Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА МАКЕДОНИЯ

Споделете ме

Малкото камъче Македония отдавна е препъникамък за Балканите

mlaМладен СЪРБИНОВСКИ

Откакто Вавилонската блудница Европа позволи след Сан Стефано, в Берлин през 1878 г., да се направи аборт на Македонския въпрос от българската национална цялост, тя сама си избра да се придвижва из балканското пространство, обута в ортопедични обувки.

Оттогава европейското игнориране на този регион стана разбираемо. Колкото по-малко Европа се движи из това пространство, толкова по-малко обува ортопедичните си стелки. От време на време, тук, в този врящ котел от емоции, тя си изгаря пръстите, но иначе кракът ѝ не би стъпил. В такива случаи игнорирането повече или по-малко ѝ помага.

Малкото камъче Македония отдавна е

препъникамък за Балканите.

Македонската жива рана е твърде малка, за да инфектира Европа, но е достатъчно неприятна: тя е люто подкожно цирейче на несгодно място върху старото курвище. Македония е дребна и невидима, но за сметка на това осезаема: вбито в патъка на наконтена дама камъче, от чието боцкане тя понакуцва. Повече от сто години мърда със стъпалото, премества тежестта на притискане в обувката си, от време на време я събува и изтръсква, но отвътре нищо не пада. Дали камъчето се е напъхало в подметката, или се е сраснало с обувката, но редом с безупречната си грациозност, салонните обувки са непригодни за разходка из Балканите. Само грубите ортопедични чепици са тези, които отколе помагат на Европа да не куца по нашите безпътища...

България се е препъвала три пъти на това камъче, три пъти си е трошила главата заради него, но случайно ли е поставено то така или сръчно е подхвърлено? Възможно ли е България да се спъне за четвърти път, да преглътне носенето на нови патерици, смятайки, че ни познава повече, отколкото ние се знаем? Защо бягаме от всяка искрена среща, при положение, че тя очевидно не ни мрази? Греши ли влюбеният, когато любимата му бяга? Да. Грешката се състои в това, че когато той разперва ръце за прегръдка, държи очите си затворени.

Тъкмо това отдалечаване, обезбългаряване, денационализация е процесът, който България не може да схване, разбере и приеме за Македония повече от един век. Бедната Македония, вечната „мъченица и страдалница”, през втората половина на двадесетия век се превърна в недосегаема любовница за българите. Три четвърти от населението в Македония през XIX век има същата духовност и национални чувства както и в освободеното българско отечество, но три четвърти от ледника са постоянно под вода. Четвъртинката на леда над водата е видима, а допирът с нея е студен. За тази студена Македония от втората половина на двадесети век България не иска и да знае, но пък само с нея има реален допир и се стряска от ужас. Топлата и възрожденска Македония отдавна я няма, тази лелеяна за тях Атлантида се среща много повече, запазена в ръкописи, предмети и семейни спомени. На тукашния адрес обаче тя отдавна не живее. На нейно място тук вече задълго се е заселил

леденият айсберг Македония,

който изпада в истерия само при споменаването на името България. Рационално студено или емоционално нажежено: Господ знае кое е по-опасно. Откъснатият сантиметър лед на Берлинския конгрес става опасен поради прекомерно бързото си движение и ускорено топене, при това откъм подводната, невидимата си част. Видимата, горната, управляващата част ръководи и подтиква движението и топенето. Настъпи обаче време, когато и другият, второилинденският лед започна да потъва след самоунищожаваща се основа. Недъгавостта на македонизма пропусна всички възможности за каквото и да било спиране, за него вече няма допълнителни поправителни изпити. Работата приключи, македонистичното спукване е неизбежно. Тръгна вода на давия. Подлъгвани с домашен хляб, късно се сетихме, че македонизмът е пълен с натъпкани парченца стъкло, които отвътре ни разпарчадосват. Хем те порязва, хем продължава да ти бае на главата, да тежи и да твори митовете на божествения македонски синдром на самоунищожението. Македонистичен турбоцинизъм: железен пердах с кадифена ръкавица. Откакто водата стигна до под брадите ни и цялата нация бе обзета от паника, онези, които ни давят, сега се питат: как да забавим засиленото македонско топене.

През XIX век, преди Сан-Стефано и Берлин, когато македонският проблем не съществуваше отделно от целокупните български проблеми, глобалният световен план се развива под знака на т.нар. империализъм; големите европейски държави владеят по-слабо развитите народи от другите континенти. Империалистическите сили се отнасят по същия начин и към Балканите. Сред най-многочисления балкански славянски народ еуфорията от възможността за вечно оттегляне на имперска Турция от Балканите трае едва три месеца след победата на Русия в Руско-турската война и Сан-Стефано през 1878 г. Само след три месеца, в Берлин, Западните сили повторно връщат на Болния от Босфора централната част от Балканите. Възможността Русия най-сетне да излезе на Средиземноморието чрез новосъздадената българска държава, най-голяма на Балканите, в етническите си граници от Варна до Охрид, с излаз на Бяло и Черно море, за Европа е опасно! Тази съвършено точна дипломатическа сметка, преди всичко на Бисмарк,

се превръща за Македония в

агония, която трае и до днес.

