Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА МАКЕДОНИЯ

Споделете ме

Поклон пред доблестния френски журналист Анри Пози, който пръв сред победителите се осмели да признае на глас истината

Anri_PozziАнри ПОЗИ, 1934

БЪЛГАРИЯ И  МИРЪТ

От четирите малки християнски държавици, кои­то въстанаха и се освободиха във втората половина на XIX в. на Балканския полуостров, където турското владичество се оттегляше стъпка по стъпка, преди 20 години, в навечерието на тяхното последно и решаващо нападение срещу турците,  България беше безспорно най-силната.  Тя не притежаваше още естествените си граници, благодарение на Австрия и Германия, които искаха да убягнат образуването в южната част на полуострова, край Егейско море, на една българска държава, чиято мощ би се изпречила на пътя на австрийските планове. Те ревизираха на Берлинския конгрес в неин ущърб Сан-Стефанския договор, който беше обединил България. В 1885 г. тя си възвърна Румелия, но биде принудена да води по този повод война със Сърбия, която беше насърчавана от виенската дипломация; австрийците, които бяха обезпокоени от погледите на Сърбия, отправени към Адриатическо море, се стараеха да ги отправят към долината на Вардара.

Но третата българска земя, Македония, оставаше турска. Тя беше такава само в политическо отношение, благодарение на безспирните борби на ВМРО, които бяха пробудили националния дух. В продължение на двадесет години тая организация беше така въодушевила християнското население в Македония, че първите победи на съюзниците през 1912 бяха нанесени в долината на Вардара от македонските доброволци.

Духовно, благодарение на дълбокото чувство, кое­то беше добило за своята солидарност и своето етническо единство, цялото българско население, разположено на Балканския полуостров от Черно море до Албания и от Дунава до Егейско море, образуваше един сплотен, единствен народ.

Човекът, който царуваше в София /цар Фердинанд/, благодаре­ние на големия си ум, способността си да интригува, пълната си безскрупулност и дълбокото презрение, което изпитваше към хората, беше достоен, както изглеждаше, да осъществи своите безкрайно горди мечти. Той беше успял да си осигури приятелството на Берлин и Виена и по този начин беше сигурен, че ще избегне ветото, което те бяха наложили на България в 1878 г. Русия беше предварително спече­лена. Най-сетне един тесен съюз беше сключен със Сърбия и Гърция, където всички възможни случаи бяха предвидени и уредени. Мобилизационната заповед в 1912 г. свика под българските знамена около половин милион души. Българската армия притежаваше голя­мо надмощие в артилерията. Стойността на тая армия, която, напредвайки непрестанно, достигна за по-малко от шест седмици чак до вратите на Ца­риград, и изкуството на нейните пълководци учудиха света.

По-нататък е известно: напразните усилия на по­бедителите да превземат Чаталджа, която щеше да им даде Цариград и бреговете на Босфора; намесата на великите сили, в чийто интерес не беше българите да разрешат Източния въпрос така, както преди 2000 год. Александър беше разсякъл Гордиевия възел; примирието на 3 декември 1912 г.; безкрайните преговори в Лондон, отказът на Сърбия да се подчини на договора, сключен през април 1912 г. в София, който уреждаше възможната подялба на завладените земи; прибързаната българска атака на сръбските постове на 16 юни 1913 г., гърците се притичват на помощ на сърбите; намесата на румънците, нападнали в тил победоносната, но из­тощена българска армия; Букурещкият мир на 10 август 1913 г. и Цариградският на 29 септември, които увенчаха провалянето на българските блянове.

В теорията на двете балкански войни е всеобщо прието, че България извърши измяната. като нападна сърбите, с чиято помощ беше победила турците, за­щото се беше решила да запази за себе си плодовете на общата победа и защото си мислеше, че тя е по-силната.

