Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА МАКЕДОНИЯ

Споделете ме

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“

nndДеница КИТАНОВА

Фокус: Проф. Павлов, измина 2019. Какви бяха българо-македонските отношения?

Пламен Павлов: За съжаление българо-македонските отношения през 2019 г. не се

развиха, както всички ние очаквахме. Тук мога още веднъж да кажа, че на практика загубихме най-добрият познавач на тези отношения. Това е моят приятел и ваш президент Красимир Узунов. Бог да го прости. Чувства се отсъствието поне в България на хора с неговия капацитет, авторитет, позиции и контакти. Мисля, че освен тъгата, която ни навява, това трябва да ни мобилизира повече да продължим тези пътища, които Красимир Узунов започна. Той беше установил много контакти на всякакви равнища и с политически лидери в Македония и на неформална основа. Неслучайно „Фокус“ е лидерът в отразяването на тези отношения. Самият аз не мога да компенсирам отсъствието на Красимир Узунов, но ще се опитам със своите доста по-скромни познания да кажа това, което мисля. Пак ще повторя, че 2019 г. не даде нужния тласък на българо-македонските отношения. Те бяха стопирани в много отношения със спорове, най-често от македонска страна повдигани. Тук специална като цяло е ситуацията със Смесената мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси. Тя не само, че не постигна особен напредък, но по вина на Скопие на практика днес не функционира. Като бъдещето ѝ е неясно. Това не означава, че трябва да изоставим търсенето на пътища за сближаване с Македония. Има какво да наваксваме. То е много голямо и е от македонска, но и от българска страна. България не прояви тази активност, която хората с българско самосъзнание в Македония очакват. Появи се едно отворено писмо на председателя на Българския културен клуб - Скопие Лазар Младенов, в което с огорчение се констатират някои нелицеприятни позиции от българска страна, като ограничаването на даването на българско гражданство на нашите сънародници от Македония. Слага се някакъв срок до 1945 г., като че ли след това вече не са българи. Националното чувство е въпрос на индивидуално усещане. В името на търсене на някакви компромиси не можем да загърбим тези хора в Македония, които имат българско самосъзнание или тези, които не са имали възможност да го преоткрият поради идеологическата обработка, поради бесния антибългаризъм, който за съжаление се активизира. Това не значи, че трябва да гледаме с тъмни очила и с чувство на обреченост, че българо-македонските отношения нямат бъдеще. Напротив те имат голямо бъдеще. Това трябва да бъде оценено от политическите и културни елити и на Македония, но и на България. Двете страни не можем една без друга. Това отдалечаване и Желязната завеса, които имаше в продължение на повече от 100 години е крайно време да бъдат преодоляни. Има начини това да се случи, които не изискват някакви особени усилия. Изискват активизиране на човешките контакти. Бих апелирал към нашите културни институции, към политическото ръководство на България да активизира диалога с Македония. На практика той не се различава коренно от диалога ни, с която и да е друга държава. Ние с Македония трябва да имаме по-специални отношения. Нека да вземем пример от Румъния и Молдова, от Гърция и Кипър. Можем да дадем много такива примери. Мисля, че в това отношение трябва да преодолеем охладняването към нашите сънародници. Има случаи по българските медии, включително по националните, да се говори за македонски, за македонски език, да се прокарва превод от български на български. Една телевизия го прави систематично. Това мен изключително много ме дразни. Това е абсурдно, тъй като е с някакви диалектни особености, но на практика говорим на един и същи език. Трябва да изхождаме от позицията, че става въпрос за един народ, който живее в две държави. Това трябва да бъде българската позиция, тя не може да има никаква друга. Вече каква е позицията на Македония, това си е нейно суверенно право. Не можем да очакваме с магическа пръчка да бъдат преодолени такива огромни разделения, прокарвани съзнателно, злостно в продължение на десетилетия. Един диалог между нашите президенти и нашите министър-председатели и съвместни заседания не бива да бъдат инцидентни, а да се превърнат в практика. Още повече, че ние сме две съседни държави, които имат изключително много общи интереси. Тук не мога да не припомня за коридор номер 8. Не виждаме никакъв напредък по него. Не се ли развие той, ние с Македония можем да говорим само за някакво сближение в отдалечаващо се бъдеще. Мисля, че в това отношение нямат никакво извинение нито нашето, нито македонското правителство. По този коридор трябва да се работи. Той е от стратегическа важност за ЕС и за глобалното търговско сътрудничество. Минаха вече 30 години от промените в Източна Европа, коридор номер 8 си стои в същата позиция. Поне от страна на нашето правителство има голяма воля за инфраструктурни проекти. Един от тези приоритетни проекти трябва да бъде магистрала и жп линия София - Скопие. Също така трябва да се развият и други връзки, да има повече контролно-пропускателни пунктове. Другото, което бих препоръчал е, широко-форматно сътрудничество между университети, музеи, между културни организации, между неформални дружества. Би трябвало македонските изпълнители да бъдат непрекъснато по нашите екрани. Българските по тези в Македония. Ние до днес имаме една единствена телевизия, която се излъчва в Македония. Не мисля, че тя представя България откъм най-добрата й страна. Имаме над 20 сръбски канали, средногорски, хърватски. Ние самите трябва да помогнем на Македония да излезе от тази остатъчна Югославия, която като че ли в нейно лице в най-силна степен присъства. Трябва по всякакъв начин да парираме опитите на Сърбия и други държави да придърпат обратно Македония в своето пространство. Това не само, че не е в наш интерес и на Македония, но противоречи на здравата логика. Има много какво да се наваксва. Това бих препоръчал към нашите медии. До днес БНТ и БНР не намериха формула да присъстват достатъчно активно в ефира на Македония. Има договорености, които позволяват подобно нещо. Моят апел към г-н Кошлуков и ръководството на радиото е да се активизира диалога с националните канали на Македония. Мисля, че това няма да бъде някакъв проблем. Не съм чувал въобще да се водят разговори по този въпрос. Понеже съм университетски преподавател, в нашата сфера има огромно поле за сътрудничество. Това не е само 103-то постановление и още един акт, който позволява на македонски младежи да учат в България. Би могло да има специални стипендии, изследователски програми и общи проекти. Разбира се, при желание от двете страни. Такова желание съм сигурен, че има и ще се развива. Между нас няма езикова бариера. Психологическа бариера също няма, поне ако има някакви наслоения от миналото, те много бързо се възстановяват при живите човешки контакти. Мога да дам пример с Румъния. Тя продължава да дава стипендии на молдовски учени. Това изключително много стопи ледовете. Все още нашите колеги от Македония имат много по-голям обмен с Белград, със Загреб, с други центрове на бивша Югославия, отколкото със София. Тук ние можем да бъдем активната страна, тъй като сме с много по-голям научен потенциал. В това съмнение няма, никой няма да го отрече. Пътищата за икономическо сътрудничество, за безмитни зони, за побратимяване между общини и селища са една посока, която трябва да се насърчава. Засега не виждаме особено активно да присъства. Можем да дадем за пример фондация „Българска памет“ с председател д-р Милен Врабевски. Той прави семинари с учители, с ученици. Там не се спори кой какъв е, а самите човешки контакти показват, че ние сме едно цяло и че имаме общо бъдеще, и то в ЕС. Една тенденция, която в Македония се нуждае от подкрепа. Там има и сили, които се опитват да обърнат хода на историята и да я върнат в миналото. Да вкарат в анахронична ситуация една държава, към която не можем да бъдем безразлични.

