Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА МАКЕДОНИЯ

Споделете ме

Югокомунистическият македонизъм доживя своята капитулация, твърди журналистът

vkГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Виктор Канзуров е роден през 1971 г. в Скопие. Той е журналист, публицист, политически анализатор и кинокритик, натрупал респектиращи познания за неподправената възрожденска и революционна епоха в Македония.

Това естествено го прави дързък опонент и критик на налаганата след 1944 г. АСНОМ-ска манипулация с миналото на хората, на техните идеали и борби. Но той не приема и бабаитския патриотизъм на някои политически и обществени среди в България, който, според него, пречи за вникване в същността и мащаба на етноидеологическия натиск, упражняван в продължение на десетилетия върху гражданите на младата република.

Виктор Канзуров произхожда от семейство с корени от Егейска Македония. Работил е като журналист във вестниците „Вечер“ и „Нова Македония“, в списанията „Македонско дело“ и „Старт“, в интернет изданието „Трибуна“ и др. През 2008 и 2010 г. той е в Инициативния комитет за честване делото на Тодор Александров и Иван Михайлов и поставяне на техни бюстове в двора на къщата на Драги Каров във Велес.

Канзуров бе и един от най-активните участници в многобройни предавания в македонски телевизионни канали коментиращи  Договора за добросъседство,приятелство и сътрудничество между България и Р Македония, който бе ратифициран от парламентите на двете държави тази седмица.

 

Г-н Канзуров, какви са евентуалните пречки пред практическото прилагане на подписания договор между България и Р Македония?

- За практическото прилагане на подписания договор, основната пречка ще е инатът в Р Македония. Мисля, че целия процес на прилагане на договора, може да бъде блокиран от предвидената в него комисия по история. Не е малка вероятността, в тази комисия, от македонска, но и от българска страна, да бъдат предложени необективни историци, със застарели разбирания, които не са на „ти“ с другите хуманитарни и социални науки.

Каквото и да си говорим, фактическото положение е, че Р Македония беше принудена да подпише този договор. А договорът е част от целия пакет с начини на мислене, които съвременната македонска държава трябва да преосмисли, когато става въпрос за отношенията, не само с България, ами особено с Гърция, но и с Албания и Косово, та и със Сърбия. Тенденциите в македонското общество – силно агресивно поведение към България, Гърция, Албания и Косово, а сервилническо към Сърбия – са несъвместими със съвременната геополитическа реалност на Балканите.

Договорът между Македония и България не промени мисленето на македонските политически елити. Този документ беше подписан от един македонски премиер и от едно македонско правителство, с най-силно влияние на т. нар. СДСМ в него, при което най-голямата опозиционна и доскоро управляваща партия – ДПМНЕ, е против. Наблюдавам Р Македония като едно тяло, заедно с югокомунистическата концепция на македонизма, като нейна основна идеология, която се защитава и от т. нар. СДСМ, и от ДПМНЕ, и от „анализатори“ близки до едната или другата партия, които най-често се появяват в медиите.

Всичките те не проумяват, или не искат да признаят, че югокомунистическата концепция на македонизма и югославската Р Македония, доживяха един вид капитулация, почти като във война. Капитулацията е видима, като гледаме как вървят отношенията с България, Гърция, Албания и Косово, а и с етническите албанци, граждани на Р Македония.

Подписаният на 1 август 2017 година Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество, между Македония и България, е последствие на силната българофобия, насаждана в македонското общество, която върви ръка за ръка, със садистичното отричане на факта, че Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев, Христо Татарчев, Марко Цепенков, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, братя Миладинови и ред други възрожденци и революционери, са били българи. В учебниците по история трябва да бъде написано истинското народностно чувство на тези хора и това да стане достъпно за масовото съзнание. И ако иска Македония да стане членка на ЕС и на НАТО, ще трябва да приеме истинската идентичност на тези личности, отдавна преселили се в отвъдното, и да спре да лъже. Това е кратко и ясно, иска се уважаване на фактите и почит към истината, а не безумни измислици.

Ако българската идентичност (и на лица от миналото), все още предизвиква неприятности в Р Македония, тогава историческите личности, които споменах, а и много други, нека да не бъдат вече основа на идентичността на македонската държава и на нейния исторически разказ. Нека се намерят други, ако ги има, а не да се извършва гавра с физически починали хора.

