Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Споделете ме

Oт Казанлък през Чирпанските музеи, Голямосушицкия водопад, Асеновград, вечерната крепост Кошница, до Ардинските страноприемници

kepХристо АНГЕЛОВ

В съботната утрин на 11. ноември, в 6:37 ч., тръгнаха  от паркинга зад Пощата автобусите на Николай и Цветан, бусът на  Юсеин и колите на Панайот и Младен. В Стара Загора/7:28/ прибрахме Лидия, Жоро и Нина.

В западния край на чирпанския център паркирахме в 8:20.

  В  музей „Пейо Яворов“/8:25-9:50/ разгледахме възстановената след земетресението в 1928 г. родна къща на един от най-големите поети на 20 в. Изключително интересна 40-минутна лекция ни изнесе уредникът Тодор Иванов. Пейо завършил 9. клас. Бил телеграфист в Чирпан, Стралджа, Поморие. Четник в  Македония през 1902-1903 г. и през 1912 г. Станал е първия кмет на Неврокоп. Работил е като библиотекар и драматург на Народния театър.

  Близък приятел с Дора Габе. Трагични са любовните му връзки с  Мина Тодорова /тя умира в Париж/, и с Лора Каравелова /която се самоубива/, а поетът прави един неуспешен опит. Втория път се отравя и прострелва смъртоносно.

   Разгледахме и открития преди два месеца Палеонтологичен музей „ГЕМА-СВЯТ“/10:10-11:00/. Експонатите от него са събрани от Чирпанския край, предимно от кариера и по трасето на магистралата, северно от града. Най-ценен е горният ляв четвърти зъб на хоминид от рода на грекопитека, живял по нашите земи преди 7 120 000 г. Според археолозите, съществото се хранело с плодове, змии и гущери, а  според поета, написал шеговитото стихотворение„Чирпанопитекът“, животът му изглеждал така:  „Залегнал на пусия във тревата,/ в преследване на дивеч - първи спец,/ натягал на лъка си тетивата,/ и плячката си чакал - праловец.“

Една от четирите намерени в света челюсти на дейнотериум е в музея. Има и останки от най-големия листояден носорог Индрикотерум, висок 8 метра /колкото два сегашни африкански слона/. Собственикът на музея Петър Попдимитров  ни показа  едно от най-старите сребърни спираловидни копчета и тракийския глинен зар за хазартната игра  „ход куче“ /с числата 2, 3, 4 и 5/. Ако на играча при две последователни хвърляния се паднат еднакви числа, той печели ценност от съиграча. На двора има и дънер от вкаменено кафеникаво смолисто дърво от времето на миоцена /преди 23 млн. години/.

   През Първомай, Леново, Тополово/12:05/, преди Долнослав се отбихме вляво, на юг, и в 12:15 стигнахме язовир Сушица. Слязохме от автобусите и по чакълиран път, през дъбова гора и ниви, с леко изкачване отидохме до конната база Диво селище/13:06/. Тук ни чакаха пристигналите от Кърджали Иванка, Борис, Гинка и Белю. Свихме на югоизток и след леко изкачване се вмъкнахме в дола на река Голяма Сушица, която преминахме по мостче от 4 габърови стъбла, свързани с въже предния ден. По десния бряг се спуснахме покрай пейки и дървено легло с разкъсан балдахин, по издълбани в склона стъпала до водопада „Лястовичи вир“/13:30/. Висок около 10 м и широк 1 м. от лявата му страна има стена, съставена от валчести камъни, с размери до 1 м, споени с пясък и покрита с бръшлян.  Върнахме се обратно в базата, сбогувахме се със собственика Емил/14:20/, слязохме до рейсовете и в 14:59 тръгнахме. Непосетените забележителности от книгата „Още 101 отбивки“ намаляха с една. През Долнослав, покрай Мулдава, Асеновград/15:18/, Рожен/16:50/, Смолян/17:30/, Смилян, преди село Кошница, спряхме/17:50/ на отбивка до чакащия зелен Рейс 1 . Заваля дъжд.  Половината екипаж бе направил вечерно изкачване/17:10-18:40/ на крепостта, а десетина човека от Рейс 2 ги посрещнаха в подножието на кастела.

 В село Арда пристигнахме в 19 ч. От края на август г-н Богдан Богданов  бе уредил перфектно пренощуването, прехраната и водачите  на цялата грамадна група. Хората бяха настанени в неговия хотел „Митница и ТКЗС“- от Николинка и Христо Ангелови, в хотел „Изворът“ - от Коста, в Комплекс „Арда“ - от Стефан Станев, в Изеровата къща - от Димитър Димитров, във Веселата къща - от Борис Сантев и във Владовата къща -от Стойно Стойнов. Към 21 ч. започна вечерята от салата /зеле, моркови и кервиз/, сарми с месо, кебапче, пататник и кисело мляко със сладко от боровинки. Веселата част с песни и хора от „ Ехото“, Валентин с акордеона, Иван с китарата и Дамяна с флейтата, и записна музика продължи до след полунощ.

 

12.11.2017 г. /неделя/

Около село Арда: до извора на Арда, пещерата Типицето и връх Ком, Могилицките Агушеви конаци, крепостта Кошница, Смилянския бобен музей, Рожен, Пловдив /или Стара Загора/ до Казанлък

Дъждът спря по поръчка в 7:00.

 След родопската баница с айран, мляко и чай  в 8:30, от центъра, на два курса бусът извози основната група, „подведена“ от Оля и „подбирана“ от Пламен до Билянци. От там водачът Яни  ги заведе до извора на Арда, Узунов камък, Гераница и с. Горна Арда. Бусът ги върна в с. Арда./12:25-12:40/. Съставът на „Бебешкия“ Фолксваген /Младен, Краси, Мартин, Петя и 6-месечния Вихрен/, мина по обратния път.

