Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Споделете ме

Най-вероятно столицата на деспот Елтимир се е намирала на мястото на Куленската махала

kulaИван ИВАНОВ, Мариана МИНКОВА

...  Според нас, названието Къзанлък е турцизиран вариант на популярното име на централния за областта средновековен български град Крън, в чиято непосредствена близост (или върху чиито основи) град Казанлък е възникнал.

Това се доказва от семантичната основа на името Къзан (производно от Крън) и наличието на топонимния суфикс „-лък”. Турският суфикс "лък" показва наличие на предмет или на състояние, означени с основата на думата. Например: карасулук "място, където извира непитейна вода", клиселик "място, където има черква", орманлък "място, където има гора или гори" и т.н. С други думи, Къзанлък (в оригинал Крънлък) означава място, където се намира Къзан, т.е., в оригинал Крън.

Преходът Крън – Къран - Къзан

се обяснява с фонетичните особености и история на тюркските езици. Първата част на прехода Крън – Къран се обяснява с правилото, че думите в тюркските езици (с много малко изключения) не могат да започват с две съгласни. При усвояване на чужди думи започващи с две съгласни, тюрките поставят нова гласна или пред двете съгласни, или между тях. Пример, по това правило от Дряново се получава Диранав, от Кричим – Киричим, от Сливен – Ислимие и т.н. В случая от Крън се е получило Къран, т.е., вмъкната е подходяща гласна между двете съгласни.

       Втората част на прехода Къран – Къзан се обяснява с много известния фонетичен преход, наречен „ротацизъм и ламбдаизъм” в тюркските езици. Този закон отразява историческия развой на езиците в т.н. алтайско езиково семейство. До около XII - XIII век звуците Р и Л (при определени позиции) в думите от тези езици остават неизменни. След това от общото алтайско тяло се откъсва групата на новообразуваните тюркски езици (тюркмени, узи, огузи, узбеки, татари, киргизи) и настъпва смяна на съгласната Р със З и на съгласната Л със С, т.е, настъпва прехода Р(Л) - З(С). По това правило в езика на османските турци (предимно узи, огузи, тюркмени и др.) съгласният звук Р в някои положения на думата започнал да се произнася като З, а звукът Л – като С. Например, в старите тюркски езици (печенежски) се е казвало „шаран”, а в новите (османотурски) – сазан. Могат да се посочат още примери на двойки думи, едната от стар тюркски език, другата от нов: докур (девет, от тук докурджум) – докуз (девет по турски), отур (тридесет) – отуз (тридесет по турски), sаmăr (чувашки) или *semiŕ (протоалтайски) но semiz в новите тюрски езици – „пълен, дебел човек” и др. Даже древната иранска дума atar = "огън", заимствана от османотурците става ateş (от atez)! По това правило спомената по-горе дума Къран трябва да се е превърнала в Къзан.

       Ако действително изходната основа за названието на Казанлък е била Къран, желателно е да се провери съществуват ли в турския език думи, подобни на думата Къран, от които може да се образува

топонима Къранлък (Къзанлък).

Има няколко такива думи, но тяхното значение е крайно неподходящо за образуване на топоним като Казанлък. Такава е например турската дума kıran (къран), но тя означава «чума, мор по говедата”. Подобна е и думата karanlık (каранлък - черно, лошо място), която често се среща като название на върхове и местности в България, носещи неблагоприятни качества. Причината е, че тя означава «тъмнина, тъмен, чернота, неясен, лош, злобен, опасен”. Вариантите karan и кıranlık липсват в турския език.

       В заключение, посочените по-горе две фонетични правила съвсем точно и естествено обясняват семантичната връзка между корените на двата топонима – Крън и Къзан(лък). Тази връзка се подчертава и от добавения топонимен суфикс „-лък”, посочващ териториална близост (или съвпадение) на двата обекта, Крън и Къранлък (Къзанлък). Фактически, Къзан трябва да е било турското произношение на името на град Крън в годините, когато турците обсаждат и разрушават този град.

       Ролята на турския топонимен суфикс „-лък, -лик” за образуване на нови топоними от стари семантични корени се вижда от следните примери. На около 100 м югозападно от дн. гр. Крън (през турско време с. Хасът), на самия път за Казанлък се намира местността Клиселика (на български - Черквище, от клисе - черква). На същото място е разкопана раннохристиянска базилика от IV-VI в. Понастоящем останките на базиликата са скрити под асфалта на пътя Казанлък – Габрово. Следователно, местността наречена Клиселик приблизително съвпада със самата черква, на името на която е наречена местността. Втори пример: северно от Казанлък се намира местността Дерелик, която на български означава Долчина, защото през нея минава дол. Името съдържа семантичния корен дере (персизъм в османо-турския език), по български „дол” и посочения суфикс. Вижда се, че новите топоними, образувани с този суфикс посочват мястото, където се намира обекта, обозначен с корена на новата дума. В случая новият топоним Къзанлък посочва мястото, където се е намирал стария обект, чието название Къзан (Крън) се съдържа в корена на топонима. Следователно, обектът Къзан, т.е., градът Крън трябва да се е намирал вътре в района, обозначен като Къзанлък, т.е,

в пределите на днешния град Казанлък.