Нещата не зависят вече от Югославия, понеже я няма. Р Македония вече не е в положение безнаказано да фалшифицира историята, нито да поддържа неприятелски чувства спрямо България, Гърция, Албания и Косово, нито в нейната основа да е конституционният (македонистки) национализъм, който не се приема от етническите албанци - нейни граждани, а беше заложен в първата Конституция на страната (като отделен международно­правен субект), гласувана в парламента, на 17 ноември 1991 година. Това е един пакет, който произлиза от определен преобладаващ начин на мислене. По-скоро е тежест и тези, които нарочно или от незнание го бъркат с някакво отричане на правото на собствена идентичност на македонските граждани, грешат или извършват тежко престъпление.

 

Как си обяснявате факта, че фанатични  кадри на бившата номенклатура като Стоян Андов, Любчо Арсовски, Георги Спасов и др., нескриващи доскоро фанатичния си антибългаризъм, сега станаха „борци“ за нормализиране на отношенията с България?

- Не станаха борци за нормализиране на отношенията с България, а защитават сегашната власт на Заев и на т. нар. СДСМ, тоест противопоставени са на доскоро управляващата ДПМНЕ на Груевски. Може да се каже, че от конюнктурни съображения защитават подписания Договор между България и Р Македония, но никъде не виждам, че се застъпват за обективност на историята. Нито те, нито другите защитници на договора, освен Денко Малески.

Например Стоян Андов казва: „Самуил не е македонец“, но на него поантата му е да каже, че „Самуил не е наш“, тоест е арменец. Андов продължава въпросното изказване в една негова статия, като твърди, „че македонският народ е съществувал преди и по време на Самуил, но и след него и по времето на кралете и царете от сръбските средновековни династии. Но, факт е, че македонците, както и словенците и словаците, са народи в Европа, които не са успели да създадат собствена държава със собствен етнически предзнак. Това са потвърдени исторически факти, които не могат да се вземат за основа на твърдението, че не е съществувал македонски народ и че той е измислица на Коминтерна и на Тито. Своята гениалност македонският народ е изказвал чрез своето вътрешно културно развитие, чрез традициите и обичаите, включвайки и своя говорим език“. От тази позиция Андов „защитава“ Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество, който включва и комисията за история.

Неотдавна бях гост в предаване на скопската ТВ „НОВА“, заедно с председателя на национал-шовинистичния и буцефалистки Световен македонски конгрес, Тодор Петров, където изказвахме различните си мнениия, по повод Договора за добросъседство. След това ми казаха, че Тодор Петров, който иначе е клиент на предишните управляващи от ДПМНЕ, на неговата Фейсбук страница постнал видеото от предаването, представяйки ме като „софийски върховист“. Един месец преди този телевизионнен сблъсък, бях гост в предаването „Само вистина“ на скопската телевизия „Канал 5“ , заедно с журналиста Тодор Пендаров, с когото спорихме по отношение на Договора и на идеите за общо честване на определени исторически дати и личности, между Македония и България. Понеже Тодор Пендаров леко критикуваше новото македонско правителство, Георги Спасов след предаването бил написал на своя Фейсбук профил едно текстче, което медиите разпространиха със заглавието „Куп лъжи в ’Само вистина‘“. В него Спасов пише: „Един вреден и много глупав дебат между бранителя на великобългарските интереси Виктор Канзуров и журналиста, държавен съветник Тодор Пендаров, който не вижда нищо ново във външната политика на новото правителство. Подобен вреден дебат нито една телевизия с национално излъчване в България не би си позволила. Или би поискала от държавния съветник по-добре да се подготви.“

Вижте как няма никаква разлика между привърженика на ДПМНЕ Тодор Петров и предлагащия се за клиент на т. нар. СДСМ, Георги Спасов. Даже Спасов е много по-рафиниран и по-перфиден. В съдържанието на неговото послание няма нищо друго, освен поквареност. За Петров съм „софийски върховист“, а за Спасов – „бранител на великобългарските интереси“. Представяйки ме като великобългарин, Спасов представя моето настояване за обективиране на историята в Македония, за демократизиране и дешовинизиране на страната, като великобългаризъм!?! Той извършва моя личностна дисквалификация, която заедно с внушаването, че в България, лица с македонистки възгледи, не биха били поканени на дебати в сериозни телевизии, няма как по друг начин да се разбере, освен, че иска да се забрани на хора с българско самосъзнание, да се появяват по македонски медии.

Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество между България и нейната югозападна съседка изисква и поставя като условие за влизане на македонската държава в ЕС и в НАТО, предефиниране на югославска Македония, а македонското общество като цяло, не е готово за това. Петров, Спасов, та и Андов, а и много други, потвърждават този факт. Но има и такива, като водещата на „Само вистина“ по „Канал 5“ Миряна Търпческа, водещият на „Отворено студио“ по ТВ „НОВА“ (сега е в „Канал 5“) Гоце Михайлоски, който ме покани в телевизионното предаване, както и водещият на предаването „Що мисли народот“ по щипската ТВ „Стар“ Тони Михаилов, от когото съвсем наскоро също бях поканен за участие, пак по темата за македонско-българските междудържавни отношения. Бях поканен и от водещият на предаването „60 минути“ по скопската ТВ „Алфа“ Горан Момироски и от „Само вистина“, водено от Елизабета Галевска. Значи, не са всички хора еднакви. Пробив има.

 

Митът за „вториот Илинден” е психологичен синдром, дълбоко владеещ съзнанието не само на политическите елити, но и на новите поколения в Македония. Каква е противоотровата срещу този брутален фалшификат? 

- Истината, както и за всички други отрови. Един от разпространителите (и жертва) на този мит е и Димитър Димитров, спряган за българофилски предател, в миналото от страна на т. нар. СДСМ, днес от ДПМНЕ, която по този начин атакува неговия син Никола, настоящ македонски министър на външните работи. Въпреки че разобличаваше фалшификациите във връзка с „първиот Илинден“ (и с Възраждането), бившият министър на образованието и физическата култура в т. нар. експертно (първо, след въвеждането на плурализма в страната) правителство на Никола Клюсев, както и на културата в първата година от премиерстването на Любчо Георгиевски, някогашният македонски посланик в Русия, професорът в пенсия и публицист, Димитър Димитров, винаги представяше „вториот Илинден“ като континуитет на първия. Неговият син Никола продължава по същия път, но само с декламациите за връзката на двата Илиндена. Оспорване на югокомунистическите постулати за „първиот Илинден“, поне публично, при Никола Димитров, няма. Даже беше юридически застъпник на Република Македония в безсмисленното дело (по време на властта на ДПМНЕ) срещу Гърция, пред Международния съд в Хаг, за нарушаване на Временното споразумение между двете държави.

Технически и юридически Македония беше права, Гърция нарушаваше Временното споразумение, подписано в 1995 година, но човек който искрено иска да реши и затвори болезнените за Македония въпроси, наистина ли не може да види, че гръко-македонският спор за името на югозападната българска съседка, е само върхът на айсберга на един много по-широк и по-дълбок проблем, който касае именно вярването в мита за връзката между „първия“ и „вториот Илинден“!? Делото пред Международния съд в Хага беше стартирано, когато буцефализмът в Македония се намираше в пълна офанзива, и то като налаган от държавата. Какви мотиви може да има един интелигентен човек, за да участва в нещо, което е отдалечаване от истинското решаване на проблемите!?

Забелязва се още, че в последните години бащата на Никола, Димитър Димитров, въобще не пише за историческите фалшификации в Македония, само някога и някъде ще направи намек, но такъв, за да е разбран единствено от неговите съмишленици.

Защо отговарям по този начин на зададения въпрос!? Когато започнах да навлизам в по-зрелите си години, в моето съзнание се появи една друга гледна точка върху, на практика, всичките – от началото на плурализма – медийни радетели за българската кауза в Македония, или, за заживяване на историческите факти. Започнах да разбирам, че всички те, по един ужасно непродуктивен и отблъскващ начин, пълен със съзнателни или несъзнателни, лични, егоистични и ексхибиционистки мотиви, представяха „българофилската“ опция в Македония. Екстремистки и шовинистично настроените публицисти-македонски българи (или българофили), автори на статии в македонски списания, през 90-те и 2000-те години, отблъснаха доста хора в Македония, от историческата истина, с техните претенции да са просветители, с кавгаджийския им, емоционално, душевно и духовно незрял начин на писане.

Понеже нямахме коректор в седмичника „Македонско дело“, където работих, ние журналистите проверявахме статиите, отпечатани на хартия. Спомням си колко неудобно се чувствах, когато ми се налагаше да чета и редактирам статия на Александър Бонев (един от предходно споменаваните български радетели от Македония, от началото на плурализма). Лъсваше една агресивност и омраза от „публицистиката“ и „творчеството“ върху исторически теми на Бонев, имаше едни прекалено остри ръбове в изреченията и мислите, дело на недостатъчно талантлив „автор“, който жадува за социализация в определена група, за обществен (по-късно разбрах: и за материален) успех, на всяка цена. Сега този човек, съпруг на ексдепутатката Силвана Бонева, с фалшив профил във Фейсбук, защитава великосръбската и антибългарска политика на ДПМНЕ. Същото е и дереджето, не материалното, а (не)моралното, в което е изпаднал един друг радетел – Антонио Милошоски.

