Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА МАКЕДОНИЯ

Споделете ме

Докога македонските канарчета ще тъгуват за златната клетка на Югославия?!

kapНиколай ВАСИЛЕВ

Панос Каменос, лидерът на партията „Независими гърци“, който напусна правителството заради несъгласието си със Споразумението от Преспа, изрази мнение,

че договорът така или иначе няма да влезе в сила. В интервю за гръцкия телевизионен канал СКАЙ той предположи, че Русия ще постави въпроса пред Съвета за сигурност на ООН, а и България никога нямало да признае „македонския език“. Каменос не е голословен. Няколко български политици с поведението си загатнаха за това. /Като дадоха повод на избирателите да се замислят – доколко въпросните политически играчи са обвързани с Кремъл – б.р./

Парадоксално, но мнението на Каменос е почти идентично с вижданията на много македонски националисти. Те се противопоставяха на промяната на името, защото според техните прогнози с това проблемите пред страната няма да приключат.

„Ако не са гърците да ни блокират, твърдяха те, българите ще поставят други условия…“

Някои дори посочваха, че

спорът на Македония с България е по-сложен

от спора ѝ с Гърция.

„Гърците искат да не сме македонци. Оттам нататък можем да бъдем всякакви, дори „тунгизци“. Българите са готови да ни признаят за македонци само ако приемем, че освен това сме, или поне сме били, българи“, написа преди години виден македонски интелектуалец.

Той, както и всички образовани македонци, разбира се, знаят, че голямото мнозинство от предците им са се определяли като част от българския народ. Проблемът е, че огромното мнозинство македонци не иска да приеме този неоспорим за историческата наука факт.

Това естествено изнервя българите и създава благодатна почва за популисти, които се опитват да печелят влияние чрез антимакедонска реторика!

Все пак трябва да си даваме сметка, че ако за гърците е достатъчно да натирят носа на македонците, България е длъжна да им спечели сърцата!

Възможно най-лошият сценарий е да се окаже, че Гърция все пак е била конструктивна, а България заедно с Русия блокира приемането на Македония в НАТО. Какво ще спечелим, ако се превърнем в основен „негатор“ на македонската идентичност?

Преди да кроим стратегии за бъдещето, трябва да си отговорим на въпроса какви са причините за упорития отказ на мнозинството от македонците да преживеят катарзис, да приемат историята, каквато е била, и да потърсят България като стратегически съюзник, за да гарантират самото си оцеляване?

Отговор ни дава интервюто на премиера Зоран Заев от 31 януари за регионалната телевизия „Н1“: „Обичах Югославия и мечтая да бъдем отново заедно. Ще се съединим в Европейския съюз.“

Това не е стратегически план,

а емоционално излияние,

което се споделя от мнозинството македонци. Изследване на вестник „Дневник“ от май 2012 г. посочва, че 80% от гражданите на Република Македония независимо от тяхната етническа или религиозна принадлежност заявяват, че са живели по-добре по времето на комунистическа Югославия. По думите на известния македонски журналист Ерол Ризаов:

„Тази представа, че днес живеем по-лошо, отколкото в Югославия преди 21 години, може би емпирически е спорна, но като чувство и убеждение е непоколебима и твърда като гранит.“

Ако нещо се е променило през последните седем години, то е, че вероятно чувството, че по време на Югославия се е живеело по-добре, се е засилило!

Историята на формирането, развитието и кризата на македонската идентичност са добре документирани. В началото на 19 век мнозинството от населението в земите на днешната Северна Македония са се определяли просто като българи. Понятия като „Македония“ и „македонци“ не са значели нищо за тях. Възраждането – този процес на преобразуването на българите от общност с мъглявата етническа идентификация в самоуправляваща се нация, започва именно в Македония. Тази земя обаче е откъсната от българското етническо цяло от враждебни сили на сравнително ранен етап на националната консолидация. След 1878 г. много българи от Македония и от „старите граници“ умират за нейната свобода и това сакрализира името „Македония“ и „македонци“. Но ако до Втората световна война тези термини се употребяват свободно само в България, след войната по волята на Москва (Коминтернът е нелеп евфемизъм) България е трябвало да предаде „интелектуалната собственост“ на обозначението „македонци“ на Югославия. От този момент нататък под това понятие вече не се разбира „част от българския народ“, а

„един от югославските народи“.

В продължение на почти две десетилетия БКП също се придържа към такава политика и се опитва да „македонизира“ Пиринския край. През 1963 г. обаче партията изоставя „македонизацията“ и тя не оставя много трайни следи у нас. Но в Югославия се извършва метаморфоза. Тито извежда Македония от съветската зона и докато България деградира и дегенерира зад Желязната завеса, македонците започват да се идентифицират с Югославия. Те не проявяват особено голямо желание за независимост и когато федерацията се разпада. Повечето от тях разглеждат процеса на утвърждаване на Република Македония не като освобождение, а като „осамостояване“.

