"Open Balkans" e спасителният пояс за давещия се Заев

Атанас ВЕЛИЧКОВ

„Малкият Шенген“, скривалището на нерешителността и некомпетентността на трима балкански политици, които вече са влезли във филма, че правят „нещо голямо“ и „изграждат мостове вместо стени“, вече се нарича „Отворени Балкани“ и ще стане факт от 1. януари 2023 г. Надявам се, че ще се сбъднат думите на премиера Заев, че участниците в инициативата „Отворени Балкани“ нямат време да чакат

решаването на вътрешните въпроси на ЕС, за да продължат напред – и те наистина ще се придвижат напред толкова бързо, че ще изкушат дори България и тя да поиска да застане на „отворено“ и да се изложи на течението от забравените отворени врати и прозорци на луксозните резиденции на новите лидери на Западните Балкани.

Надеждата умира последна…

Инициативата „Отворени Балкани“ е прекрасна, но изглежда дори нейните инициатори не са наясно какво точно трябва да представлява. Общото споразумение за свободно движение на хора и стоки без проблеми по границите не се нуждае от такова помпозно огласяване, освен ако не е направено за демонстрация на сила от някои разочаровани „големи държавници“, които трябва да опаковат нещо евтино в скъпа хартия, за да го продадат на своите граждани.

Филмът на Заев е ясен. „Отворени Балкани“ е неговият спасителен пояс. След като не събра сили да започне открит диалог със София и се ограничи до лицемерни лозунги „братски народ“ и „братска държава“, осъзнавайки, че лобирането срещу България и нейната предполагаема „изостаналост от 19. век“ не работи в европейските столици, той трябваше да измисли нова дъвка за измъчените хора на Македония. Както един бивш висш партиен служител от ВМРО-ДПМНE написа в социалните мрежи: „Тези, които ви обещаха ЕС, ще ви отведат до Върнячка баня и Гирокастра“.

Няма ЕС, но ще имаме „мостове“ и бързо изпълнение на споразумението от Икономическия форум в Скопие. На обявения Балкански фестивал на виното всички ще се напием от оптимизма на нашия разочарован премиер. Той си е свършил цялата домашна работа, но лошата България не му е рекла „амин“ да започне преговори с ЕС, затова сега той като пример за лидер кани същата България да стане част от проекта. Европейски и приобщаващ, според неговата гледна точка.

За съжаление, красивите думи са само думи и не означават нищо, докато не се превърнат в дела. Заев знае това добре, защото самият той е наясно колко хубави думи е казал в София и е останал само с тях. Историята е най-малкият проблем тук, това е въпрос на доверие, което дори не е започнало да се изгражда. Защото София е безкомпромисна, а Вучич е хитър като Настрадин ходжа.

„Добрите македонски българи“ и техните приятели от Македонския литературен кръжок 2.0 в София отдавна предупреждават, че България води грешна политика спрямо Македония. И кога София имаше правилната политика? Кога? Кога България нямаше вина за нищо в Македония? България ли доведе Вучич на разходка в Скопие и му подари фланелка на „Цървена звезда“? България ли вкарва Македония в прегръдката на Сърбия? България просто е набедена за лошото ченге в нашия евтин екшън филм, в който всички ние сме само статисти, които трябва да се радват на нова Югославия, която ще върне гордостта на потиснатия народ.

Всички тези лесни за асимилиране мухабети, нахвърляни в информационния кипеж са като поръчани от онези, които смятаха, че могат да подпишат един договор, без да се налага да го изпълняват. И след като вдигнаха ръчната спирачка, започнаха да търсят оправдания за нежеланието си да се сблъскат с всички проблеми, които се крият от години в коридорите на нереализираната държавност, чиито основи са положени преди 77 години в манастира "Прохор Пчински".

Македонското общество не събра сили да се изправи срещу вътрешните си разделения на комити и партизани и, разбира се, България е виновна за това. Това е реалността и никакво добре скалъпено оправдание не може да я промени. България трябваше да остане пасивна и мълчалива, вярвайки че бъдещето ще донесе братството, за което е мечтала, сред хората, разделени от комунизма. Колко лоша е онази България, която най-накрая се събуди, а сега ние се надяваме, че ще я „победим“ с бриза, полъхнал от „откритите Балкани“.

„Ако всичко върви по план, от 1. януари 2023 г. Европейският български паспорт ще загуби стойността си пред македонския, албанския и сръбския паспорт. Ако всичко е наред, няма да има нужда от червени линии по отношение на преговорите с България.“ Ако... Ако... Ако държавниците на „разочарованата тройка“ бяха толкова големи „строители на мостове“, трите ни държави отдавна биха заприличали на Европа и нямаше да имат нужда да седят на открито, докато вихрушката от евтини илюзии, предназначени за все още неемигриралите ни на Запад граждани, ни духа във вратовете.

Трио "Спешен случай"

----------------------------

Атанас Величков е журналист, издател на македонската електронна медия „Трибуна“. Роден е в Крупник, България, но от години живее в Скопие.