Хората, които споменах, тези, които им публикуваха статиите, както и ред други подобни автори, възпитаха няколко поколения (от преди асоциални) геноцидни сърбофоби и въобще – наци(онали)сти - българи от Македония. Нарочно избрах за примери, хора, които са минали от една крайност, в друга, и/или са поели пътя на конформизма, толкова критикуван от тях, по-рано. Фактически, те никога никъде не са (пре)минавали, винаги са си били в техната крайност, в техният екстремизъм, ексхибиционизъм и конформизъм.

Говорим за това, че митът за „вториот Илинден“ е психологичен синдром, дълбоко владеещ съзнанието не само на политическите елити, но и на новите поколения в Македония.“ Този мит произхожда от една дълбоко вкоренена и безмилостно втълпявана (македонистка) националистическа концепция. А какъв психологичен синдром и каква националистическа концепция внушават, онези представители на българското общество (или цялото то?!), онези български медии, които се занимават с „македонския въпрос“ и които популяризират и сътрудничат с национал-шовинистични представители на българската и/или българофилската общност в Македония? И не обричат ли така на неуспех идеята, която (уж) застъпват!?!

 

Каква е вашата оценка за аферата „Живальевич”, последвалите  реакции на Белград и понататъшните отношения между Р Македония и Сърбия?

- Не искам да гадая, тъй като нямаме всичката информация във връзка с този скандал. Тайните служби на двете държави, а и западните, особено американските, все още прикриват някои от сведенията, които са им на разположение. Това, обаче, което е ясно видимо, е очевидната подкрепа на сръбските управляващи, на сръбския президент Вучич и на медиите под техен контрол (които са голямо мнозинство в Сърбия) за Груевски и ДПМНЕ, на фона на македонската политическа криза, която започна с публикуването на т. нар. „бомби“, от страна на Зоран Заев, преди почти три години. Изтеклите подслушвани телефонни разговори, които публикуваше Заев, доказваха корумпираността и тоталитарния, недемократичен характер на властта на ДПМНЕ. На фона на тези изтекли доказателства, наглост извън всички измерения е сръбската държавна подкрепа за ДПМНЕ и за Груевски. А може би още по-голяма наглост са твърденията на сръбски официални представители, че Сърбия не е заемала страна в македонската политическа криза. Просто така случайно, медиите под контрол на управляващата в Сърбия Сръбска прогресивна партия, непрекъснато пускаха и излъчваха статии и предавания в полза на груевистката власт в Македония. Имаше много податки от страна на Сърбия, които показваха, че държавните органи на тази страна, не се държат само запалянковски по отношение на сблъсъците между двете водещи македонски политически партии.

От години укриващият се в Сърбия собственик на сайта „Буревесник“ Зоран Божиновски, когато стана още по-опасен за рейтинга на ДПМНЕ, понеже публикуваше, в интерес на истината – невинаги точни и проверени информации в неговия сайт, беше предаден на Македония, въпреки че сръбските власти невинаги практикуват предаване на издирвани, и то от македонската прокуратура, лица. В кампанията за сръбските президентски избори, тогавашният премиер Александър Вучич, казваше, че няма да допусне „македонско сценарио“ в Сърбия. А какво бе това „македонско сценарио“, според него!? Сваляне на властта на Груевски, от страна на западни центрове, с помощта и на улицата, с масови протести, стимулирани от Запада. Значи, понеже е верен (или зависим) великосръбски роб, изпълнява всички поръчки (или заповеди) на официален националистически Белград и създава от македонската нация – един вид сръбска поднация, въпреки корупцията и бруталността в управлението, Груевски заедно с неговото ДПМНЕ трябва да останат на власт!?!

В този контекст наблюдавам аферата „Живальевич“. Това, че сръбският разузнавач, доскоро на служба в сръбското посолство в Скопие, бил в Събранието на Република Македония, на 27 април (вече миналата) година, по време на нахлуването на привърженици на ДПМНЕ в най-високия законодателен дом, при което се случи насилие и опит за убийство на депутати от бъдещото парламентарно мнозинство, показва, че Сърбия смята Македония за своя територия, независимо от приказките на Горан Живальевич, че поискал разрешение или казал на македонските си колеги, че ще бъде там (в парламента), където усмихнат си е направил „селфи“ с мобилния телефон.