Победена, тя изкупи своята измяна. В тази малка поучителна приказка, където виждаме две добри другарчета да си делят билетите на едно лошо наказано момче, което искало да им открадне билетите, има само една слаба страна – тя е, че легендата за българското нападение срещу сърби и гърци, имащо за цел да им отнеме законните печалби, не е нищо друго, освен приказка, която прилича като сестра по своето вдъхновяване, по своята цел, по почти всеобщата вяра, на която се радва, и по своята абсолютна лъжливост на легендата за непричастността на сърбите в сараевския атентат. Която, поне у нас, във Франция, е не по-малко всеобщо приета. Тук, както и там, намираме същото хладнокръвно измисляне, същата ловкост да се отхвърлят отговор­ностите, и чрез подобни средства да се спечелят всички симпатии, които са полезни. Истината по Сараевския атентат блесна и по някаква ирония на съдбата последният удар на сръбската теза беше нанесен от този, който се стараеше да я засили (Al.Mousset:L’attentatde Sarajevo,1930,Paris).

Истината ще блесне - можем да бъдем уверени в това - и относно събитията, които се разиграха преди май 1913 год. и които направиха неизбежни скъсването между тримата съюзници в Междусъюзническата война. Държавните архиви днес не остават зат­ворени завинаги, и революциите, които от няколко години ги разтварят с такава леснина, не щадят никого. Малкото светлина, която документите са хвърлили до днес върху "българското предателство на 16 юни 1913 г." позволява, впрочем, да се установят още отсега главните отговорности в редицата събития, чиито последствия тежат и до днес върху съдбата на Европа.

Отговорният не е цар Фердинанд. Той носи бре­мето на достатъчно грешки, за да е нужно да му се прибавя и тази. Авторът на втората балканска война, този, който я е желал веднага след подписване договора с България на 13 март 1912 г. за съюз и за подялба, и който с всички сили ускоряваше събитията, щом като турското поражение стана неизбежно, е Пашич, сръбският минис­тър-председател. Нека ми бъде позволено да дам личния си принос към истината върху тази точка на историята.

Още през май и юни 1912 г., т.е. повече от 4 месеца преди нападенията на гърци, сърби и българи срещу турците, Пашич отправяше до чуждестранните си агенти инструкции, заповядвайки им да разпростра­няват, че Белград счита за сръбски и смята да си присъедини македонските области. Освен това, офици­алните представители на Сърбия в Париж доверяваха на някои френски политически мъже, че са натоварени да създадат през май едно информационно бюро, необ­ходимо за тяхната пропаганда, и че те са решени, в съгласие с гърците, да не зачетат договора за подял­бата, прибавен към съюзническия договор, сключен в София. Този договор даваше на България, в случай на победа, две трети от Македония и за половината от другата трета въпросът можеше да бъде подложен на арбитраж от цар Николай II.

Директивите, дадени на информационното бюро веднага след започването на преговорите в Лондон от белградското Прес-бюро и от сръбския министър в Париж, г-н Веснич, материализираха изявленията му, направени през април и юни пред неговите френски приятели. В резултат беше поведена от информацион­ното бюро, все по-остра и по-остра, една тенденциозна кампания във всички френски вестници под закрилата и с помощта на един голям вечерен парижки вестник.

Информационното бюро изглеждаше съвсем неза­висимо от сръбското правителство, и това последно­то си умиваше ръцете от обвиненията и нападенията, отправени срещу неговата съюзница, при все че ги използваше и направляваше. В действителност Белград плащаше на бюрото 3000 франка месечно - и 25 000 франка тайно – плащаше всички телеграфически разноски и поемаше върху себе си възнаграждението на всичките му специални кореспонденти. Тайното разби­рателство на Атина и Букурещ с Белград срещу София блясва, като се прибави, че от юли 1912 г., т.е. тогава, когато съюзът между България и Гърция беше най-приятелски и когато никой не мислеше за Румъния, гърци и румънци плащаха на това бюро, първите - 3000 фр., вторите - 5000 фр.месечно. Към които се прибавяха тайно плащани суми, и че трите сили не искаха по никой начин България да бъде допусната в това бюро.

Пашич е, който накара сръбските войски, които той беше изтеглил от фронта при Чаталджа, под претекст на пълното им безсилие, да завземат тези области на Македония, на които Сърбия беше хвърлила око - Скопие, Велес, Куманово, Щип и Прилеп.