Фокус: Не липсваха и провокации от македонска страна през годината. В края на 2019 г. бе повдигната темата за така наречения македонски език. Каква трябва да е позицията на страната ни по този въпрос, а и на обществото ни като цяло?

Пламен Павлов: Нашата позиция е ясна. Тя не може да бъде друга. Става дума за една норма на българския език. Тя е кодифицирана. Има още една такава норма, за която ние не се сещаме. Това е павликянския български, който се говори от банатските българи. На него се издават вестничета и списания. Става дума за една много малка българска общност, но така или иначе такива норми има. Мога да посоча, че в Италия има четири литературни норми. В Германия има също няколко литературни норми. Има баварски немски, който има съществени различия от литературния немски език. Дори в Беларус има още една норма. Такива ситуации има по целия свят. Никой не говори за мексикански, аржентински, португалски и т.н. Имаме една сходна ситуация. Имаме кодифицирана писмена норма на българския език. Те я наричат македонски, ние не можем да ги принудим насила да го наричат български. Истината е, че той е български. Никой в Австрия няма да отрече, че езикът им е немски. От македонска страна видяхме да се активизират елементи от старата Титова пропаганда, да се отрича, че имаме обща история и да се говори, че тя била преплетена, това са абсурдни неща. Ние имаме споделена история със Северна Африка. Били сме в Османската империя, но дори по време на тази империя нашата история, култура, традиция и език е обща с Македония. Става дума за едни и същи хора и един и същи народ. Бих апелирал като не им харесва да го наричат български, да го наричат българо-македонски или македоно-български. Знаем, че нашата емиграция в щатите специално старите преселници, които отдаваха основата на Македонската патриотична организация в Щатите и Канада, казаха, че са македоно-българи. Още повече, че такива примери има в цялата световна практика. Да се твърди, че има македонски език от памтивека и че той бил винаги различен от българския и едва ли не контрапункт на българския, това е само по себе си абсурдно. В това отношение отстъпление не може да има. Тези провокации говорят за политизацията на така наречената македонска наука. Те обвиняват нас в политизация, а на практика те я прокарват. Дори отказът на комисията да работи беше обяснен с предстоящите избори в Македония. Никой сериозен учен по света няма да го приеме като аргумент.

