Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Първата и последна стихосбирка на 16-годишната Даниела Стоева-Фурнаджиева

sihaРумен ДЕНЕВ

Ще направя опит да се ориентирам в това каква е културната атмосфера, от която диша своето вдъхновение съвременната младежка поезия. Казвам младежка, а не – млада, защото границите на младеещите се поети и поетеси е вече към 40-45 години. А аз ще говоря за книгата на Даниела Стоева „Сиха”, а поезията в нея е писана на границата между детството и младостта. 

Като стана дума за културна атмосфера, ще бъда по-точен, че това е звуково-интонационна атмосфера, в която нашите хлапета вибрират денонощно.

Честно казано, никога не ми е минавало през ума, че ще ми се наложи да навлизам в разсъждения за хип-хоп културата, но се налага, тъй като, за да разберем творчеството на Даниела Стоева, това ще е необходимо. Моята теза се основава на силното влияние на Нюйоркската младежка субкултура – хип-хопа - над всички момчета и момичета от осем до двадесет години в България през последните две десетилетия. Ню Йорк е световен град, това означава, че той е даже световен и спрямо културата на САЩ. Космополитните градове като Париж, Лондон и Ню Йорк не са национални градове, тяхното влияние е над цялата световна култура.

Налага се да припомня, че хип-хоп е течение в градската култура, което е възникнало през 60-те и 70-те години в Ню Йорк. То се ражда като начин на мислене, поведение и изкуство на гетото.

Културата на гетото, когато то е в световен град, резонира върху мисленето на всички затворени общности, които даже не са афроамерикански. Расата престава да има значение, хип-хопа става начин да протестират ония, които са оградени от някакви стени – вътрешни или външни. Да припомним, че през последните двайсетина години България се отваряше към света, а кое се отваря, ако не затвореното, т. е., гетото. Моля, недейте да наслагвате върху термина „гето” емоцията на отвращението. Целият свят е свят на отварящи се гета. Друг е въпросът, че към едни гета изпитваме отвращение, а към други, които приемаме за райски места, но които пак са затворени, изпитваме привличане, т. е. харесване. Ето двата полюса на потребителското общество: привличане - отвращение, харесване - погнуса. Там, където не сме, е рай, а там, където сме е ад, т. е. - гето.

Хип-хоп е понятие, включващо такива елементи като: диджействане, графити, брейк танц, рапиране, групов говор и жаргон. Доколкото знам, Даниела е била момиче с музикален слух. Четох тази книга още в ръкопис миналата година, тъй като имах честта да бъда включен в комисията, която разглеждаше предложенията по програмата на Община Казанлък за финансиране на книги на казанлъшки автори и важни за Казанлък издания. Още при тогавашния си прочит усетих в текстовете на Даниела характерното скандиране на рапа. Който има поетичен слух, ще го усети веднага.Сякаш някакъв невидим диджей, който само поетесата чува, прави своя микс от ритмични мелодии и чрез разговорни интонации Сиха рапира по неговия ритъм. Мимиките и движенията на лиричната героиня са като на брейк: опит за бягство от въображаема стъклена кутия, въртене върху лакът, гръб, рамо и глава,роботизирани чупки, внезапни замръзвания и акробатични импровизации. Това виждам аз в нейните произведения.

Те също така приличат, по-точно са писани, както се правят графити. Нощем при небрежното преминаване покрай хубава гладка и чиста повърхност, с оглеждане да не бъде видяно лицето ти, с бързи движения на маркера и спрея. Стенописи по невидимите стени, които разделят хората.  Впрочем в изкуствознанието за графити се приемат и пещерните рисунки на първите хора и някои изображения по стените на Помпей. Знаем от историята каква е била съдбата на Помпей. Такава виждат и съдбата на консумативното общество младите.

Но да се върна пак върху рапирането като характерен начин на изразяване в книгата на Даниела Стоева. Ритмичното представяне на рими е централен елемент в хип-хоп културата. Това се чува веднага в словореда на Даниела. Рапът е бърза и жаргонна реч, в която се смесват термини от улицата, училището и поезията. Той изразява бунтарски дух.

Рапът възниква из крайните квартали на Ню Йорк, където цари беднотия и мизерия, из негърските гета. Така наречената „смъкната мода“ е възникнала точно тогава. Семействата са крайно бедни и дрехите, които са използвали големите им деца са оставяли за по-малките, така в днешно време възниква тази популярна мода, която преди години е била израз на беднотия. Споменавам това не напразно, защото в един метафоричен план децата-поети облякоха дрехите на своите предшественици, за да се опитат в стихове да оправят света. Повтаря се една вечна драма, всеки новороден поет е Хамлет, който отново изрича стиховете:

„Светът е разглобен, о, дял проклет,
да си роден, за да го сложиш в ред!”

Словесното изкуство е отлично развито в присъщите за афроамериканските общности църковни песнопения, ползващи мелодична и ритмична реч, пляскане с ръце в такт, щракване с пръсти, жестикулация, паузи и провиквания, окуражаване и измолване, повишаване на тон, както и удължаване и акцентиране върху дадена сричка от думата. Уличното говорене се преражда в културата на хип-хопа. Това го припомням, защото спиритуалното е включено силно в лириката на Даниела и всички тия жестове присъстват невидимо, т. е., те се предполагат от нейните думи.

Ранните хип-хоп групи често рапирали с часове, включвайки импровизация, четиристепенен бийт и припев, който да даде възможност на изпълнителя да изрази мислите си. Ако четете внимателно „Сиха”, ще откриете този силен дух на импровизация и постоянните повторения, които играят ролята на припеви.

Напълно съм уверен, че Даниела е създавала стиховете си като речитатив върху мелодия, която е звучала в съзнанието  й. Ще цитирам като доказателство следните нейни редове:

„Не е ли по-добре творецът

да прочете на други хора

неговата творба

с неговата мелодия и музика…”

Впрочем, утре е Световният ден на младежта. Младежите винаги са получавали обещания и никога тези обещания не са били изпълнявани от възрастните. От това произтича перманентния младежки бунт, който се повтаря с появата на всяко ново поколение. Осъзнаването за излъганите обещания са границата между младостта и зрелостта.

Поколението на днешните петнайсет-шестнайсетгодишни момчета и момичета има свой нов език в поезията. На нас, по-възрастните, може би той ни се струва необичаен, но това е начинът стените на гетото да се преместят навън, да се изпъстрят с нови графити и да се огласят от нови песни.

 

------------

Текстът е четен на премиерата на стихосбирката на Даниела на 11 август в Казанлък

                                                                    

   

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

Made in BALGARIQ
Сряда, 05 Февруари 2020
article thumbnailПетър МАРЧЕВ               Кубрат се бие - за България уж,                                                          но за бели парици. Аспарух портокали бере -                                              там, нейде край град Ница.   Тервел сарацини вкарва в Европа                                                            /300 евро парчето/. Крум краде луксозни коли в...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...

halba