Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Споделете ме

Мисля си, ако бях композитор и трябваше да напиша музика за живота си, как щеше да звучи...

andrianЕлеонора ГАДЖЕВА

За себе си все още не знам, но ако сега трябва да напиша музика за живота на лютиера Андриан Андреев от Казанлък, щеше да е музика за цигулка. Нежна, почти прозрачна, тиха, спокойна, а сетне уверена...

Не съм композитор, но пък мога да превърна мелодията в история, а тази е много интересна, човешка, поучителна...

Искаш ли да ти разкажа една бяла приказка?
За душата на цигулката искам да ти разкажа.
За тънките пръсти на майстора
и една откъсната нота, останала в тъмното преди зората...


Историята за Андриян и лютиерството започва отдавна и като повечето такива истории е вплела дълбоки корени в детството, но пък е различна, започва като дърворезба върху красив тревненски таван и продължава извън пределите на страната, за да се превърне след години в един от най-изящните инструменти – цигулката.
„От малък се занимавам с изкуство, дядо ми е бил занаятчия – коларо-железар, правил е каруци, може би от него съм наследил ищах към занаята. Завърших Художественото училище в Трявна. Възпитаник съм на известната тревненска резбарска школа, там имах щастието да се срещна с истинското изкуство. Там се „сродих” с дървото, усетих неговата пластика, форма, цвят. След това съм правил какво ли не, завърших, имах неуспешни кандидатствания в Художествената академия – скулптура, дърворезба, керамика. Върнах се в Казанлък, беше 1987 година. Получих покана за работа в тогавашната фабрика "Българска Кремона", където се произвеждаха музикални инструменти.”

В Казанлък традицията в производството на музикални инструменти е стара. Започва през 1918 година, когато майстор Димитър Георгиев създава ателие за изработка на инструменти. По-късно, решен да научи тайните на занаята от най-добрите, той заминава да специализира в Германия. Връща се в Казънлък през 1924 година и разработва цялата манифактура, разширява дейността си и започва да прилага наученото от немците. По това време в страната ни има културен подем, създават се много оркестри, училища, школи, в които се преподава музика. Учителите по музика са длъжни да умеят да свирят на цигулка. В тези години навлизат много инструменти от цигулковото семейство – цигулки, виоли, виолончела... има голямо търсене на инструменти. Традицията в Казанлък се предава и до днес, майсторите, които учат от Димитър Георгиев, предават занаята на по-младите, а те на тези след тях. Това продължава вече повече от 90 години. Днес Казанлък е единственият град в България и на Балканите, в който лютиерството се развива възходящо. Има над двайсет ателиета за производство на струнни музикални инструменти. Повече от десет години съществува и Сдружението на майсторите лютиери, Андриян Андреев е негов член.

Той влезе тихо в стаята, носеше красива цигулка в едната ръка и лък в другата, помислих си, че лютиерът и неговата цигулка са като едно, човек и инструмент в едно цяло, мелодията на един живот.


„Поработих във фабрика "Кремона", но установих, че серийното производство не е моето поприще. Веднъж докоснал се до лютиерството, разбрах, че за мен освен занаята е важно да науча повече и за изкуството, тънкостите на създаването на инструмента, как да му вдъхна живот. Така през 1991 година заминах за град Кремона, Италия, за да специализирам. За мен голямото усещане за лютиерството беше да се докосна до италианския гений, останал във времето вече 500 години. Кремонската школа е ненадмината в света, само фактът, че си завършил там, е гаранция за високо ниво, невероятен шанс. След това, разбира се, идват работата и практиката, но това, което получих като основа, е много ценно. Изкуството, до което се докоснах, културата на мястото и хората... музите се разхождат около теб, омагьосват те. Учиш се от едни от най-големите майстори лютиери. В Кремона живях и учих пет години. Имах голямо желание за работа, нямах пари, нямаше кой да ме издържа, затова, докато учех, работех в ателиетата на големи майстори. Беше интересно да научавам тайните на италианците, много от нещата майсторите разказват, до други стигаш сам с натрупването на опит и практика. Тогава разбрах, че не е сложно да изработиш инструмента, сложното е всичко да се случи заедно, да усетиш душата му, да докоснеш това, което е вътре. Тогава занаятът се превръща в изкуство. Всеки един инструмент е неповторим и в същото време много разпознаваем за майстора. След дълги години работа разбрах, че моите инструменти са разпознаваеми, започнах да познавам звука, без да виждам цигулката, ето това е нейната душа. Връзката между майстора и инструмента продължава и след като цигулката излезе от ателието. Тайната не е в лака или извивките на дървото, тайната е в това да накараш инструмента да ти разказва. Сега и аз знам как, трябва майсторът да натрупа опит, да почувства цигулката, да остави частица от себе си.”

