една част от обществото в Северна Македония нарича президента Пендаровски българин, премиера Ковачевски го нарича българин или най-малко бугараш. Това създава едни стари разбирания, останали в обществото, като грешно възпитание в омраза към всичко българско от времето на Югославия и за съжаление, в последните 30 години в условията на независима Македония.

Там образователната и обществената система създават омраза към България - добре знаем, това е едно от основните искания на България - да се промени историческия наратив и системата на преподаване в училище и по история, и по география. Нека припомня, че по география в седми клас децата в Северна Македония учат за т.нар. Етническа македонска карта, която включва Пиринска Македония и област Благоевград. Учат урока с уточнението, че един ден Скопие ще си върне тези територии. Това на практика е форма на териториални претенции, които самата им образователна система създава като очакване в умовете на децата и на бъдещите членове на тяхното общество. Това е едно от нещата, които сега Скопие ще промени и ликвидира като модел, ако желае да започне преговори.

Така че обществото там е силно разделено. Ако мога да дам някаква бегла представа за цифрите, може би да не звуча твърде достоверно, защото не съм правил социологическо проучване, но около 30-40% от македонците са "против" т.нар. френско предложение, но вече да го наричаме преговорната рамка на Скопие, останалите са по-скоро "за", разбира се, 99% от българите по всяка вероятност са "за", албанската част от обществото също е "за". По-важно е това, което предстои на Скопие, а то е нещо много важно и за нас, като българи - че предстоят сериозни реформи, които да доведат дотам, че българите да бъдат равни на другите народи в РСМ и да бъдат държавотворен народ и част от управлението на държавата.

 В един ваш пост във Facebook обяснявате, че освен да включи българите в Устава на страната, Северна Македония трябва да направи промени и в над 30 други закона, които да гарантират още права на нашите сънародници. Бихте ли обяснили по-подробно точно за кои закони става дума и как те ще допринесат за повече права на българите там?

- Това са предимно разпоредби, закони и различни документални механизми, с които се фиксира броят на прокурорите, от коя националност са, броят на съдиите в съдилищата, броят на съдия-изпълнителите, броят на съветниците на депутатите, защото те трябва да имат съветници от различна националност, броят на служителите от всички националности в министерствата на РСМ. Включва също броя на специалните съветници към Общинските съвети по общини.

Тези разпоредби и закони предвиждат броя от всяка националност на т.нар. обществени фигури и специалисти, които не са пряко избираеми със закона, които не се избират с избори. Буквално това включва целия политико-обществен живот в Северна Македония и българите трябва да бъдат част от него, както част от него са останалите признати народи до момента в РСМ. Иначе казано в близко бъдеще трябва да имаме българи прокурори, българи съдии, българи съветници в различните министерства, българи съветници на отделни народни представители в комисиите, които са в Събранието им.

За това, че българите ще бъдат включени в тези разпоредби, почти не се говори в България, но това е същината на искането българите да бъдат включени в преамбюла на Конституцията, като самото им включване в преамбюла не носи практическо значение за тях, а просто да кажем, че Скопие ги признава, че съществуват и ги има, и живеят на територията на държавата. Но включването им в тези разпоредби и закони ще им донесе по-добър живот и най-важното - участие в държавния и обществения живот в РСМ.

Цялото интервю четете ТУК