Пашич е, който в съгласие с войводата Путник, началник щаба на сръбската армия, прати в тази Ма­кедония банди от нередовни бойници – четници, орга­низирани под началството на полковник Димитриевич от Народна отбрана. Щом като дойдеше моментът сърби и гърци да нападнат българите, четниците тряб­ваше да потушат с кръв съпротивата на македонското население. Пашич е най-сетне този, който пръв представи на цар Фердинанд, чието славолюбие чакаше само да бъде убедено, миража на едно коронясване в "Св. Со­фия", и който го беше убедил, че това ще бъде възможно единствено, ако Цариград бъде превзет само от български войски. И докато старата нишка лисица беше излъгала един владетел, който не се съмняваше в нищо, защото се считаше много по-умен от всички политици по това време, генерал Путник прегрупираше и отпочиваше дивизиите си; гръцкият генерален щаб разполагаше своите по Беломорието и в тази част на Македония, която граничи с Албания; правителствата на Белград и Атина си разпределяха земите, обещаваха на Букурещ българска Добруджа, осигуряваха до най-малките подробности плана, който замисляха.

Аз чувам още възклицанието на сръбския министър Веснич, в което се четеше триумф: "Най-сетне! Те са в нашите ръце!" Това беше през оная сутрин на 30 юни 1913 г.. когато пристигна в Париж новината, че българските части атакували сърбите. Наистина "те бяха в техни ръце", както ние бяхме в ръцете на Бисмарк след телеграмата на Емс, когато българите, за които днес се питаме как са били дотолкова заслепени, че не са знаели толкова дълго време нищо за удара, който се замисляше срещу тях, си дадоха сметка, че са обкръжени като в пръстен от сръбско-гръцките войски, беше много късно.

Обаче боеспособността на техните войници беше толкова голяма, толкова пламенно беше желанието им да се освободят от обръча, който ги стягаше, че те щяха да победят, ако не ги беше съсипала намесата на румънците, които ги нападнаха в тил по предвидения план.

И понеже българите бяха атакували първи - а те бяха заставени да го направят, единственият път да се спасят беше да нападнат те, преди да бъдат напад­нати от своите противници - и понеже бяха атакували без предупреждение, те останаха отговорни пред света. България, през всичките политически и военни събития, които се нижеха на Балканите от декември 1911 г. до края на юни 1913 г., имаше само една единствена грешка, но тази грешка беше непростима: тя беше станала, за много късо време, много силна и много бързо го беше показала...

Аз чакам спокойно да бъдат опровергани фактите, които изнасям тук. Обаче истината не ще се промени, както сръбските "възмутени протести", отправени през юли 1914 г. и по-късно срещу австрийските обви­нения, че сърбите са вдъхновили и ръководили убийците в Сараево, не промениха истината по Сараевския атен­тат.

Хората, които биха ме обвинили в лъжа, знаят по-добре от всекиго какво положение заемах, за да зная това, което Белград и Атина, в пълно съгласие с Букурещ, подготвяха тайно срещу своята съюзница България. По-добре от всеки те знаят колко умерен съм в това, което изнасям... Тези същите хора, впрочем, в Париж и Лондон, които работиха заедно с Пашич и Венизелос през втората балканска война, използваха 6 години по-късно цялото си влияние над пълномощните Министри на Англия и Франция пак за личен интерес, за да завършат разпокъсването на България в полза на Сърбия и Гърция...

/следва/

 

   Fluida

   Lema BG

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Битоля

Битоля
Битоля - Температура: <b/>15°C
Предимно слънчево
Температура: 15°C
Усеща се като: 15°C
Вятър: юг
Сила: тих, 0.6 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Охрид

Охрид
Охрид - Температура: <b/>12°C
Слънчево
Температура: 12°C
Усеща се като: 12°C
Вятър: северозапад
Сила: лек полъх, 2.1 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Скопие

Скопие
Скопие - Температура: <b/>17°C
Слънчево
Температура: 17°C
Усеща се като: 17°C
Вятър: север
Сила: тих, 0.5 m/s

Времето със sinoptik.bg

halba