Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Споделете ме

Само преоблечената стара номенклатура и нейните наследници имат основание да празнуват на 10. ноември

marИван ВЕЛЧЕВ

И като се започна един преход, та цели 30 години… На 10. ноември 1989 бях на работа. Знаех, че има пленум, но през деня нищо не се казваше. Надвечер, в стаята ми влезе колега и ме изненада с вестта, че

Тодор Живков е паднал! Чак вечерта по телевизията имаше по-подробен репортаж.

                И кои свалиха Т. Живков? Някакви бунтари или дисиденти? Нищо подобно - най-близките му съратници, които му лижеха ръцете десетки години: Андрей Луканов, Петър Младенов, Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов

pre                Живков беше заменен с Петър Младенов, който 18 години беше външен министър и член на Политбюро и започваше всичките си речи с прослава на др. Живков! От всичко на света той най-много обичаше... уискито!

         Моят генерален директор, като кандидат-член на ЦК, беше на този пленум. И уж /според него/ минало „другарски” на пленума, за първи път в своята кариера, на 11. ноември той дойде на работа по тъмно, за да подмени портретите на Живков с тези на Петър Младенов. Както се казва - „преустройваше се, другарят”! Той беше един от най-партийните другари в града, член на какви ли не партийни органи. Но само дни след това се отказа от всичките, защото „бил на възраст” и...”път на младежта”! А беше на 51 години. Значи, когато през 1988 не беше толкова стар, даже дума не можеше да се отрони той да напуска партийни органи, но на 51 години вече бил много ”стар”?! Не, просто партията вече не му носеше дивиденти! Скоро след това той напусна партията, а при приватизацията неговият син стана собственик на голяма фирма в страната. С какви пари я купи – кой ти казва. Почти веднага напуснаха БКП и неговите заместници. Главният счетоводител, който му беше дясна ръка и дългогодишен партиен секретар, стана член на „Подкрепа” и вече се обиждаше от обръщението „другарю”.

       Някъде през декември срещнах един работник от завода, където бях работил. Той не беше обикновен работник и не просто член на БКП! Беше член на заводския партиен комитет /там задължително трябваше да има поне един работник, защото БКП поне по устав беше партия на „работническата класа”./ Та този човек беше невероятно неграмотен, като четеше си движеше устните и пръстите по листа. Винаги само цитираше партийния секретар и др. Живков, роден лизач. Бяха му дали жилище, работа на жена му. И както си говорихме, той изведнъж се изръси: ”Мамка ѝ на тази партия”!

           Какъв ли би бил той, ако я нямаше тази партия, която му беше дала всичко, получаваше много по-висока заплата от мен, инженера, в стола се хранеше за жълти стотинки, бяха му дали жилище и въобще… като на заводски комитет?

           Всяко предприятие имаше т.нар. ”четворка” - директор, партиен секретар, профпредседател и комсомолски секретар. Профпредседателят на същия завод беше голяма мижитурка, уредиха него и жена му на измислени длъжности, с жилище и всички екстри, партията се грижеше за него. Веднага след 1989 беше два мандата съветник от СДС! Напуснаха БСП и директорът и комсомолският секретар. Бивш партиен секретар на институт стана един от първите лидери на ГЕРБ!

             Мишките първи напуснаха партийния кораб... Огромната част от ръководството на БКП на всички нива се оказаха най-обикновени партийни мекерета, кариеристи и страхливци!

           Мои комсомолски секретари от университета бяха приети за членове на БКП още на 18 години. Като такива ползваха всички екстри, живееха на общежитие... Ако не беше БКП, те нямаше да могат да учат. Веднага станаха комсомолски секретари в заводи, след това - директори, след задължително одобрение на ОбК на БКП! Никога не са работили като инженери, не са начертали и един чертеж. Сега са видни капиталисти-приватизатори.

           Ярък пример е една личност. Работеше в „Арсенал”, някакъв проектант. Беше завършил в СССР, с руска другарка /т.е. - съпруга/, осигурени отвсякъде с работа и жилище... заради ”другарката”. Бързо се издигна и стана даже втори по ранг в ЦК на ДКМС, а оттам - първи секретар на БКП и БСП в града, велик народен представител... и дотам. Напусна БСП, мина в други партии и се отдаде на бизнес. Ако не беше комунист, учил в СССР, щеше да стане най-много началник цех!

                                                 ”Мамка ѝ на тази партия”!

           В началото на 90-те започна масово пране на биографии и пренаписване на нови. Познавам биографиите на голяма част от бившите дейци, всички имаха правилен „ работническо-селски произход”. След това в биографиите им /пардон -CV/ се оказа, че същите хора са от благородни буржоазни семейства,че имат имоти, които лошите комунисти им национализирали и те си ги реституираха!

