Призът бе присъден на нашия писател от жури, председателствано от нобелистката Олга Токарчук
ШЕСТОДНЕВ
Българският писател Георги Господинов стана лауреат на тазгодишната немска награда за литература Usedom. Призът носи името на остров в Балтийско море, където се провеждат литературни празници. 53-годишният автор създава „сложни, цялостни разкази, които не могат да бъдат отнесени към конкретни жанрове и тенденции“, съобщи журито, председателствано от носителката на Нобелова награда –
Влади Христов със световно хайку; романът „Времеубежище“ излиза в превод на 12 езика
ШЕСТОДНЕВ
Владислав Христов стана първият българин, носител на световната хайку награда “Basho-an”. Организатор на конкурса е Музеят на Башо в Токио. Сред отличените текстове и е хайку на Радка Миндова. В третото издание на конкурса са участвали 1573 души от 44 държави. Разположен на брега на река Сумида в токийския квартал Моришита, Музеят на Мацуо Башо (1644-1694 г.) е посветен на
Людмил Станев е известен писател, но това не му пречи да практикува и лекарската си професия
Полина ПАУНОВА
Смята, че най-лесно човек може да бъде отказан от четенето с партийни програми, а най-тъжната гледка, която вижда в последните години, е мизерията в бита на пациентите му. “Очите им не светят, а самите хора са като изтръпнали", казва той. А той е лекар, работи в Спешната помощ във Варна. И твърди, че докторите се страхуват за живота на пациентите си повече от самите пациенти. Людмил Станев, обаче, е
Защо в България жените са наричани с мъжки съществителни
Александър АНДРЕЕВ
В Германия тя е “канцлерката Меркел“, а в България – “канцлерът Меркел“. Защо в България масово се е наложила мъжката форма и за женските длъжности и професии, попитахме филоложката Павлина Върбанова. Павлина Върбанова е създател на онлайн справочника за правопис, пунктуация и граматични правила в българския език „Как се пише?“. С нея разговаря Александър Андреев, главен редактор на
„Лъх от тих вятър“ на отец Йоан е една необичайна книга, макар да се родее с „Под манастирската лоза“
Румен СТОЯНОВ
Книгата изненадва с обстоятелството, че из всичките ѝ разкази действащи лица са православни свещеници. В тая плоскост е не само първа за цялата ни художествена книжовност, отдавна изживяваща своето второ хилядолетие, ибо начева от равноапостолните св. св. Кирил и Методий по средата на девети век, но вероятно за дълго време ще остане и единствена. Твърдението ми за тематична изключителност