Интересното е, че Живальевич прояви наглост и при коментирането на македонско-българските отношения. В предаването „Кирилица“ по сръбската телевизия „Хепи“, той заяви, че е доволен от затоплянето на македонско-българските междудържавни отношения, но фактът, че нямало българска етническа партия в Македония, показвал, че България все още не признавала македонската нация, понеже съществуването на един такъв етнически политически субект, би показал, че македонците и българите са с различни идентичности!?! Помислете какво казва Живальевич, България се бърка в македонския политически живот и тя казва, дали да има, или да няма, българска етническа партия в Македония!? Евала на Живальевич, без да иска, разкри истинската си същност. Освен, че най-нагло и най-надменно обвини България, на практика призна, че Сърбия и той лично се бъркат в македонските вътрешни работи, в действането на сръбските етнически партии в Македония, а както гледаме, не само на тези политически субекти в македонската държава (макар че и ДПМНЕ заслужава да бъде смятана за сръбска етническа партия).

Неотдавнашното извикване на всички служители на сръбското посолство в Скопие, на спешни консултации в Белград, според мен, бе опит за замитане на скандала с присъствието на Живальевич в Събранието на Република Македония, на 27 април 2017 година и прехвърляне на вината към новите македонски власти и към определени западни служби, че от тяхна страна „срещу Белград са извършвани разузнавателни действия“. Македония отрече, че е „извършила разузнавателни дейности срещу някоя съседна страна“, но като цяло, нейната реакция бе почти поданическа. Тука са и постоянните повторения на македонския външен министър Никола Димитров, за положителното наследство от Югославия, което касае сръбско-македонските отношения. Вероятно външният министър на Република Македония, така е бил възпитаван от неговите родители, Радка – депутатка от старото ВМРО-ДПМНЕ в първия македонски плуралистичен парламент – и от проф. Димитър Димитров.

Колкото за това, че официална България не реагира на подмятанията на Живальевич, няма ние македонците, да ѝ береме гайлето, както се казва при нас, в Македония.

 

Възможно ли е, когато Груевски слезе окончателно от политическата сцена, новото ръководство на неговата партия да се върне към историческите корени на ВМРО?

- И тука не искам да гадая. Но, много трудно, поне в едно обозримо бъдеще. Трябва да имаме предвид, че и старото ВМРО-ДПМНЕ, въпреки своята искрена, често – брутална и шовинистична антиюгославска реторика, до голяма степен беше съобразено и моделирано според югокомунистическите интерпретации на историята. Старото ВМРО-ДПМНЕ, докато на лидерския пост (1990-2003) бе Любчо Георгиевски, беше пародия на историческото ВМ(О)РО. Докато днешното великосръбско ДПМНЕ-Вальево, както се нарича от много хора, е пародия на старото ВМРО-ДПМНЕ. Според мен, най-важното което трябва да се направи, освен махането от тази партия, на Груевски и на всички останали замесени в корупционни и всякакви други незаконни схеми, е гласуване на закон, с който ще се забрани ползването на акронима „ВМРО“ в имена на политически партии.

 

Как виждате последиците от геополитическия сблъсък между Запада и Русия на Балканите и бъдещето на Македония?

- Не съм сигурен, че сега управляващият т. нар. СДСМ, е, и може някога да бъде – прозападна партия, в истинския смисъл на думата.

Русия на Балканите заложи на Сърбия, в което няма нищо лошо, но лошото е, че залага и на великосърбизма, както четем от „медиите“, които са част от хибридната война на Кремъл срещу Запада. По отношение на Македония, Руската федерация и нейният президент, искат и се стараят моята страна да е във великосръбската орбита, да е антибългарски и антиалбански ориентирана.

Ако противопоставянето на настоящата агресивна (велико)руска и (велико)сръбска политика, се поеме от патологични русофоби и сърбофоби, каквито има в България и Македония, пак нищо не сме направили.

За Македония най-добро е да поеме прозападен курс и да започне да се демократизира, дешовинизира и отваря към България, Гърция, Албания и Косово, така както е отворена и добронамерена към Сърбия. Това ще помогне за оцеляването и стабилизирането на страната.

 -------------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на интервюто на Иван Николов е в списание „България Македония”

 

 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Битоля

Битоля
Битоля - Температура: <b/>-2°C
Предимно ясно
Температура: -2°C
Усеща се като: -2°C
Вятър: северозапад
Сила: тих, 0.4 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Охрид

Охрид
Охрид - Температура: <b/>1°C
Ясно
Температура: 1°C
Усеща се като: -2°C
Вятър: североизток
Сила: лек полъх, 2.7 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Скопие

Скопие
Скопие - Температура: <b/>-1°C
Предимно ясно
Температура: -1°C
Усеща се като: -1°C
Вятър: запад
Сила: тих, 0.3 m/s

Времето със sinoptik.bg

abbort

halba