За братя Миладинови, за Гарванлиев и за минираната съвест на Скопие

Фил БАНДОВ

Вчера прочетох официалното съобщение на МВнР за продължаващата клеветническа кампания срещу България, сега вече подпомагана и от намиращия се в Любляна “Международен институт за близкоизточни и балкански изследвания”. Веднага се запитах - кой ли би финансирал "изследвания", визиращи българите като несъществуващ етнос? Много вероятно е това да са именно онези,

които преди 97 години организираха убийството на Тодор Александров и на още редица български национални герои. Между другото, вижте само каква тъжна ирония има днес в заличаването на името „Тодор Александров“ от табелките на скопския мост! Македонистите решиха да изтрият от бита си името на оногова, що се бореше за техния свободен живот и за правото им на самоопределение! Но тази борба бе започната още със словото на братята Миладинови, на Григор Пърличев и на много други доблестни българи от Македонско и Одринско.

Днес, обаче, против този дух и език работи една никому неизвестна единица (или нула), нарекла себе си „институт“. Една от нейните функции се оказа разпространяването на неверни данни и лъжи в отношение на България, на нейната история и народ. Става ясно, че налице е организирана, хибридна акция срещу България, чиито рупори досега бяха базирани предимно в СР Македония, но вече са внедрени и в страни от ЕС (при това все места, които имат претенцията да са конкуренти на България в разпространението на писмеността и културата сред славяните).

Този ход ме кара да си замисля дали главната цел на такива „нули“ е единствено да се компрометира България, или пък се създават условия за дългосрочен антагонизъм между държави-членки от Европейския Съюз? Учудващо е, че само три месеца след като Чехия и Словакия наложиха вето върху Заключенията на Съвета на ЕС по Процеса на асоцииране и стабилизиране, днес и приятелска Словения неволно е замесена в хибридна атака срещу един съвсем пълноправен член на Европейския Съюз, какъвто е България.

След тези новини, дойде и потресаващата вест за дискриминационния скандал срещу песента за Евровизия, на Васил Гарванлиев. Но диверсиите срещу българския дух не спряха дотук: на 27.03.2021, научихме и за инцидента с българския гражданин Виктор Стоянов. Въпреки че от години хората оттатък границата продължават да са преследвани заради името „българин“, и подобен инцидент вече едва ли ще учуди някого. Просто за пореден път разбрахме, че македонистите в Скопие - къде от глупост, къде от страх - са скарани не само с историята.

Те са скарани и с логиката. Защото е твърде неразбираема причината, поради която на границата е бил спрян българския гражданин, опитващ се да внесе дарение от книги с “Български народни песни“ от братя Миладинови (1861 г)… Чудя се, какво толкова опасно и анти-северо-македонско видяха комшиите в това, че някой внася книгите на братя Миладинови в Македония?! Още повече, че според македонския вариант на Уикипедия, тези велики български възрожденци са представени като „македонци“…

Любопитно ми е и да знам, дали македонските власти са арестували досега други книги и граждани на други страни, заради подобен дарителски акт?! Хайде да ги чуем, нали все пак се стремят да покрият критериите за прозрачност?!

Защо арестуваха именно книгата със заглавие „Български народни песни“?!

Каква нелепа символика!! Да арестуваш песента на един народ!!!

Колко къса родова памет!! Ако беше жив, днес Васил Левски би се обърнал с лице към Скопие и би викнал с глас:

„Народе!!!“

Затова, освен дипломатическия отговор на официална София, аз мисля, че е дошъл моментът, който ни дава правото и на доста по-мащабен отговор. Само че нека оттук нататък да се фокусираме върху усилията да търсим причините, а не толкоз върху корекцията на следствията от тях. (Защото иначе ще продължим да се тюхкаме защо РСМ не изпълнява договора си с нас. Но това е друга тема, която си запазвам за следващия път.)

Днес апелирам за мащабна контра-реакция от страна на всички институции и граждани в България и в чужбина. Вярвам, че българите, живеещи на териториите на въпросните страни, ще направят необходимото, за да опровергаят клеветниците, настанили се удобно на територията на ЕС и активно работещи срещу него!

Убеден съм и че нашите сънародници в останалите страни по света ще направят същото!

