Мая Любенова, която ни показа как да живеем – кратко, смислено и красиво – като хайку

ШЕСТОДНЕВ

„Не знаех какво ме чака, представях си страшни и грозни белези, нечовешка болка и бавна агония. Предпочитах да умра на хирургичната маса. Е, не се случи.

Лигавих се ден-два и разбрах, че трябва да заживея по нов начин – най-напред напук на смъртта, отнела ми един от най-близките хора два месеца преди операцията. После разбрах, че съдбата ми дава втори шанс и ще е престъпление, ако го пропилея…

Преживян и описан от Бальо Динев

ШЕСТОДНЕВ

Чудя се дали да ви разкажа за Черната кокошка… но с риск да засегна някоя дама, за което се извинявам предварително, ще поема този риск. Тогава живеехме в Зарата, във високите блокове точно срещу ЗЗУ, и животът беше сумарното удоволствие да си на 28 години, да имаш красива жена, умни приятели, прекрасни съседи

Митко Новков за Теодора Димова и "Първият рожден ден", "Сиела", 2016

ШЕСТОДНЕВ

Няма сякаш, пък и едва ли би могло да има по-подходящ ден от Рождество Христово (честито на всички!) за представянето на най-новата книга на Теодора Димова "Първият рожден ден". Не заради друго, а защото тя е обърната към Коледа, взряна е в Коледа, писана е дори, ако щете, за Коледа. С нея Теодора Димова продължава да извършва нещо, на което от либертианските литературни среди едва ли би се погледнало с добро око, едва ли от тях би се възприело безрезервно - да описва със средствата на литературата евангелската истина.

Едно завръщане в епохата на купонната система, с помощта на писателя Георги Марков

ШЕСТОДНЕВ

Това се случи точно преди трийсет години.

Ние бяхме дузина млади и гладни софиянци, които следваха във Висшето техническо училище в Русе. Горкото училище, то просъществува само три години, след което беше налапано и изядено от софийската политехника с гордото име… „Сталин“. Но за тези русенски години всеки от нас би могъл да разказва до края на живота си.