Оправданият страх от Русия подтикна западния империализъм да раздели България на три части. За да се анулира пълното руско присъствие сред българите, на по-щастливата, освободена мизийска част е вменено германско царско семейство (първа точка от Берлинския договор); втората (Тракия, т.е. Румелия) става турски протекторат; а третата, македонската, прокълнатата, най-българската част, където беше запален огънят, от където започнаха и тръгнаха Възраждането и учението за освобождение, частта Македония, от където идеята се пренасяше в другите български територии, беше върната на дивата Турция с овехтели реформи (23-та точка от Берлинския договор), за да кърви непрестанно повече от един век...

След Берлин 1878 в нашето народно творчество започна да циркулира метафората за Европа, като за Вавилонска блудница. Жалбата по Сан-Стефано, по откраднатата свобода, по свободното княжество България дойде много бързо: Кресненско-Разложкото въстание от същата година показва тъкмо това – непримиримостта от откъсването от майката. Димитър Попгеоргиев Беровски и Дядо Ильо Малешевски, вдигайки знамето на бунта, пеят за единна цялост с България. А и какво друго би могъл да си помисли човек, когато е само на десетина километри от своите сънародници при границата край Осогово, която никога досега не е съществувала. Да гледа от планината свободните си сънародници, а той да търпи турските зулуми. Два се оказват изходите за справяне със злата съдба: тайно през границата да носи пушки на своите, за да поправи сам неправдата или да се изсели в освободеното отечество и да заживее по-човешки живот редом с по-щастливите си събратя по съдба. Тук е измислена първата лъжа и първото извъртяване на нещата в македонистичната историография в Република Македония, върху която е подреден друг декор. Първите «върховисти» сме всъщност ние от Македония. Кресненското и Разложкото въстания са типични върховистки въстания, които целят да поправят неправдата, въстания, в които се мре заради обединението с България. Ильо Малешевски и Димитър Беровски са «върховисти» тринадесет години преди да бъде сформиран Върховният македонски комитет през 1895 г. от страна на хора с висши военни чинове в Българската армия, произхождащи от Македония!

Кое сърце би издържало да не помогне на нещастния си брат, коя душа ще откаже да изпрати оръжие или доброволно да тръгне към вилаета на злото! Свързани съседи, обща съдба, обща рана, за която да се гине, е дълг. Няма жертви и катастрофи, които Македония да не оправдае: това е мит, който непрекъснато гълта човешки трупове; кръвта е единствената движеща сила, единственото гориво на патриотизма, чрез което работи адската военна машина.

Първите и най-големи върховисти се формират в Македония: чувството, че сами те не са в състояние да направят нещо във Велика Турция, е правилна логика, която се потвърждава десетина години след Илинденското въстание.

Върховисти са и Гоце, и Даме,

които никога не преустановяват съвместната си работа с Военния комитет и след формирането на Вътрешната организация. Освободеният брат, който иска да помогне на поробения нещастник, има една основна слабост: Европа декларира, че няма да позволи романтичният сън за съвместно съжителство да се случи наяве. Груев пръв разбира това и организира отвътре формирането на БМОРК, ТМОРО, ВМОРО, ВМРО...

Тук се извършва втората лъжа в историографията и литературата в Република Македония. Очернят се върховизмът и Сан-Стефано, докато те не придобият размерите на фантом, т.е. върховистите са българи и искат да си присвоят Македония, а централистите са македонци и воюват срещу тях. Опашати лъжи! След това може да започне форсирането на колективната омраза към България. Какво от това, че героите и от едната, и от другата организация са еднакво прославяни, възпявани и уважавани от населението, какво от това, че и едните, и другите са едни и същи по род и съзнание, че се карат, помиряват, работят в тясно сътрудничество и гинат в името на един и същи идеал...

Македонските българи се единствените измежду всички националности в областта Македония, които не внасят и не внедряват духовност и институции отвън, а ги изнасят по-нататък. Постоянно, над едно хилядолетие от времето на Кирил, Методий, Климент, Наум, Самуил, Владислав, Делян, Войтех, Акиндин, Кукузел...българската култура е най-могъщата и поставя български отпечатък върху тази територия, превземана от различни завоеватели, наричана с различни имена и национално шарена през вековете. Трябва ли да учудва силно демонстрираното чувство за единство на доминиращото население от двете страни на границата, поставено изведнъж пред голямо изпитание от страна на Европа...

 

 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Битоля

Битоля
Битоля - Температура: <b/>27°C
Слънчево
Температура: 27°C
Усеща се като: 28°C
Вятър: запад
Сила: лек полъх, 2.3 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Охрид

Охрид
Охрид - Температура: <b/>19°C
Предимно облачно
Температура: 19°C
Усеща се като: 19°C
Вятър: югоизток
Сила: лек полъх, 2.6 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Скопие

Скопие
Скопие - Температура: <b/>25°C
Предимно слънчево
Температура: 25°C
Усеща се като: 25°C
Вятър: север
Сила: лек полъх, 2.1 m/s

Времето със sinoptik.bg

abbort

halba