Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Как Партията управляваше културата в НРБ? Ето как!

radoyШЕСТОДНЕВ

Как Партията е управлявала културата, медиите, литературата и изкуствата в Народна република България през десетилетието след смъртта на Сталин? Въпреки провежданата /поне на думи/ политика на десталинизация, БКП продължава да стиска за гърлото всеки инакомислещ човек с желязна ръка, макар и в кадифена ръкавица.

За тази политика и практика свидетелстват автентичните документи, публикувани наскоро от Комисията по досиетата в сборника под заглавие „Десталинизацията”. От тях научаваме, че опасни за другарите комунисти са даже карикатурите и смешките във вестник „Стършел”. А на прицела на партийната цензура от ЦК са обичайните заподозрени – хумористите Радой Ралин, Борис Априлов и Николай Тодоров – Вородот...

До Енчо Стайков,

секретар на ЦК на БКП

Докладна записка за допуснати слабости

в списването на в. „Стършел”

Другарю Стайков,

Отдел „Пропаганда и агитация” направи проучване и констатира сериозни грешки в списването на в. „Стършел” и слабости в живота на редакцията. На първо място трябва да изтъкнем, че във в. „Стършел” нерядко се явяват материали с вредни обобщения на слабостите и недъзите в нашия живот, материали, в които се изопачава нашата действителност, които съдържат злобна, непартийна критика против ръководни държавни органи.

В бр. 542 и 551 от 1956 г. бе критикувано Министерството на вътрешната търговия и заместник-министъра Б. Благоев. Отчасти тази критика бе насочена и против ценовата политика на партията и правителството. Без да проучат въпроса Николай Тодоров /Вородот/ и Радой Ралин твърдят, че има огромни количества залежали обувки, защото цените били много високи. По тоя повод авторите заявяват „при други условия този въпрос би могъл да бъде дори предмет на интерпретация в Народното събрание”. Ясно е, че под „други условия” „Стършел” разбира буржоазната парламентарна демокрация...

На страниците на в. „Стършел” се появиха материали, които обективно услужват целите на вражеската пропаганда за дискредитиране органите на МВР за приспиване бдителността на народа. Вредността на тези материали изпъква особено силно, като се има предвид международната и вътрешна обстановка, в която бяха допуснати. Когато в Будапеща вилнееше реакцията на 27 октомври 1956 г. в „Софийска хроника” бе поместена ядовита бележка от Вородот против охраната на Народното събрание и милицията въобще поради това, че милиционерски органи не разрешили на сътрудник на „Стършел” и една гостенка от чужбина да правят снимки на гвардейския почетен караул при посрещане на чужд дипломат в Президиума на Народното събрание...

На страниците на вестника все по-често намират място материали с блудкаво съдържание и безидеен хумор. В такива фейлетони, разкази и карикатури с най-големи подробности се разказват пиянски истории, пикантни положения, изкуствено построени интриги, които задоволяват вкуса на хулиганите, на любителите на жълтия печат. Такъв материал е например разказът „Как щях да стана пияница” от Борис Априлов. Това е блудкава изповед, която може да се хареса на хулигани или да бъде забавно четиво на пияници. Неслучайно редица читатели на в. „Стършел” питат за този разказ „това автопортрет на Априлов” ли е?”. При това в недостоен вид Априлов представя своите колеги, хората на перото. Излиза, че те ненавиждат трезвите хора, сами не могат да се напият, колкото и да пият, а пиянството им се отразява благотворно, в състояние са да започнат литературни разговори. Авторът разсъждава, че ако усвои пиянството, щял да постигне редица ценни качества, няма да бъде „скучен трезвак, а задълбочен в себе си умен мъж, който разкрива скритите ресурси на мисълта, измъква ги на бял свят и се забавлява с тях”...

Материали, изопачаващи нашата действителност, написани от работници в редакцията на в. „Стършел” са намерили място и в други издания. Ярко потвърждение на това е фейлетонът „Нахалният чужденец” от Борис Априлов, поместен в бр. 300 от 17.12.1956 г. на в. „Вечерни новини”. Пред очите на измисления „Нахален чужденец” Борис Априлов открива, че у нас отделните хора не смеят да изразят своето мнение докато не разберат какво е мнението на техните ръководители...

