Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Споделете ме

Иманярството било регулярна практика за Временното руско управление по българските земи

zlatГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Днес е последната възможност да видите във фоайето на ИМ „Искра” фото-изложбата  „Могъществото на тракийските владетели – изгубеното и намерено съкровище от гробницата до с. Дълбоки“ на РИМ – Стара Загора. Изложбата е реализирана по проект, финансиран от Министерство на културата.

Ето каква е официалната версия: „Гробната находка от с. Дълбоки, Старозагорско е открита през 1879 г. при подготовка на терен в близост до селото. През месец април поручик Н. П. Кляузов получава нареждане от генерал-губернатора на Румелия – Столипин да замине за Старозагорски окръг, за да събере различни статистически данни. На 12 април Н. П. Кляузов се намира в с. Дълбоки, където случайно присъства на разкриване на гробница.“

Случайно? По това време земите на Северна и Южна България се намират под руска окупация, колкото и некрасиво да звучи този термин, използван в Берлинския договор. С две думи – руснаците са всевластни господари в българските земи. Едва на 19. май 1879 година Временното руско управление предава властта в Източна Румелия на генерал-губернатора от български произход Алеко Богориди. Но да се върнем към нашата история за златни съкровища.

Неофициалната информация е, че местните селяни са били накарани от управниците /во всяка вероятност – руснаци/ да разчистят терен за ново гробище край село Дълбоки. При заравняването попадат на голям обработен камък, което в последствие се оказва капакът на гробница, намираща се на 60 см под повърхността. Логично е, че тогава местните са изпратили известие до Пловдив и в резултат Столипин изпраща поручик Кляузов.  В негово присъствие отварят гробницата, която е изградена от обработени варовикови плочи с размери: дължина 2,35 м; ширина 1,60 м и височина 1,50 м. Покрита е с четири плочи, издялани стреховидно. Вероятно над нея е била издигната могила. С две думи – находката твърде наподобява каменния гроб на Терес, който бе открит 123 години по-късно в могилата „Светицата“ край Шипка.

Във вътрешността е открит скелет с бронзова броня. Върху нея е поставен златен нагръдник, а около скелета са намерени фрагментирани железни предмети, предимно части от оръжия. При краката са открити 5 глинени, 3 бронзови, 4 сребърни съда и един железен канделабър /свещник/ с три крака (счупен на две части). Открити са и фрагменти от изтляло дърво, вероятно от дървения саркофаг, в който било положено тялото. Изследователите на Дълбошката находка я отнасят към V в пр. Хр. , като подчертават че тя принадлежи на богат тракийски аристократ.

Още през 1879 г. находката е прибрана първо в Пловдив, а след това е изнесена в Русия. Като военен трофей, очевидно. През 1914 г. директорът на Ермитажа проф. Валдхауер, откупува от археолога Спицын една от сребърните чаши. Останалите предмети стават притежание на Ашмолския музей в Оксфорд, Англия, където се съхраняват и до момента. Любопитна е версията, която руските похитители на тракийското съкровище от Дълбоки са пробутали на англичаните. По думите на директора на Ашмолския музей при гостуването му преди няколко години в Стара Загора, поручик Кляузов бил намерил скъпоценните артефакти по време на боевете с турците, когато му се наложило да си копае окоп! Ха-ха!

Нека извадим от забравата още един пример, който свидетелства, че за руските окупационни войски иманярството е било регулярна практика. Става въпрос за една зловеща находка на експедиция ТЕМП, когато легендарният д-р Георги Китов откри при разкопки в Плоска могила край град Шипка човешки скелет, сгънат на три, с дупка от куршум в черепа. До тялото археолозите откриха захвърлени лопата, кирка, ножица, подкова и четири гилзи от италиански патрони от времето на Руско-турската освободителна война.

В района на Шипка от години се разпространява местна легенда за изчезнал руски офицер, който никога не се завърнал в лагера. Покойният д-р Китов беше убеден, че по време на Освободителната война и след това руски офицери са се изявявали и като „археолози на свободна практика“.

За нас, като българи, остава резонният въпрос: Имаме ли правното основание и кураж като държава да си поискаме обратно изнесените /да използваме този евфемизъм/ древни съкровища, открити по нашите земи?

А като казанлъчани е редно да не забравяме, че уникалната Бронзова глава на Севт и Златната маска на Терес бяха отнесени в София. И, рано или късно, трябва да поставим на дневен ред въпроса за тяхното връщане в трезора на казанлъшкия музей „Искра“!

 

 

   Fluida

   Lema BG

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Казанлък

Казанлък
Казанлък - Температура: <b/>29°C
Слънчево
Температура: 29°C
Усеща се като: 30°C
Вятър: запад
Сила: лек полъх, 2.0 m/s

Времето със sinoptik.bg