           Почти всички директори напуснаха БСП. Всички те бяха членове на висшите партийни органи в града, окръга и на национално ниво! Станаха капиталисти. Те вече не се возят на „Лади” /купени без ред/, а на „Мерцедеси”, „Инфинити”, „Ламборджини”, „Буик”, джипове за по 50-100 хиляди лева....

                                                 ”Мамка ѝ на тази партия”!

           Новата конпституция беше приета от Велико народно събрание през 1991, с мнозинството на БСП! В нея е записано,че ”Частната собственост е неприкосновена”! Незнайно /или знайно/ защо, няма подобен текст за останалата собственост - държавна, общинска, кооперативна. И тогава юнаците от БКП решиха да заграбят тези собствености и да си ги вземат. Това се наричаше „приватизация”. Законът за нея /както и други закони/ беше приет също от Великото народно събрание и така се подготви масовото ограбване на гражданите. През 1999 се проведе първата вълна на т.нар.”работническо-мениджърска приватизация” /РМД/ - легална форма за заграбване на общонародната собственост от олигарсите.

           Да ме извинят старите седесари, които още се лъжат, че „комунистите награбили нещо си...”! Не бе, драги! Всичко им беше подарено от вашия другар Иван Костов! Вижте на кои от кой бяха подарени заводите през 1999 в Казанлък - „Арсенал”, ”Капрони”, "Хидроинженеринг” /бивш институт по хидравлика/, „М+С Хидравлик” /бивш „Бончо Шанов”/, заводът за хидравлика в гр. Шипка, заводът за пружини и спрете да говорите глупости!

           Една огромна, по същество общонародна собственост, беше разделена между 100 – 200 семейства. В играта се включиха и криминални престъпници, и ченгета, реститути. Преходът завърши! „Нашите хора” си взеха собствеността! Друго тях не ги интересуваше! Защото ако за милиони това е прЕход, за тях си беше чист прИход!

         Беше извършено и друго ограбване, чрез банките. Първа беше онази... първата частна, която аз наричам „първа частна пералня”, по аналогия с практиката на известния американски бандит от началото на 20. век - Ал Капоне! Много хора теглиха от нея огромни за времето си кредити в лева, но при курс около 2 лева за долар! А върнаха тези кредити при курс 3000 лева за долар, и то съвсем законно /закона си го бяха приели те/. Така с няколкостотин или хиляда долара те върнаха милиони левове кредит!

         Има една книга ”Пълен списък на кредитните милионери в България”. И в нея може да се прочетат имената на всички 3000 лица, които бяха получили кредити на обща стойност от близо 2,8 трилиона лева! Немалка част от тях бяха жители на Казанлък - до един от бившата номенклатура!

         За награда, тогавашният шеф на банката беше издигнат от БСП /!/ за кмет на София, а тогавашната му жена сега е жена на един виден евросоциалист!

           Ограбването продължи със сагата с КТБ, от която „изчезнаха” над 4 млрд. лева! Виновни няма, а дългът се покри от... държавния бюджет, т.е. от всички нас!

         Няма нищо по-отвратително, алчно и нагло от бивши комунисти, които станаха милионери за една вечер, благодарение на приватизацията, която сами си измислиха!

           А всички те бяха „видните другари” от високите трибуни на манифестации, конференции и конгреси! От тях човек не можеше да вземе думата, защото те от сутрин до вечер громяха „капитализЪма и империализЪма”! А точно те с радост гласуваха и капиталистическите закони , и членството ни в НАТО, и американските бази, и плоския данък....

           На тях им се полагаше да бъде оправен рода им до девето коляно, затова постоянно висяха по кабинетите на първи секретари, кметове и т.н. Но тъй като родът беше нахранен само до осмо коляно, те се писаха „репресирани”. Някой не бил станал директор, а само зам. директор и вече... ох, какви мъки бяха!

             Изчезнаха и цели партийни бюра на заводи и организации. Изчезнаха и децата на най-активните борци срещу капитализЪма, които си живееха само от преференции.

Изчезна цялата партийно-комсомолска номенклатура, която сега се е предрешила като експерти, алтернативи и други подобни! Пременил се Илия, пак в тия!Техните екстри /стипендии, образование, жилища и др./ бяха осигурявани от труда на хора, които сега са на преклонна възраст и голяма част от които или са на минимални пенсии, или ровят в кофите за боклук! Но на новите соц-капиталисти не им пука за тях, префучават със скъпите си возила и им се присмиват!

