Аз питая някаква слабост към тия думичета, може би ради пренебрежението връз тях

Румен СТОЯНОВ

Нима? Чак пък? Да. Те са бедният роднина край отрупаната с вкуснотии българска езикова трапеза: не ги броим за пълноценни думи, поменаваме ги едва ли не от няма и къде, по-обстойно внимание съвсем не им отдаваме, към тях съществува неписано и безоснователно предубеждение от порядъка на всичката Мара втасала, че отдолу се почесала: какви по-важни, а че тежки въпроси пред научната ни мисла стоят. Не

Редове от дневника на един украински писател, с днешна дата

Назар РОЗЛУЦКИЙ

Аз не съм военен. Никога не съм се стремял да бъда в армията. Аз съм доктор на историческите науки, изследовател, музеен работник. Малко писател. Трябваше да посветя времето си на изследване на историята, писане на книги и научни трудове. Искам да чета книги за изкуство, за любов. Това искам да правя, обичам работата си.  Но, сега съм военен. Защото в моята страна се води жестока война. Участвам в

Вълшебницата, която преобрази другарката Пепеляшка в капиталистическа принцеса

Румен СТОЯНОВ

А, че кой не знае Пепеляшка, бедното, хубаво и добродетелно момиче, възходило до принцеса и царица? Вярно, само че тия работи стават единствено из омайни приказки. Нищо подобно, ще възразя, има ги по живота и в околностите му, сред току нас, ако се озърнем и вмислим. Ей доказателство. Партията бе ни продънила тъпанчета и ушни миди, натрапчиво повтаряйки лозунга над лозунгите „Свобода, равенство, братство!”

Мистерията около създаването на литературната класика може да бъде разгадана, ако се прерови архивът на поета Петко Тихолов

Петър МАРЧЕВ

„Започнах да пиша романа „Време разделно”, когато знаех на всяка страница какво има, той беше някаква песен, която аз бях подредил вече в себе си и имам планове горе-долу колко страници, всяка сцена и прочие. С една страница го сбърках - сметнах го 385 до 400, а той стана 384 страници. Аз го знаех целия, аз го изпях, седнах край един огън, седнаха слушателите наоколо. 41 дни си говорих