 С червен джип групата на Костадин Димов /Албена, Анатолий, Ангел, Даниел, Дойчо,  Йовина, Николай и Росица/ беше разкарана и раздрусана до  пещерата Типицето, Тракийското светилище край Потока и Гудевица/8:5-12:45/.

   Върховистката бързоходна група /Ангел, Атанаска, Бонка, Веселин, Георги, Даниела Ангелова, Даниела Ненкова, Даниела Петканова, Жеко, Жоро, Катя, Лидия, Мариан, Мартин, Недялко, Николай, Пламен, Светла, Славена, Цветан, Стефка, Пенчо, Радостина, Митко, Петя, Стойно, Фатме, Христо/, водена от Милко тръгна в 8:50. От центъра, през х-л „Изворът“ и махалата Гудевица/9:05/ , спряхме за 5 мин. в Гоздевица(9:20) /родно място на певицата Валя Балканска/. Разговаряхме с единствения жител Хюсеин /на 74 г./. Изкачвайки се от западния склон, през борови и букови гори стигнахме северно от върха на поляна с наблюдателница върху висок  окастрен бор. /10:30/, По тясна полегата пътека, се качихме на връх Ком /1569 м н.в./(10:37-10:52). На обрасла поляна има каменен параклис „Свети Петър“ и следи от тракийско светилище.

 Цецо пусна с музикалната кутия родопски песни,Славена изпя още две. Играхме хора.

   Върнахме се до вишката.  От там, по източния склон, през гора и поляни, слязохме на централния Родопски римски път. Идващ от Ескус на Дунав, през Филипопол, през източния склон на вр. Голям Персенк, Пампорово, с. Турян, западно от крепостта Кошница, той стига до Виа Игнация край Бяло море. Край градина с арония, на седловина Кузу баир, западно от село Сивино, спряхме до двуетажен заслон с водолей/11:45/. По разкалян камионен път и през поляни, слязохме до с. Арда в 12:50. Според GPS-а на Цецо сме минали 11,8 км /средна скорост 2,7 км/ч./.

 Отпътувахме от с. Арда в 13:27. В с. Могилица/13:36-14:38/ видяхме етнографския базар и грамадната дървена скулптура в центъра. По специална заявка домакинката Елина ни отвори Агушевите конаци.  Комплексът от сгради е на площ от около 4 декара, на полегатия ляв бряг на река Арда, и е построен от местни майстори. Първата част е завършена 1825 г., а втората - през 1843 г. Конаците са реставрирани от арх. Георги Лабов. Архитектурният ансамбъл е от две представителни жилищни сгради и стопански постройки. Образуват 3 самостоятелни двора, изолирани един от друг с вътрешни зидове. 

 Дневното изкачване на крепостта край с. Кошница бе от 14:45 до 16:05 ч. Разположена е на конусовиден връх от мраморизиран варовик (1006 м), който в направление северозапад-югоизток е пробит от проходна пещера, която в горната част е била с врата към двора. Върхът е използуван като светилище и укреплание през късния енеолит, ранната и късната бронзова епоха, ранножелязната епоха (ХІ-VІ в. пр.Хр.), трако-римския период (І-ІІІ в.), и като крепост през VІ в. и ХІ-ХІІІ в.
Стените на крепостта са дебели 1,70-1,80 м. Техниката на градеж е двулицева зидария, изпълнена от ломен варовиков камък споен с бял хоросан. Разкрити са северната и западната стена. Общата им дължина достига 80 м. Максималната запазена височина на зидовете е 3 м. В южния край на западната стена е разкрита външна бойна кула. Главната порта е била от юг.  На върха отново се изви хоро и Славена пя. От пещерата и от беседката под нея се носеха трелите на Дамянината флейта.   

В Смилян/16:20-16:58/ разгледахме музея на боба. Много картини и скулптури бяха изработени със семената на увивното растение. Залепихме по половин бяло бобче на грамадно пано, кандидатствуващо за Гинесов рекорд. Николай Добрев и Стойно Стойнов вземаха от едно ресторантче предварително поръчаните кутии с паниран боб и го раздадоха на записалите се туристи.  

На смрачаване минахме през Смолян/17:25/. Спряхме за 8 мин. на Рожен/17:56/. През Чепеларе/18:20/ и  Асеновград/19:17/, до Пловдивската гара/19:40/, където оставихме Дамяна, Радослава и Нина, а след тунела/19:47/ - Васко и Теодор.  Автобус 1 и колата на Панайот минаха през Чирпан и Стара Загора /където оставиха Лидия и Жоро/ и се прибраха в Казанлък съответно в 21:00 и в 21:20. Бусът през Калофер завърши пътя си в 21:10. Автобус 2 остави на разклона за Павел баня Даниела, Петя и Николай, в Копринка- Славена, и в 21:25, след 496 км возене и 8 часа ходене, завърши есенното ни пътешествие.

---------------------------------------------------

Мултимедийното представяне на снимки и филми от Експедиция „Кошница 2017“ ще се състои на 28.11.2017 г. /вторник/ от 17:30 ч. в Голямата зала на Младежкия дом.

Вход свободен.

 

 

sa

as

   niti

 

cr

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Казанлък

Казанлък
Казанлък - Температура: <b/>12°C
Предимно облачно
Температура: 12°C
Усеща се като: 12°C
Вятър: югоизток
Сила: тих, 0.9 m/s

Времето със sinoptik.bg

abbort