През 1996 година майсторът се прибира от Италия и прави собствено ателие в Казанлък. Изработва по 7-8 инструмента на година, контактува с клиенти от цял свят, пътува често до Италия, но остава в родния си град, за да продължи традицията, започната от майстор Димитър Георгиев. Развива и непрекъснато усъвършенства наученото от италианските лютиери, има опит, практика, но не изключва възможността нещо да се обърка. 

„Никога не съм 100% сигурен в резултата, започвам работата си все едно е за първи път. Знам посоката, опитвам се да я следвам, но има нещо, което не мога да контролирам. Сякаш по време на работа самият материал ми подсказва какво иска да му се случи, ако имаш сетива да го чуеш, ще вървиш в правилната посока. Когато реша аз да определям посоката, нещата се провалят.
За изработването на цигулки се използват главно явор и смърч, те са звучни дървета, имат добри акустични качества. Целият инструмент се изработва само от дърво, грифът се прави от явор, за гарнитурите се използват абанос, чимшир. Хубаво е да няма пластмасови или метални части, това също оказва влияние върху звука. 
Всяко парче дърво има уникален собствен тон, когато се скулптира, изработват се вътрешните зони, трябва да се съобразявам с този тон. Важното е да помогнеш на дървото да се изяви, да не го притискаш. Работата по един инструмент продължава между три и четири месеца, зависи коя част на годината е. Има технологично време, необходимо за съхненето на лака. Той е един от най-важните компоненти, аз си правя лак по рецепта от XVII век, която преди години е открил и публикувал майстор Симоне Фернандо – учителят на моята учителка. Смолите са натурални, пигментите и оцветителите също, произходът им е от Африка, от Южна Америка, от Индия. Лакът се нанася повече от 30 пъти със специална четка. Всички процеси са навързани и не можеш да правиш компромиси. Дървото, което използвам, трябва да съхне поне пет години, в момента работя с материал на десет, двайсет години, доставен от Родопите, Стара планина, Рила, от италианските Алпи. Когато тези процеси се случат по правилния начин и цигулката е готова, няма по-голямо вълшебство от това да чуеш гласа й. Работата ми доставя невероятно удоволствие, много експериментирам. Вдъхновявам се от старите италиански майстори, взимам идеи, не си поставям ограничения. Работя с хъс и енергия. Ходя на концерти, слушам класическа музика, сам определям ритъма на работа, има трудни и добри моменти, като при времето – днес е слънчево, утре дъждовно. В момента наред с другите поръчки подготвям съвсем нов модел, нова форма за една виола, която е уникална и това е моето предизвикателство.”   
Преди време Андриан участва и в друго предизвикателство. Международен проект на  културен институт "Старинен Пловдив", по който се ангажира да възстанови Орфеевата лира. На базата на много проучвания, събиране на информация, издирване на фрески, легенди, митове след шест месеца създава инструмент като този, на който е свирил Орфей. От корубата на костенурка, с опъната ярешка кожа и кожени струни.

Лютиерът прокара длан върху своята цигулка, притвори очи и лицето му се отпусна.
Това е мигът на майстора с неговата цигулка, това състояние не се описва с думи, то остава да се носи във въздуха, в ателието, там, където се ражда изкуството.

 

------
Текстът е реализиран със съдействието на Националната занаятчийска камара. Публикуван е в книгата "Разказвачи на истории" на журналистката Елеонора Гаджева. Снимка - Светослав Куцаров.

 

   Fluida

   Lema BG

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Казанлък

Казанлък
Казанлък - Температура: <b/>14°C
Слънчево
Температура: 14°C
Усеща се като: 14°C
Вятър: север
Сила: лек полъх, 3.3 m/s

Времето със sinoptik.bg