Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА МАКЕДОНИЯ

Споделете ме

ParlicheviАбе, Македония – какво ще и гледаш, само едни чукари! Години, десетилетия съм слушал все това. Но към Македония българинът тръгва не като турист. Той тръгва на поклонение. Защото тя е нашата обетована земя!.. Осветена първоначално от св. Климент и св. Наум и техните богоозарени ученици. Дала ни светлика на Възраждането. Напоена с кръвта на 100 000 убити и 160 000 ранени български войници през войните за национално обединение през ХХ век…

 

Ние, 70 казанлъчани тръгваме към Македония по кървавите и славни бойни пътища на 23 пехотен Шипченски полк, организирани от Тракийското дружество и неуморната Костадинка Димитрова. Първо се спускаме през Крива паланка и Куманово към Скопие. Ей го и Вардаро! Радваме му се само през стъклата на автобусите, защото времето ни е ограничено и стига само да се поклоним пред костите на славния български войвода Гоце Делчев в черквата „Св. Спас”. Тленните му останки са предадени през 1946 година от наш Гьорги /Димитров/ на властите в новосформираната Социалистическа република Македония в рамките на комунистическа Югославия. В името интернационалната пролетарска дружба с Тито, Димитров върши още ред други глупости, които няма как да бъдат квалифицирани другояче, освен като национално предателство. Става въпрос за насилствената „македонизация” на българското население от Благоевградски окръг. Тогава, с бой, насилие и концлагери близо 70 % от тях са били принудени да се запишат при преброяването като „македонци”. Светла му памет на Никола Илчев от Казанлък, който ми е разказвал за побоищата в комунистическия затвор по онова време… Обаче дружбата между Тито и Димитров и плануваното от тях присъединяване на България към Югославия не се харесва на другаря Сталин. На една конференция в Букурещ Димитров прави изказвания за новата Балканска федерация пред медиите; ден по-късно Йосиф Висарионович го кастри безмилостно в една секретна телеграма. А през 1949 го убива перфидно в санаториума Боровиха край Москва. С живак, поставен в двойното дъно на едно чекмедже от бюрото му.

Абе, Сталин ги е умеел някои работи…

И по-добре, че не сме влезли тогава в Югославия. Като си спомня сръбско-хърватската война и кръвопролитията в Босна през 90-те години, направо си спестихме втора сръбско-българска война…

Скопие. От върха на Калето разглеждаме набързо този 500-хиляден град. До Вардара се кипри новият им стадион-бонбон. От високото съзираме и централния им площад, с мегаломанския паметник на Александър Македонски върху Буцефал, който оттук се вижда не по-голям от детска играчка. А отсреща – навръх планината Водно, в чиито поли се гуши градът – се извисява един огромен метален Кръст. По-нататък ще имаме възможност да видим и още кръстове, параклиси, красиви църкви, манастири и… джамии. Както и да говорим за македонската вяра и надежда, и за страховете македонски.

И така, мятаме се в двата автобуса и шофьорите пришпорват по магистралата към Тетово. Защото до Охрид има още много път… Ето го и плодородното поле Полог, оградено на запад от величествения силует на Шар планина. В нейното подножие се виждат къщите на Тетово. И джамиите – защото градът е почти изцяло албанизиран. Спускаме се на юг – край град Гостивар, през гористите балкани на националния парк Маврово, край Кичево. Изумени сме! От красивите и изпипани богаташки къщи. А също и от червените албански знамена с двуглавия орел, които се веят демонстративно над покривите! За джамиите да не говорим: над всяко селце от 5-6 къщи стърчи по едно минаре в арабски стил! Питаме се в автобуса – с какви пари поддържат такъв стандарт албанците?! Очевидно, само с една заплата, пък била тя и гастарбайтерска, номерът не се получава… Някой подхвърля нещо за албанската мафия. Аха! Ето малко инфо, което обяснява донякъде нещата. Албанската мафия се ползва с мрачната слава на първостепенна сила в подземния свят в световен мащаб. По данни на американската Агенция за борба с наркотрафика, около 57% от трафика на хероин по т. нар. „балкански път“ се контролира от албанци. Специалисти са изчислили, че годишните приходи на шиптарската мафия са около 7,7 милиарда долара! Тези мръсни пари се “изпират” чрез мрежа от около 200 частни банки и обменни бюра, както и чрез безчетни кафенета, магазини за козметика и козметични салони из цяла Европа…  Значи, ето го обяснението за супер-богаташките албански къщи в западната част на Македония! А обяснението за джамиите в арабски стил може да се търси във връзките с ислямистки фондации от арабския свят.

Аааа! Ето го най-после Охридското езеро и самият Охрид. Езерото е трудно да се опише, то трябва да се види. А Охрид е град колкото Казанлък. Но който се прехранва само и единствено от туризма. В смисъл – през лятото местните печелят пари, които изяждат през зимата.

Всъщност, най-голямата забележителност на Охрид са неговите жители. Охридчани. Топли и гостоприемни хора, с които можеш да се разбереш на български. В поне три разговора чувам от тях, че сме един и същи народ. Няма да забравя Кольо, който ни черпи по бира в кварталното магазинче и ни казва същото – че разлика между нас и тях няма. И после псува политиците, които ни разделят.

