Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА МАКЕДОНИЯ

Споделете ме

poziАнри ПОЗИ

ПРЕДГОВОР

Тази книга ще ми създаде (и не само вън от Франция) неумолимо неприятелство.

Някои ще видят в нея атака, а други защита. Тя не е нито едното, нито другото.

Тя е само едно усилие да се изложи по възможност най-ясно и най-обективно - в най-критичния час от войната насам - това, което научих, което видях и което е. В никой момент на анкетата, чийто резултат изнасям тук, и от която някои части излязоха вече в "L’ Oeuvre","L’ Echo de Paris"и "Je suis partout", не съм искал да се обявя за или против чехите и словаците, румънците или сърбите, за или против хърватите, македонците или унгарците.

Моята единствена цел е била да покажа докъде се е стигнало в едната половина от Европа четиринадесет години след несправедливия мир, и защо се е стигнало дотам, да посоча катастрофата, към която вървим, ако не се предпазим, и защо вървим натам.

Единственото нещо, което ме интересуваше, ко­гато пътувах из Югославия, България, Унгария, Австрия; единствената грижа, която не ме напусна нито за момент, това са последиците от тази грешка, тази неправда, това престъпление, които заплашват сигур­ността и бъдещето на Франция...

Това е всичко!

Аз претеглих всяка дума на писаното тук. Проверих всичко на самото място в тази дълга обиколка - пета от войната насам - която ме води от Загреб до Скопие, от София до Белград, от Солун до Будапеща, от революционните организации до министерските ка­бинети на диктатурата. Най-малкият факт, най-малкото твърдение, всичко, което е изнесено - е видяно, установено от самия мен. И кой да е друг, отивайки там. където бях аз, би видял и установил същото.

Зная! Ще ми се намекне, именно, че съм посмял да го кажа, че съм вдигнал булото, прикриващо пиянството на Ньой... Ако трябва всичко това да се направи отново, ще го направя! Човек няма правото, знаейки макар и частица от една истина, незнанието на която би могло да бъде фатално за близките му, да не я прогласи, каквото ще и да стане с този, който я прогласява.

Когато излязох от Македония и бях дълбоко въз­мутен в достойнството си на свободен човек от гледките на зверство и робство, на които бях свиде­тел; когато д-р Трумбич в Загреб, след като ми изложи страданията и волята за въстание на неговите съоте­чественици — хървати, ми казваше. "Изнесете всичко туй у вас, даже ако това бъде смъртната ми присъда!"; когато установих на всяка крачка в Централна Европа какво направиха тази омраза, тази завист, тази алч­ност, това потъпкване на дадената дума, целият този разюздан империализъм, от мира, за който мъртвите от войната мечтаеха, агонизирайки, че той ще донесе на останалите живи малко повече правда и на децата им сигурност за утрешния ден, всеки път аз изнасях всичко пред отечеството си и мислех само за него.

Великите принципи? Чистата правда? Абсолютно­то право? Ужасните несправедливости?

Един милион и седемстотин хиляди французи пад­наха, за да ги защитават и да ги премахнат...

Те умряха напразно.

Четиринадесет години, откакто паднаха последни­те от тях, и в Европа, по-разкъсана и по-разстроена от когато и да било, бурни гърмежи се вдигат от всички страни към синовете на победителите, на които други — тези, които влязоха във войната само да обират труповете — превърнаха победата им в изпа­рения!

Защото поиска да освободи света, да насади ред, правда, уважение на правата на всеки, да даде на всички народности възможността да дишат и да се развиват свободно; защото нищо не знаеше след победата за делото, вършено в нейно име, нашата страна повдигна против себе си коалицията на всички народи, които мирът направи мъченици. Мир, който трябваше да ги изцери и за който те държат Франция отговорна.

От всички страни, неудържимо, войната се връ­ща... Тя се връща, защото мирните договори, там където имаше най-много поробени за освобождаване - в Дунавската долина и на Балканския полуостров - създадоха повече неправда, безредие, произволи, отколкото унищожиха; защото техните висши и благородни формули послужиха, за да маскират най-низките апе­тити, най-подлите комбинации на грабителство и не­чисти сметки.

Трябва да сте били там, където анкетирах - в тази населена с българи Македония, тръпнеща от без­силна ярост под ботуша, който я смазва; в това Хърватско, където хората, които са едни от най-просветените в Европа, са обрани, поробени, убивани от техните "расови братя"; в тази Унгария, която бе буквално разпъната в името на правдата - за да узнаете какво направиха известни хора, известни народи с пожертването на нашите мъртви.

Зная сега, че няма нищо по-отвратително от един потиснат, станал потисник!

