Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Споделете ме

Днес в Музея на розата се открива изложба, посветена на Цветан Радославов

cvetanГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Днес, 12. септември от 17:30 ч. в Музея на розата ще бъде открита изложбата „Мила родино”. Тя е посветена на 155-годишнината от рождението на създателя на българския национален химн Цветан Радославов и се организира от

Научния архив на БАН, Регионален академичен център – Казанлък и Исторически музей „Искра“. Експозицията съдържа 23 пана с подбрани автентични архивни документи, нотопис и фотографии, обогатени с оригинални картини и музейни експонати, които представят непознати страници от живота и забележителното дело на учителя, изследователя, философа и големия родолюбец Цветан Радославов.

1885 година. Виена, пристанището на Дунава.

Двадесетина български младежи, сред които е и Цветан Радославов, са прекъснали внезапно следването си. Обявена е Сръбско-българската война. Кайзер Франц Йосиф – император на Австрия, подкрепя открито Сърбия. Цветан Радославов бърза да се зачисли доброволец. До скромния му куфар е и цигулката му. В първа класа на корабчето се чуват чужди песни, обидни за България. Българите на корабчето са смутени. Цветан се затваря в каютата. Мъчи се да не чува. Нахвърля стихове. Хрумва му, че може да потърси мелодия на стиховете. Хваща цигулката.

Така, още с листче в ръка, той се връща при приятелите си. Запяват, отначало плахо, „Мила Родино”, цигулката приглася. В онзи миг се ражда песента „Горда Стара Планина“, която по-късно през 1905 г. е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията той използва известното в родния му край Свищовско хоро. Текстът на химна е променян многократно, за последен път – през 1990 г.

Поради късогледството му, на Цветан Радославов е отказано да бъде зачислен към бойните части. По негова молба той е изпратен във военния сектор на Червения кръст, където като обикновен санитар се грижи за ранените.

Всъщност кой е Цветан Радославов? Поет, музикант, художник, драматург, лингвист, познавач на санскрит, психолог, философ, но преди всичко обикновен българин, осъзнаващ своята мисия.

В софийските си квартири Цветан Радославов неизменно окачва над леглото си портрета на майка си – Паунка. Дръзка жена, която със собствената си ръка от името на женското дружество „Съгласие”, написва „Благодарственият адрес” към жените в Единбург, които вдигнали глас след кланетата през 1876 г.

Дружи със Симеон Радев, който пише за него: „Цветан Радославов беше за мен загадъчен. Учител по философия в една от гимназиите,

носеше се легенда за неговата ученост.”

През 1888 г. Радославов става учител в Априловската гимназия в Габрово и неин библиотекар. Воден от стремежа си към наука и знание през 1893 г. той отива да учи отново, този път в Лайпциг, където изучава философия, санскрит, стара история, класическа филология. Негов състудент там е Пенчо Славейков, като и двамата са удостоени с приемането им за членове на две от немските академични дружества –философското и литературното.

През 1897 г. Цветан Радославов се завръща в България и става учител в Мъжката гимназия в Русе. Преподавателската си дейност продължава в Първа софийска мъжка гимназия, където е учител на бъдещия цар Борис III, а през 1903 г. е преместен във Втора мъжка гимназия.

Една интересна случка от 24.V.1920 г. Цар Борис III е на парада на учащите се. Съгледал в колоните своя бивш учител, царят с висок глас се провиква:

– Здравейте, Господин учителю!

Радославов не чува и тогава царят спира парада, пресича ученическата редица и протяга десница на учителя с думите:

– Поздравявам Ви с нашия най-голям празник, скъпи учителю!

Следват и други пожелания, след което царя се връща на мястото си и колоната продължава.

След откриването на Трета мъжка гимназия по свое желание е включен в нейния състав, за да остане до пенсионирането си при децата на народа.

Интелектуалецът отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага, и се завръща в родината си, за да работи за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика, логика.

Изявява се също като талантлив художник, етнограф и нумизмат. Рисува пейзажи и исторически картини. Участва в научни излети и публикува своя труд „Титлите на българските владетели”, в който доказва, че владетелската титла „цар” има български произход.

Дългогодишен приятел с Алеко Константинов,

Радославов тежко преживява убийството на приятеля си. В първото издание от 1895 г. под заглавието „Бай Ганьо прави избори” Алеко вписва: „Този очерк посвещавам на моя неотделим приятел Цветан Радославов”. В последните три години от живота си той се завръща в родния Свищов. Най-любимото място в Свищов за него е музея „Алеко Константинов”, където ходи всеки ден и помага в пряката музейна работа на уредниците.

Дълги години за българската културна общественост остават неизвестни времето и обстоятелствата, при които е родена любимата на всяко българско сърце песен „Мила Родина”. Дори сестрите на Цветан дълго време не знаят, че песента е сътворена от техния „батьо”, а те с удоволствие я пеят на семейните сбирки. Не знаят и колегите и учениците му. Години наред песента се обнародва в сборници и учебници като народна, а причина за това е пословичната скромност на твореца ѝ. През годините Цветан Радославов потвърждава своето авторство единствено, когато е разкрит случайно от един от посветените в тайната.

А песента полита и до днес лети като волна птица, носейки се из цялата страна: 

                                     Мила Родино, ти си земен рай,

                                       твойта хубост, твойта прелест,

                                                                       ах, те нямат край!

 

 

   Lema BG

 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Казанлък

Казанлък
Казанлък - Температура: <b/>18°C
Променлива облачност
Температура: 18°C
Усеща се като: 18°C
Вятър: северозапад
Сила: тих, 1.4 m/s

Времето със sinoptik.bg

abbort