Отбелязаните дотук слабости на в. „Стършел” се дължат на недостатъците в работата на редколегията, на слабата партийнополитическа работа със сътрудниците, и в немалка степен на обстоятелството, че сред редакционния колектив има... хора с нездрави и враждебни настроения и разбирания, бивши фашисти и други реакционни елементи. Един от тях на име Стефан Гечев /псевдоним Диаватов/ по време на октомврийските събития в Унгария показа изцяло реакционния си лик и стана невъзможен...  В редакцията работи още Атанас Василев Джавков /псевдоним Борис Априлов/. Преди 9-и септември 1944 г. той е бил активен ръководещ ратник. Нанасял е побой на прогресивни младежи. С особено ожесточение Джавков е преследвал ремсисти, организирал е разтуряне на техни събрания, заплашвал е учители, които се отнасяли благосклонно към прогресивни младежи и т.н. След 9.09.1944 г. Борис Априлов се премъкнал в младежката организация „Звено” и оттам в Отечествения фронт. И досега той си остава политически враждебен на социализма... В ЦК има 10-12 изложения от бивши партизани, политически затворници, концлагеристи, които са на отговорна държавна и партийна работа. В тези изложения другарите показват фашисткия лик на Джавков – Априлов и настояват той да бъде изваден от редакцията.

Вредно и разлагащо редакционния колектив е държанието на Радой Ралин и Николай Тодоров – Вородот. Както е известно, след Априлския пленум на ЦК на БКП те имаха много дръзки противопартийни изказвания. Радой Ралин написа и известната антипартийна „Приказка за стълбата”, която бе поместена в „Народна младеж”. Той продължава открито да демонстрира своите непартийни възгледи. Въпреки ясната и категорична оценка, която др. Енчо Стайков направи на срещата на Секретариата на ЦК с редколегиите на софийските вестници и списания, състояло се през май 1956 г., че „Приказка за стълбата” е вредно за партията произведение, Радой Ралин наново го включи в сбирката „Строго поверително”, която бе издадена през октомври 1956 г. Нещо повече – той се е похвалил пред сътрудник на ЦК, че е успял „достойно да представи” нашата страна пред югославските журналисти, които бяха миналата година на гости у нас. Пред тях Радой Ралин прочел съчинената от него пародия срещу в. „Работническо дело” и им разказал и други неща. Това според него принудило югославските гости да променят мнението си, че у нас нямало смели хора, които да изнасят открито слабостите и недостатъците. Вородот, както в последно време стана известно, най-вулгарно е псувал др. Вълко Червенков в присъствието на югославски журналист от в. „Иож”, гост на нашата страна. По отношение на някои мероприятия, които партията и правителството провеждат за подобряване на материалното положение на някои категории от трудещите се пред сътрудници на в. „Работническо дело” Вородот е казал, че това е демагогия и подигравка с нуждите на хората.

В редакцията на в. „Стършел” все още широко място има пиянството, битовата разпуснатост и др. Разгулен живот водят особено Тодор Данаилов, Борис Априлов, Вородот и някои други редакционни работници. Срещу тази битова разпуснатост не се води сериозна борба...

За подобряване списването на вестник „Стършел” и внасяне на повече принципност и партийност в дейността на редакцията предлагаме:

Да се направи остро предупреждение на Д. Чавдаров – Челкаш, затова че като отговорен редактор е допуснал сериозни слабости в ръководството на вестника – либерално отношение към грешките на сътрудниците, притъпена политическа бдителност към обработката на материалите, късогледство в подбора на кадрите...

Др. Петър Незнакомов да бъде освободен от длъжността зам.-главен редактор... на негово място да бъде назначен др. Ангел Тодоров, който е един от създателите на в. „Стършел”... Да се препоръча на редколегията да освободи от работа като неподходящи за редакцията Борис Априлов, Радой Ралин и Николай Тодоров /Вородот/...

                                            /със съкращения/

София, 4 май 1957 г.

Екатерина Аврамова,

завеждащ отдел

„Пропаганда и агитация” на ЦК на БКП

 

   Fluida

   Lema BG

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

Made in BALGARIQ
Сряда, 05 Февруари 2020
article thumbnailПетър МАРЧЕВ               Кубрат се бие - за България уж,                                                          но за бели парици. Аспарух портокали бере -                                              там, нейде край град Ница.   Тервел сарацини вкарва в Европа                                                            /300 евро парчето/. Крум краде луксозни коли в...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...

halba