       Този извод се подкрепя от данните, приведени от Васил Кънчов (Васил Кънчов „Град Казанлък“ — Летопис на Българското книжовно дружество за 1899-1900; „Казанлък в миналото и днес“, т. II, С., 1923, стр. 295–301). Този автор твърди, че най-напред Съраджа паша се установил на лагер в село Субашъкьой (с. Татарито) до Казанлък, но не харесал това място. След това той се изместил в близкото до него място Къзанери (вече знаем, че това място се намира до днешната Куленска махала на Казанлък !!) и там окончателно построил своя лагер, а до него джамия, наречена „Бююк джамия“ (Голямата джамия), която и досега стои запазена. Около джамията се поселват жителите от Субашъ̀кьой и дават началото на град Акча Къзанлък. В този текст се посочва най-старото и оригинално име на мястото, където възниква Казанлък – Къзанери. Названието Къзанери, по турски Kızan yeri е образувано чрез т.н. турски изафет и означава буквално „на Къзан мястото му”, т.е., мястото (yer), където се намира Къзан. А Къзан според нашата транскрипция е Крън. Следователно, в този документ фактически е посочено, че мястото, където възниква Казанлък, наречено Къзанери фактически е мястото, където е бил средновековния български град Крън. Това място съвпада със най-старата махала в града – Куленската, където са открити основите на средновековен град от XII – XIV в. Почти сигурно е, че известната кула (на снимката) просъществувала до 1916 г. е остатък от град Крън.

           Подобен езиков остатък от най-ранния турски период, когато името на Крън се е променяло на Казън е

старинното казанлъшко

фамилно име Казънкулеви,

примерно Слави Казънкулев (Иван Енчев - Видю. Дневник. Фрагменти. 1899 - 1909. Изд. Вион. Пловдив. 2012. с. 113). Това име има топонимен характер и е от вида на известните Букурещлиев, Стамболийски, Софиянски, Габровски и др. Основата на това фамилно име, Казън кула, се отнася до топоним, съдържащ посочената по-горе най-ранна тюркска форма Казън на българския град Крън. От тук Казън кула се превежда като Крънската кула и най-вероятно се отнася за известната Бяла кула в старата част на Казанлък, посочена на обр. 1. Това фамилно име показва, че за известно време след превземането на град Крън от турците, останалата несъборена кула е била наричана от местното българско население Крънска кула, по турски Казън кулеси. От двете названия оцеляло само турското и то до известно време, но образуваното на негова основа фамилно име се съхранило и до сега. Печалното е, че притежателите на това фамилно име също са загубили спомена си за неговия произход.

       В книгата на арабския географ Идриси, озаглавена "Книга за развлеченията на копнеящия да преброди страните" (1153 г.) името на град Крън е предадено през гръцка транскрипция като Акранус. Счита се, че името на град Крън идва от гръцката дума Krunoi, означаваща „извор”. Това отразява факта, че Крън е наследник на предходен византийски град, построен на място, богато на изворна вода. Тази семантика на името на града напълно отговаря на посоченото местоположение на град Крън – дн. Куленска махала.

       Промяната в названието на града: Krunoi – Крън – Къзан(лък) отразява смяната на етническия състав и езика на неговите жители. Новите завоеватели, българите в VIII в. и турците в XIV в. не сменят завареното название с ново, а само фонетически модифицират завареното название така, че да прилича на думите от техния език. По този начин, съзнателно или не, основния смисъл на първоначалното название – Извор се запазва и отразява най-характерната особеност на района. Тъй като в XIV в. турците изобщо не са знаели смисъла на названието Крън (Krunoi), те са добавили пояснението Акча пред това название с което те фактически са повторили неговото значение, защото Акча също значи „извор”.

       В заключение, ако се абстрахираме от повърхностните народни етимологии и се опираме на данните от археологията, историографията и точните езикови правила, стигаме до напълно естествен извод за произхода и значението на историческия топоним Акча Къзанлък. И двете думи, Акча и основата Къзан, т.е., Крън означават „извор” и отразяват най-важното и ценно качество на района – да снабдява населението с прясна вода. В добавка - няколко линии на разсъждение (езиковедска, историографска и археологическа) водят до един и същи извод, че мястото на стария Акча Къзанлък (Куленската махала) съвпада с мястото на средновековния български град Крън.

 

------------------------------------------------------

Бел. ред. Публикуваният текст е част от професионалното историческо изследване „ЗА ПРОИЗХОДА НА ИМЕТО НА ГРАД КАЗАНЛЪК И МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА ГРАД КРЪН“, доклад на Годишната научна конференция – Казанлък, 25 август 2012. Публикуван е в сборника: Проблеми и изследвания на тракийската култура. Изд. на музей „Искра“. Казанлък. 2013. с. 173 – 184.

 

  

 

 

sa

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Казанлък

Казанлък
Казанлък - Температура: <b/>11°C
Ясно
Температура: 11°C
Усеща се като: 11°C
Вятър: север
Сила: лек полъх, 2.1 m/s

Времето със sinoptik.bg