Фокус: Как оценявате работата на българо-македонската комисия през изминалата година и успя ли тя защити историческата истина?

Пламен Павлов: Тя от български страна не е излизала от формата на историческата истина. Има документи, свидетелства, спомени. Там се говори за българи и за нищо друго. Вадят се абсурдни доводи, говори се за съвременни тълкувания. Те са в духа на езикознанието от времето на Тито и на Сталин. Никой сериозен учен няма да ги приеме за меродавни. Комисията има известен напредък. Не бих искал да я отричам напълно. Стигна се до някои принципни решения за изчистване на антибългарската риторика от македонските отцепници. На практика антибългаризмът се прокарва още от люлката. Ще цитирам моя приятел македонксият писател Младен Сърбиновски, че македонските българчета са обработвани в дух на омраза срещу България и тази омраза са я носили вкъщи, а не от вкъщи в училище. Това нещо наистина се нуждае от развитие. Тук от македонска страна може да се желае много повече, тук не става въпрос за пазарлък и компромиси, а да се гледат документите и да се чете историята обективно. Това неведнъж моят колега проф. Ангел Димитров го изтъкваше и то друга позиция в науката не може да има.

Фокус: Накрая може ли историята да сплоти и обедини българите и гражданите на Северна Македония?

Пламен Павлов: Нас, българите от България и Северна Македония, тази история ни сплотява. Аз отново ще дам пример с Български културен клуб - Скопие. Те честват Илинденско-Преображенското въстание в Смилево и редица други инициативи. Те за съжаление не получават достатъчна подкрепа от българска страна. Гледа се едва ли не с някакво недоверие към активистите от Българския културен клуб - Скопие и към цялостната дейност. Това трябва да се подкрепя, защото става дума за една културна дейност. Тя беше призната волю-неволю от самото македонско правосъдие. Знаете какви пречки има като организации с пробългарска ориентация, но Българският културен клуб - Скопие независимо, че действа със собствени ресурси и скромни сили, върши изключително добра работа. Тя трябва да се подпомага от българска страна. Крайно време е да се намери един много по-широк диалог. В исторически предавания, каквито има в нашия ефир, трябва да се канят македонски колеги. Да си изнасят тезите, няма проблем, че те ще имат различни от нашите тези. Въпросът е да има диалог, а вече самите хора ще преценят на базата на документите. Трябва да има по-голяма отвореност, по-голяма откритост. Така сме си говорили с моя приятел и колега проф. Николай Овчаров, че не може само тази комисия, създадена до голяма степен служебно, да покрива потребността от широк многоаспектен българо-македонски диалог в хуманитарната сфера, в икономиката и в изкуството. Бих изказал едно пожелание към нашето правителство и към премиера Борисов, и към вицепремиерите Марияна Николова и Екатерина Захариева да се засили този диалог на всякакви равнища. Министерство на културата трябва да бъде по-активно. Преди десетина години в един от музикалните формати в една от българските телевизии присъстваше момче от Македония. Тогава имах една обиколка в Македония и навсякъде хората бяха очаровани как македонското дете се състезава с българските деца. Това не бива да бъде инцидентно. То трябва да бъде повсеместна практика. В това отношение несъмнено държавата има какво да помогне. Най-малкото да насърчава подобен диалог. Същото може да се каже в областта на спорта, за образованието, за общото небе. Това е хубава инициатива на президента Радев да се направи всичко възможно нашите военновъздушни сили да охраняват небето в Македония. Сега беше отново открито Висшето военновъздушното училище и македонските бъдещи офицери къде могат да получат добро образование без никакви психологически и други пречки, ако не в България. Има върху какво да се мисли и да се действа. Да се надяваме, че 2020 г. ще бъде по-добра и за България, и за Северна Македония, и за нашия диалог.

 su

-------------------------------------------------

Бел. ред. Заглавието е от редакцията

 

   Fluida

   Lema BG


 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Битоля

Битоля
Битоля - Температура: <b/>6°C
Предимно ясно
Температура: 6°C
Усеща се като: 6°C
Вятър: юг
Сила: тих, 1.0 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Охрид

Охрид
Охрид - Температура: <b/>6°C
Предимно ясно
Температура: 6°C
Усеща се като: 6°C
Вятър: юг
Сила: тих, 1.0 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Скопие

Скопие
Скопие - Температура: <b/>7°C
Предимно ясно
Температура: 7°C
Усеща се като: 7°C
Вятър: изток
Сила: тих, 1.0 m/s

Времето със sinoptik.bg

halba