Няма да забравя и думите на една охридчанка, която има и български паспорт:

„Става страшно в Македония!”

Тя ми напомня за загадъчната смърт на скопския журналист Никола Младенов. Собственикът на всекидневника „Фокус” си позволяваше лукса да критикува всички управляващи в Скопие, а в края на март миналата година откриха смачкания му джип в една пропаст край магистралата за Велес. Подобна е съдбата на всеки жител на Република Македония, дръзнал да има мнение, различно от властимеющите. Ако пък решиш да кажеш, че си българин, реакцията е следната: уволнение от работа, скрито и явно преследване и дори затвор. Да си спомним съдбата на македонските българи Мирослав Ризински от Скопие и Здравко Зравески от Прилеп…

Ще помна винаги и срещата с още един достоен охридчанин – бижутера Климент Талев. Неговата фамилия е сред първопроходците в бизнеса с тъй наречения „охридски бисер”. Всъщност, перлите се изработват от морски раковини, но секретът е в тяхната вторична обработка с разтвор, извлечен от люспите на една дребна риба, която се лови в Охридското езеро. Господин Талев ни разяснява тази технология в ателието си. После ни показва бисери първо и второ качество. „Клиентите не могат да забележат тази разлика. И аз бих могъл да спечеля по нечестен начин пари, като им пробутвам второто качество за първо. Но аз никога няма да направя това. Не за друго, а защото имам страх от Оня…” – и Климент Талев сочи към небето… Излизаме от ателието, а аз си мисля, че на нас – българите от България – ни липсва точно това: тази почтеност и в бизнеса, и във взаимоотношенията ни. Питам се също: откъде се подхранва страхът Божи на охридчани, пък и на останалите близо 1,2 милиона наши сънародници във Вардарско? Обяснението може да е в благодатното покровителство на други двама охридчани: учениците на Солунските братя – свети Климент Охридски и св. Наум Охридски, чиито свети мощи се пазят в храма в Плаошник и в манастира „Св. Наум”. Другото обяснение може да бъде в това, че Титовият комунизъм се опитваше да балансира между Съветската империя и Запада. И в този смисъл Църквата в бивша Югославия не беше така тотално смачкана, като в Народна република България…

Но ето и трето обяснение: продължаващият процес на

агресивна албанизация на Македония.

Докато съм в едно охридско магазинче, вътре влиза една жена около 70-те. Пита ме откъде сме и като разбира, че сме от България, добавя тихо: „Ама християни ли сте?” Тогава казва, че е от Тетово, но албанците първо и окрали апартамента, после го запалили. И тя се принудила да бяга насам, към Охрид… Този страх от албанците и чувството за безпомощност е повсеместен и обяснява упованието на православните ни братя от Вардарско във Всевишния. Затова са и огромните Кръстове, които се издигат по хълмовете и край пътищата, затова църквите и манастирите са изрядно потегнати и пълни с народ. Защото хората виждат, че управниците-сърбомани се петелчат и правят на големи юнаци срещу България и Гърция, а не могат да упражнят държавния суверенитет на територията на Р Македония: да свалят албанските знамена от покривите на албанските къщи и да спрат агресивното етническо прочистване, провеждано от шиптарите.

Така – да не забравяме все пак за какво пропътувахме над 1000 км от Казанлък до Вардарско: бойният път на 23 Шипченски полк. Завоят на Черна! Историчката Пепа Коскина ни припомня в автобуса за подвига на българската армия и на нашите дядовци от 23-ти полк. Тук са се водили едни от най-ожесточените сражения на Македонския фронт по време на Първата световна война; тук буквално всеки квадратен метър скалиста земя е напоен обилно с българска кръв. Но поне двойно повече са жертвите от противниковата страна – французи, сърби и англичани, посегнали да заграбят тази исконна българска земя. Кулминацията на цялото ни поклонническо пътуване е българското военно гробище край Ново село, недалеч от границата при Петрич. То единствено е оцеляло след вандализма на Тито, който през 1966 година изравнил със земята всички 471 български военни гробища из Вардарско. Тук, под наставничеството на Костадинка Димитрова, преливаме с вино и вода 69-те войнишки гроба. Запалваме и по една свещичка за упокоение на душите на тези, а и на всички български войници, дали живота си за обединението на разпокъсаното ни Отечество. Прозвучават и стихове, които изтръгват по една сълза в ъгълчетата на очите ни... Прощавайте, юнаци!

 

   Fluida

   Lema BG

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Битоля

Битоля
Битоля - Температура: <b/>17°C
Предимно облачно, слаб дъжд
Температура: 17°C
Усеща се като: 17°C
Вятър: север
Сила: тих, 1.3 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Охрид

Охрид
Охрид - Температура: <b/>16°C
Облачно с дъжд
Температура: 16°C
Усеща се като: 16°C
Вятър:
Сила: тих, 1.0 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Скопие

Скопие
Скопие - Температура: <b/>24°C
Предимно слънчево
Температура: 24°C
Усеща се като: 24°C
Вятър: север
Сила: безветрие, 0.0 m/s

Времето със sinoptik.bg

halba