Хората, които наложиха в името на народите – победители условията на мира: Уилсън, Клемансо, Лойд Джордж, Орландо - бяха убедени в правото си, бяха с чисти намерения, напълно добросъвестни. Никаква ом­раза не ги заслепяваше; никакъв дух на империализъм, никакво желание за хегемония. Те се помъчиха чисто­сърдечно да преустроят объркана Европа върху справедливи основи, където да стане възможно съществуването за в бъдеще в сигурност и съгласие и на най-малките националности.

"Правда и свобода!" — бяха казали те през войната.

Неприятелят бе сразен и те пожелаха договорите, които отстояваха победата, да осигурят завинаги тържеството на тази свобода, на тази правда.

Минаха четиринадесет години.

И вече сградата, която бяха издигнали върху най-благородни принципи, върху култа на свободата, на най-искреното и ревностно право, които са се срещали досега, заплашва все по-опасно да се срути.

Лошите разрешения, грешките, саботажите изпъкват от всички страни. Архитектите бяха излъгани недостойно от своите работници.

Делото на мира, което трябваше да убие войната, ускорява връщането й.

Унищожи се Австро-Унгария, смес от нееднакви народности, но в която никоя не потискаше другата и която беше едно от най-блестящите огнища на запад­ната култура, за да се създадат три: Румъния, Чехословакия и Югославия, където малцинства с по-ниска цивилизация, но държащи силата, потискат зверски мнозинства с по-висока цивилизация, но безсилни.

Великите принципи за свободно определяне на на­родите, за запазване на религиозните, икономическите и културни права на етническите малцинства, провъз­гласени и грижливо пазени у четирите велики съюзници, са безсрамно изнасилени в Централна Европа и Балканите от малките нации, които си поделиха плячките от Будапеща, София и Виена. Тези принципи са изна­силени повече, отколкото кога да е досега.

Покровителство на етническите малцинства? Признаване и поддържане на техните политически, икономически и културни права? Съблюдаване на гаранци­ите за правда и свобода, тържествено вписани в Сен-Жерменския договор и отредени да запазят победените от възможността за всяко потисничество, насилие или произволи от страна на техните нови господари?!

Ще се види по-нататък какво стана с всичко това. За да се затрият формалните задължения, които бяха подписали, достатъчно беше за правителствата, на които те спъваха империалистичните цели, да кръстят етническите малцинства "възвърнати сънародници". По този начин постъпи Сърбия в Македония спрямо българското население, което тя си присвои.

Друг път, позовавайки се на неприкосновеността на техния национален суверенитет, те чисто и просто отказаха да приложат в новите земи мерките. посочени в мирните договори. Такъв беше румънският метод спрямо унгарските и немските поданици в Трансилвания и Буковина, и чешкият спрямо словаците, рутените и унгарците.

Отричането от дадената клетва, създаването в "освободените земи" на един режим на крайно прето­пяване, в сравнение с който практикуваният от нем­ците в Елзас и Лотарингия е правда и нежност - ето какво характеризира и бележи политиката, следвана вече четиринадесет години спрямо победените от тези, които Клемансо, като ги видя на дело — много късно! – нарече "чакалите на нашата победа".

Никъде, в никой случай, и при никакви обстоятел­ства, от четиринадесет години насам, ни сърбите, ни чехите, ни румънците, не уважиха задълженията си...

 

---

Анри Пози /1879 - 1946/ е френски писател и журналист. Книгата му  “Войната се завръща” излиза в Париж през 1934 година. Тя е насочена против буквалния геноцид, който извършват победителите, в случая сръбските империалисти от Белград към българите от Македония. Насочена е и към безкритичната подкрепа, която оказват Франция и Великобритания на Югославия. Цялата книга е страстен призив към морала като неотменна част от международните отношения. Веднага след излизането й от печат, книгата е забранена в Гърция и Югославия. Във френския печат е посрещната с мълчание или с потоп от хули. Два месеца след издаването на “Войната се връща” Върховният съд в Белград осъжда задочно автора й Анри Пози на 20 години принудителен труд, а сръбската шовинистична организация “Бяла ръка” го осъжда на смърт.

 

 

   Fluida

   Lema BG

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Битоля

Битоля
Битоля - Температура: <b/>14°C
Слънчево
Температура: 14°C
Усеща се като: 14°C
Вятър: север
Сила: лек полъх, 2.4 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Охрид

Охрид
Охрид - Температура: <b/>14°C
Слънчево
Температура: 14°C
Усеща се като: 14°C
Вятър: североизток
Сила: лек полъх, 1.9 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Скопие

Скопие
Скопие - Температура: <b/>17°C
Слънчево
Температура: 17°C
Усеща се като: 17°C
Вятър: запад
Сила: лек полъх, 2.0 m/s

Времето със sinoptik.bg

halba