                                                 ” Мамка ѝ на тази партия”!

           Помните ли онази песничка на Недялко Йорданов - „Ваничка”:

„Возят ме днес с мерцедеса по „Руски“
два бодигарда и всеки с пищов
Гледам - отсреща продава закуски
моята първа голяма любов.

„Хайде здравей и довиждане Ваничка
бързам, защото летя за Париж
дръж хилядарка, и дай една баничка
ресто не искам, задръж го бакшиш!”

           Капиталистите, със селяндурски манталитет, се присмиват на достойни хора!

           Немалка част от тях учиха в СССР, на държавни разноски. По правило заемаха най-високите постове в града. Държаха да говорят с руски акцент, на „мяхкий знак”! Сега ми плещят на развален английски с енински акцент… За тях вече няма нито 9. септември, нито 9. май... Точно на 9. май ние отбелязваме деня на Победата, а те празнуват... деня на Европа!

                                                 ” Мамка ѝ на тази партия”!

           Особено нагла се оказа комсомолската номенклатура от различни нива. Нека си sdспомним за такива „ярки комсомолци” като Николай Банев, докопал се до скъпи имоти и фирми, които фалира. Като казанлъшката ТЕЦ, чийто тръби той наряза и продаде за скрап и на чието имение край София може да завиди и някой арабски шейх! А Андрей Райчев, Александър Томов, Евгени Узунов, Николай Камов и др.? Съмнява ли се някой, че ако не беше 10. ноември, те щяха да бъдат новото поколение партийни деятели, членове на Политбюро, които отново да анатемостват капитализма?

Те, които сега са първи капиталисти!

                   Дори и в това те пак копираха съветските си другари! Защото в бившия СССР, по времето на Горбачов и Елцин, се бяха развихрили: Борис Березовски, Михаил Ходорковски, Олег Дерипаска, Роман Абрамович и др. - все бивши видни комсомолци, станали олигарси чрез приватизацията!

                   Преди тези комсомолски деятели бяха командири на студентски бригади, организираха кръжоци... Сега се събират само в масонски ложи , Билдербергски групи, Ротари клуб и т.н. Защото те вече не са „от народа”, а от... висшата класа!

           Като мръсна тиня изплуваха и агентите на ДС! Научих се да ги разпознавам по това, че бяха най-гласовитите антикомунисти! Като доносникът Георги Марков /агент „Николай”/, разкрит като такъв още в началото на 90-те от журналистката Виза Недялкова! Същото стана и в Казанлък. По обясними причини много хора бяха завършили в СССР, на държавна сметка и стипендии, като за целта бяха подписали едни декларации. Като завършиха им беше осигурена престижна работа и хубави жилища по избор. Те ставаха директори, съветските им съпруги бяха щедро обгрижвани. Веднага след 1989 те първи напуснаха БКП и взеха да плюят по Русия!

Като трагичния Иво Инджев – агент ”Ивайло”, завършил в СССР престижния Московски държавен университет /МГУ/ на държавна сметка, а сега ругаещ Русия като хамалин!

            Много офицери, в т.ч. и генерали, веднага смениха резбата и боята! Като ген. Аню Ангелов – завършил генерал-щабна академия в СССР, командващ старозагорската дивизия, делегат на конгрес на БКП, който изведнъж взе да плюе Русия и да хвали НАТО! Да не забравяме и едни генерали, които се продадоха на ДПС!

                               ” Мамка ѝ на тази партия”!

             Не по–малко продажна се оказа и т.нар.”интелигенция”! Не само че огромна част от нея се оказа свързана с ДС, но взеха да ми се правят на „репресирани”!

Репресиран бил щурецът Кирил Маричков, макар че баща му беше посланик във Ватикана, лично поставен там от диктатора Живков! Плочите на „Щурците” се издаваха в тиражи от около 300 000 броя, от „комунистическата” фирма ”Балкантон”, която се финансираше от държавния бюджет! Концертите им из страната и чужбина и на „Ален мак” се организираха от държавната „Концертна дирекция”! Комунистическите телевизия и радио редовно пускаха техни песни.

               Страшна ”репресия”, братя и сестри!

               Същият креслив „репресиран” е и Стефан Цанев! Ходил съм на рецитал по негови стихове в НДК, който се охраняваше строго от милицията! Не помня тя да е репресирала нито него, нито нас! Но помня едно негово стихотворение:

„Няма връщане. Затуй напред.

И викайте за всеки случай: - Да живее комунизма!

........................................................