След 1991 г. Македония се сблъска с огромни трудности и България беше единствената страна, готова да ѝ подаде ръка.

Но за да изградят стратегически отношения с България, македонците трябваше мисловно „да прокълнат“ Титова Югославия.

Трябваше да развенчаят мита, че македонският народ е постигнал вековната си мечта, когато партизаните победили „българския фашистки окупатор“, да осъдят комунистическия режим, който за няколко седмици избива значително повече невинни хора, отколкото българската администрация за над три години (чиито жертви са били предимно въоръжени партизани). Трябваше да признаят, че „кодификацията“ на македонския език всъщност е било злонамерено заливане на локалните диалекти с безброй сърбизми, латинизми и новоизмислени думи, прочистване на азбуката от вековни Светиклиментови букви и замяната им с измислени букви и такива, взети от караджицата.

Ако българският характер на предците на днешните македонци беше припрознат ясно и гласно през 1991 г., нямаше да се стигне до необходимостта да се променя името. Нямаше да има и конфликт с албанците, които бяха готови да приемат Македония като гражданска нация, но не и като държава на една етническа група. Настояването Македония да бъде определена конституционно като държава на „македонския народ“ доведе до това, че тя бе обявена за държава и на части от албанския, сръбския, турския, бошняшкия и т.н. народи. Това постави македонците в капан, от който няма да излязат с простата промяна на името. Според тяхната конституция държавата им принадлежи на части от други народи, които съгласно югославската терминология имат свои „матични“ държави. Оттук следва, че всички граждани на Северна Македония, които са членове на „други народи“ имат по още една или две държави, а единствено македонците имат само част от държава…

В дългосрочен план това е неудържимо!

Македонските албанци също живееха по-добре от сънародниците си в Албания и се радваха на повече права, но те никога не приеха Югославия като своя. Повечето от потомците на македонските българи напариха точно това. За много македонци промяната на името на Сверена Македония изглежда като по-малък „компромис“, отколкото признаването на българските корени, тъй като това би означавало сатанизиране на Югославия. Но ако времето на Тито е било „златния век“, отричането му се усеща като отричане от себе си!

Тук не помагат никакви научни аргументи и дори политически калкулации !

Разбира се, България не може да признае, че паралелно на българския народ през вековете е съществувал някакъв друг, македонски народ, който си говорел на македонски език. Това не само би шизофренирало българската национална идентичност, но просто няма да отговаря на истината.

Миналото е единственото нещо във вселената, което не можем да променим.

Бъдещето е такова, каквото го направим. Когато Северна Македония влезе в НАТО и в ЕС, македонците ще живеят по-скоро с нас, отколкото с останалите югославски народи. Вероятно ще им отнеме много време, докато осъзнаят това и съберат кураж да си кажат един на друг, че историята не е такава, каквато са я учили в училище, без да се страхуват, че ще се намразят и ще се обвиняват взаимно в предателство.

България е длъжна да продължи да се държи конструктивно, а и самата тя да изглежда като добре подредена европейска държава. Културният обмен трябва да бъде многократно увеличен. Ще е нужно дълго, щастливо и плодоносно сътрудничество между България и Северна Македония, докато Югославия бъде забравена!

Отричането на съвременния македонски език от българска страна няма да съдейства за началото на подобен катарзис.

Но да се върнем към изказването на господин Каменос. Огромното мнозинство от гърците не желаят северните им съседи да се наричат македонци. Но много от тях предпочитат да няма особено близки отношения между София и Скопие. Точно това ще се случи, ако ние влезем в капана и се превърнем в основните „отрицатели“.

Ще свършим чуждата мръсна работа и ще се приближим към кошмарната геополитическа ситуация, при която България е в руската зона на влияние, а Македония – изцяло или половинчато, в западния свят!

 

----------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на този анализ е в „Приоритети“

 

   Lema BG

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Битоля

Битоля
Битоля - Температура: <b/>14°C
Облачно със слаб дъжд
Температура: 14°C
Усеща се като: 14°C
Вятър: югоизток
Сила: лек полъх, 2.8 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Охрид

Охрид
Охрид - Температура: <b/>16°C
Предимно облачно
Температура: 16°C
Усеща се като: 16°C
Вятър: югоизток
Сила: слаб, 4.1 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Скопие

Скопие
Скопие - Температура: <b/>17°C
Предимно облачно
Температура: 17°C
Усеща се като: 17°C
Вятър: североизток
Сила: слаб, 4.0 m/s

Времето със sinoptik.bg


halba