Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Споделете ме

Вече може да гласувате за двувековното дърво, което е финалист в конкурса „Дърво с корен”

kskjГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

„Радваме се да ви съобщим, че вашата номинация за любими дървета в тазгодишното издание на конкурса „Дърво с корен” беше излъчена от журито като финалист“ – това радостно известие получи екипът на Стефан Саранеделчев, предложил вековния кестен от Казанлъшкия девически манастир. От днес до 20. януари 2021 г. на интернет страницата на конкурса ще се проведе онлайн гласуването, отворено за всички. Фондация „ЕкоОбщност”, която стои зад това начинание, напомня, че дърветата, събрали най-много валидни гласове, ще бъдат обявени за победители в съответните категории, а носителят на титлата „Дърво с корен 2020” ще представя догодина страната ни в европейското издание на конкурса.

Да припомним как се стигна дотук. Близо двувековният кестен в двора на казанлъшкия манастир „Въведение Богородично“ бе номиниран и в двете категории на конкурса. Нека се вслушаме в историите, нашепвани от вековното дърво. Манастирът води своето начало от 1828 година, но първоначално се е намирал в друга част на града. През 40-те години на ХIХ век монахините купили земята, където сега се намира светата обител. Започнали облагородяване със засаждане на декоративни и плодни дървета, храсти, изграждане на монашески килии и висока ограда. Предполага се, че по това време е засаден и въпросният кестен. Трябва да се има предвид, че през първата половина на ХIХ век в Казанлък и околията е започнало масово засаждане на орехи и питомни кестени. Според публикувани спомени от края на двадесетте години на ХХ век в местния вестник „Казанлъшка Искра“, това е било по инициатива на турчин, преселил се в Казанлък от Мала Азия, който създал нещо като разсадник за орехи и кестени. Действително, пътешественици, посетили Казанлък през ХIХ век, се удивлявали на потъналия в зеленината на орехи и кестени град. За съжаление, с течение на годините, най-вече след строителството на нови жилищни сгради през последните 70 години, кестенът в манастирския двор е може би последното оцеляло вековно дърво от този вид в Казанлък. През времето на своето съществуване той става свидетел на много събития.

През 1857 година, на десетина метра от него започва строителството на манастирския храм, чието освещаване става през 1866 г. Черквата, иззидана от дебърски строители по проект на руски архитект, се отличава със зидове дебели 1,20 м, еднокорабна е, с голям купол, неподдържан с колони, което я прави уникална за България. Изографисана е от сподвижниците на Васил Левски - Георги Данчов от Чирпан, Петьо Ганин от Казанлък, поп Павел и сина му Никола от Шипка. Петте черковни камбани са отлети в Русия и те, както и многобройна църковна утвар, икони, евангелия, напрестолни кръстове, са дарени на манастира от руската императрица и от големи руски манастири. През 1872 г. в манастира е открито девическо училище.

През юли 1877 г. Казанлък е освободен от Предния отряд на ген. Гурко, но след боевете при Стара Загора оцелялото тамошно население побягва през Казанлък за Северна България. Част от бежанците, както и местно население, се подслоняват зад стените на манастира. Войските на Сюлейман паша настъпват, завладяват Казанлък и неговия манастир, като избиват приютилите се там 340 българи. За това свидетелства импозантният паметник, посрещащ и днес поклонниците в манастирския двор. Стенописите и олтарните икони са осквернени. В края на декември 1877 г. руските войски и българското опълчение освобождават за втори път Казанлък и неговия манастир. Монахините предоставят на руското командване част от сградите в манастирския двор за военна болница, където в продължение на месеци се лекуват ранени и болни руски войници и български опълченци. Животът на някои от тях приключва тук и телата им са погребани край манастирската черква, на метри от кестена. След изтеглянето на руските войски, лазаретът е преобразуван в градска (околийска) болница, чийто правоприемник е сегашната МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“. Част от събитията, разиграли се в двора на манастира, са описани в книги от техни свидетели. Ще посочим само две: излезлите наскоро втори издания на „Писма от България“ на руския писател и публицист Евгений Утин, както и „Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война 1877-1878 г.“ на офицера от Българското опълчение полк. Стефан Кисов.

През следващите десетилетия Казанлъшкият манастир, със своята черква и потънал в зеленина и тишина двор, е едно от предпочитаните места за поклонници от града, околията, а и от цялата страна. Всеки от тях, преди да влезе в манастирската черква, минава и се покланя пред гробовете на починалите монахини, свещеници, руски воини и български опълченци, а лятно време, под бухналите в зеленина клони на огромния кестен, станал свидетел на описаните събития, намира прохлада.

Драги казанлъчани и приятели на Града на розите, подкрепете Манастирския кестен и в двете категории на конкурса!

Може да гласувате ТУК

 

 

   Fluida

   Lema BG

lloonnm

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Казанлък

Казанлък
Казанлък - Температура: <b/>7°C
Облачно
Температура: 7°C
Усеща се като: 6°C
Вятър: север
Сила: лек полъх, 2.1 m/s

Времето със sinoptik.bg