Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА МАКЕДОНИЯ

Споделете ме

За митничарите, сватбите, войводите, хунзите и македонската „антиквизация” от първо лице

VerginaПетър МАРЧЕВ

И така, след около 4 часа бръмчене с опела по пътищата на България – ето ни на ГКПП Логодаж /със старото комунистическо име Станке Лисичково/. Един македонски митничар с неособено дружелюбно излъчване почва да рови из багажника. Попада на тв-камерата на Делян, като лъсва и микрофонът на Престиви-то – оня хептен се вкисва.

 

 - Абе к’ви сте вие, бе? – пита подозрително. – Да не сте от некоя телевизия?

- Ами, отиваме да снимаме на една сватба... – оправдаваме се. – На сватбата на Петър Колев от Щип...

- Сега ке я видим тая работа! – клати заканително глава митничарят и влиза да направи някаква справка, очевидно.

Когато излиза пак, сякаш е малко по-ведър; пуска ни със широк жест и думите „Айде, приятно!”...

Зад гърба ни остава да се вее огромният македонски байряк, а ние се спускаме по гористото надолнище. Минаваме през едно селце, а след няколко километра се белват пръснатите квартали на някакъв неголям градец. Делчево. „Със старото име Царско село” – допълва Чавдар Ангелов,

нашият войвода и гид из македонските потайности.

Напразно се вглеждам изпитателно към фасадите на дву- и триетажните спретнати къщи, за да открия следи от сиромашията във Вардарско, за която чета и слушам по медиите. Но няма такова нещо. Впечатлението е за един спретнат град от къщи, без нашите грозни панелки.

Дълго време пътят криволичи из боазите, като следва плътно един мноого дълъг язовир. Чак по-късно виждам на картата, че това е яз. „Калиманци”, на река Каменица. Минаваме през селца и малки градчета; това, което прави впечатление са малките тракторчета в почти всеки двор. Даваме си сметка, че титовият комунизъм е пощадил частната собственост върху земята и тук никога не е имало колективизация. Ето един плюс, който е съхранил живи селата тук, въпреки всичките други дивотии на юго-комунизма.

Най-после слизаме в равното и пред нас се ширват оризища с неописуем, изюмрудено-зелен цвят. Впечатляват ни и охранените щъркели, които закусват с жаби на корем... Вдясно от пътя се показва някакъв град. „Ето го Кочани” – оповестява Чавдар, който като бивш общински съветник се е подвизавал и в този побратимен на Казанлък град. Подминаваме Кочани, града на ориза, и след около 40 минути влизаме в Щип – старата крепост на българщината. „Тук са родени

Тодор Александров, Ванче Михайлов, войводата Мише Развигоров,

тук е учителствал Гоце Делчев...” – напомня ни Чавдар, докато се ориентираме къде е нашият хотел „Изгрев”. Хвърляме си багажа по стаите и се спускаме към центъра...

Делян най-после намира място за паркиране на опела. Слизаме с облекчение... и познайте кой ни посреща?! Самият Александър ІІІ Македонски! Само че от бронз – и толкова късокрак, че няма как да не заподозрем скулптора на статуята, че е искал да извае карикатура на тази антична личност. Останала в Историята с любовта си към войните, към виното, към жените и към... мъжете.

Точно върху тази персона, обаче, се крепи държавотворческата митология на днешния македонизъм. Премиерът Никола Груевски безспорно е един от папите на този „модерен” македонизъм, който в търсене на изплъзващата се идентичност на т.нар. „македонски народ” загърбва славянския му произход и се вторачва в античността. И така, последният хит във Вардарско се нарича „Антиквизация”. Кулминацията му е проектът „Скопие 2014”, с който близо 200 милиона евро са „наляти” в помпозни мегаломански сгради около площад „Македония”, в центъра на който се извисява огромен 30-метров паметник – пак на Александър, само че на кон.

Една от най-комичните страни на „антиквизацията”:

Преди няколко години макетата припознават като свои първи братовчеди хунзите – племе в Северен Пакистан, което се изживява също като пряк потомък на Александър Македонски. През юли 2008 г. „високопоставена делегация“ на хунзите, начело с техните крал и кралица, идват на посещение в Р Македония. Те биват приети в Скопие на най-високо равнище, включително и от премиера Никола Груевски. Освен това, македонистите от Вардарско подаряват на кралското семейство на хунзите 3 хектара земя в с. Полюрци, община Богданци, където да си построят кралски палат и хотели.

Третото измерение на „антиквизацията” ме заварва абсолютно неподготвен – докато разлистваме менюто в уютното ресторантче „Нецко 2”, ме стряска някаква „Антична ракия”. Брей, умора нямат тия макета! Тресваме и по една „антична”, колкото да установим, че не е кой знае колко по-стара от „жолтата тиквешка ракия”.

Четвъртото измерение на антиквизацията

ни пресреща на входа на старата катедрална черква „Свети Никола”. Храмът е построен през 1867 година от майстор Георги Новаков – Джонгар от българския зографски род Ангелкови от с. Тресонче, Дебърско. Само че от мраморната плоча над черковната врата не може да се прочете вече нищо, тъй като буквите очевидно са изчегъртани от сърбо-македонистите. Обаче над входа грее, та се къса... звездата на Вергина – запазената марка на Антиквизацията!

Влизаме в черквата, защото започва венчавката: жени се Петър Колев от Щип за нашата мома Александра от Добрич. Между другото, Петьо е корав български патриот – по-печен от стотици наши български безотечественици, родени в свободна България. Които с охота се записват и в депесето, заради келепира...

/следва/

 

   

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Битоля

Битоля
Битоля - Температура: <b/>13°C
Предимно ясно
Температура: 13°C
Усеща се като: 13°C
Вятър: запад
Сила: безветрие, 0.2 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Охрид

Охрид
Охрид - Температура: <b/>15°C
Облачно, кратък дъжд
Температура: 15°C
Усеща се като: 15°C
Вятър: югозапад
Сила: лек полъх, 1.8 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Скопие

Скопие
Скопие - Температура: <b/>16°C
Облачно
Температура: 16°C
Усеща се като: 16°C
Вятър: югоизток
Сила: тих, 0.5 m/s

Времето със sinoptik.bg

halba