Когато говориш скучно за комунизма,

значи говориш против комунизма”…

 

           На немалка част от тази интелигенция не кой да е, а лично другарят Живков беше раздал апартаменти! Не на някои инженери като мен, а на тях - интелигенцията! Прави чест на Татяна Лолова, че си призна това и благодари на Живков. За разлика от други лакеи, които продължават да плюят срещу този, който им даде жилище в София без ред!

          Владимир Левчев - синчето на априлския поет Любомир Левчев - е един от най-кресливите”дисиденти”. Но забравя да каже, че в Горна баня, където се намираше вилата на сем. Левчеви, беше променен маршрута на градския рейс, за да не се смущава спокойствието на Владко и на баща му... Дисидентка се оказа и Людмила Филипова, внучка на един от комунистическите премиери – Гриша Филипов! Тя изписа хиляди страници за „ужаса на комунизма”, в който живя като малка принцеса.

           А колко гняв изливаха по митингите „дейци на културата”, които имаха запазени места по високите трибуни и в специалните почивни станции в най-хубавите курорти, построени за тях от същата лоша комунистическа власт?

           Всички, които плюят „онези” години обаче, не се отказаха от титлите си! Като доктор Желев, който тъй и не си върна титлата, както и много други доктори, професори и академици, народни артисти, носители на ордени...

           Няма да говоря за журналистите от телевизията, „Работническо дело”, ”Младеж” и откъде ли не. Само се сещам се за една мисъл на датския философ Сьорен Киркегор: ” Предпочитам дъщеря ми да стане проститутка, отколкото синът ми да бъде журналист.”

           Особено жалка се оказа трансформацията на БКП в БСП след референдум! В първия ѝ устав имаше много спорове дали след думата”социализъм” да се постави прилагателното ”демократичен”, все едно, че това щеше да промени нещо! До 2007 в устава на БСП не беше записано, че тя е „лява партия”! В първия вариант на широкорекламираната „Визия” нямаше дори думата „социализъм”!

mil              Милионерите в БСП станаха повече от обикновените членове. Неслучайно проф. Андрей Пантев заяви: „Не може милионер до милионера, мила моя, майнольо, да ми говорят против бедността! Не може да си се реализирал толкова бляскаво като материално състояние и да казваш, че има хора, които са гладни.”   Наскоро един от тези милионери - социалистът Георги Гергов призна: ” Мога да изброявам милионерите в БСП с часове”! Ами прав е човекът, все пак не всеки взема 40 млн. лева за една празна дупка!

             Помните ли как в първите години след 1989, СДС се биеше в гърдите, че на него се дължи 10. ноември? Но някакси внезапно спряха да плещят това и тогава пък БСП започнаха да се хвалят:” Ние направихме 10. ноември и той трябва да се помни, за да не живеят някои с фалшивата самоизмама, че точно от тях започна голямата промяна”?! Сега никой не иска да признае това, защото знае, че хората могат да го линчуват! Дори и преди дни, на „великия 30-годишен юбилей”, никой не излезе през хората и да каже: ”НИЕ НАПРАВИХМЕ 10. НОЕМВРИ”!

 А доколко „хубав” е преходът може да съдим по това, че мечтата на българина е децата
и внуците му да напуснат България и да живеят в чужбина! Вече над 2 млн. българи са
там.

           Една от петте най-мразени думи през прехода е „реформа”!

           След „реформата” в армията, на практика нямаме армия!

           Докато китайските влакове се движат със скорост 600 км в час и се планира влак за 1000 км /час, „реформираното” БДЖ се движи на място или даже назад!

             „Реформираното” здравеопазване увеличи смъртността и сметките на някои лекари!

            На образованието направо му реформираха майката!

             Всички простотии и престъпления се обясняват с поредната ”реформа”.

           И всъщност, само преоблечената стара номенклатура и нейните наследници имат основание да празнуват на 10. ноември, защото именно за тях той се оказа не прЕход, а чист прИход!

     Не кой да е, а д-р Тренчев наскоро заяви по ТВ: „За мен 10. ноември си е един организиран преврат от комунистите... Преходът ще приключи, когато повечето българи признаят, че сега живеят по-добре от времето на социализма.Сега е обратното – живее по-добре един значително малък процент от населението, а половината народ е в бедност или на ръба на бедността!”

Имаме основание да му вярваме!

  

 

 

 

 

sa

 

   Fluida

lo

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Казанлък

Казанлък
Казанлък - Температура: <b/>1°C
Предимно ясно
Температура: 1°C
Усеща се като: 1°C
Вятър: северозапад
Сила: тих, 0.8 m/s

Времето със sinoptik.bg