Затова предлагам:

·       В Чехия и Словакия, българските културни дружества биха могли да инициират разпространението на официални писма и материали до външните и културните министерства на тези държави, за да ги запознаят с истината за варварската асимилация и дискриминация на българското мнозинство в Македония от 1918 г. до днес. В добавка, би било полезно още веднъж да се подчертаят и фактите по престъпното клониране и изопачаване на българския език в тази бивша югославска провинция, след 1944 г. Провеждането на безплатни онлайн-семинари на чешко-словашки език сред академичните общности, би било от голямо значение за подкрепата на българската теза и за осъзнаването на истинската нова история на Балканите. А не на фалшивата, на която вероятно са се позовали онези депутати с ветото…

·       В Словения, макар и името ѝ да е непряко замесено в дейността на цитирания по-горе „институт“, би било редно живеещите там българи да сезират Прокуратурата на Република Словения, както и Европейската Комисия, за необходимостта от извършване на проверки във въпросния „институт“. Убеден съм, че тамошните компетентни органи ще вземат отношение по темата. Словения е малка, но красива и подредена страна, населена с прекрасни хора – затова вярвам, че подобни структури нямат място на нейна територия. Една от мерките, например, би могла да е проследяване на финансирането на подобни активни мероприятия, насочени срещу държава-членка на ЕС.

Всеки един политик, общественик или организация (особено, ако е под юристдикцията на свободната и демократична европейска общност), който се окаже явен инициатор или донор на ксенофобски, расистки и дискриминационни проекти и прояви, би трябвало незабавно да бъде изправен пред представителите на местния съд, а ако е необходимо и пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Не споменавам съда в Хага, тъй като се надявам, че чак до там няма да се стигне. Но знае ли човек…

·       На българите, живеещи в останалия свободен свят бих предложил да използваме мощта на социалните медии и контактите си с обществата сред които сме, за да ги информираме за фактите по темата „България - Македония“. Нека да се поучим от опита на страни, които са водещи в превенцията на ксенофобията, на дискриминацията и на дезинформацията. По света има стотици български медийни портали и безкористни сътрудници, които предоставят достатъчно широка трибуна, за да се чуе гласа на всеки доблестен българин – на съответния език. Има кой да ни чуе – България не е сама!

·       За българите в РС Македония - надеждата за Истината е в Българските културни дружества. Нека да ги подкрепяме с каквото можем – освен наши кръвни братя и сестри, те са и хора с изключително смелост и достойна позиция!

Защото повече от ясно е вече, че на съвестта и на думата на политичарите в Скопие не може да се разчита – не и в този им състав и роли. Уж свободната, па макар и вече натовска република, все още демонстрира пристрастие към расизма и шовинизма от времето на титова Югославия. Доказва го нестихващия антибългаризъм, ширещ се навсякъде из западната ни съседка.

И още нещо. Чуваме, че някои сега в Скопие се кълнат, че дори и да влязат в ЕС, нямало да махнат бодливата тел по границата си с България… Тяхно право е това (или пък криво). Но нека да им е ясно - срязването на кльоновете е едно, а премахването на телените мрежи и минираните полета от съвестта и от ума, е много по-страшно и трудно преодолимо нещо.

Но дори и минираните полета в главите на някои няма да успеят да разродят народа, живеещ от незапомнени времена от двете страни на Струма. Сапьори и ножици за тел имаме достатъчно.

Да, има хиляди факти за зверствата на менторите, чрез които българите от Македония са били принуждавани да се отказват от своя език и национално самосъзнание и да напускат родните си земи. Не всички са издържали тези изпитания. Но тези мъченици са били достатъчно на брой и силни по дух, за да предадат Истината на поколенията. А те не трябва да я забравят!

Защото няма по-голяма наглост и варварство от това, да се възползваш от разделянето на един народ с граница и да се опитваш в рамките на няколко десетилетия да заличиш неговия хилядолетен етногенезис. С разстрели, с концлагери и чрез подмяна на името и на езика му.

И тези индивиди там ще си позволяват днес да наричат българите „фашисти“?! Тия, които избиха без съд и присъда близо 30 000 българи от Македония, а други над 100 000 прогониха или затвориха! За разлика от тях, българските „фашисти“ спасиха над 50 000 човешки живота в един от най-страшните периоди на човечеството! Но за това се иска воля! (а не само ду̀пе и па̀ре!)

Това страшно време е минало. Ала да преследваш някого в 21-ви век да изповядва свободно своето национално самосъзнание, име, култура, политическо убеждение и т.н., е присъщо само на най-тъмните тоталитарни режими от кървавия 20 век.

Ние признаваме всекиму правото на самоопределение, но очакваме същото и от отсрещния!

Не приемаме лъжата, омразата и насилието! Тези неща и техните носители нямат място в лоното на свободните народи. Поне докато не узреят за това. И докато не го докажат с дългосрочни действия и ясни ангажименти.

Ние няма да забравим и да изтрием от историята факта, че през 20-и век, населената главно с българи област Македония, беше насилствено откъсната от нейното българско землище, а населението ѝ бе тероризирано, за да се откаже от българския си род!

Не можем да върнем времето назад, но можем да се противопоставим на хибридните диверсии срещу България, както и на днешната дискриминация на българите в РС Македония!

Да разминираме полетата! Свобода за БЪЛГАРСКИТЕ ПЕСНИ !

----------------------------------------------

Бел. ред. На картата е изобразено българското етническо землище към 1877 година