Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

За стихосбирката „Крехкото пространство“ на Силвана Иванова

makroРумен ДЕНЕВ

Днес това ще прозвучи доста невероятно за по-младите любители на поезията, но преди около 40 години в литературната критика се водеше един странен спор по повод тъй наречената „тиха лирика”. На нея се противопоставяше официалната гражданска поезия. Гражданска поезия беше  общо взето всеки римуван текст, който зовеше за борба срещу всевъзможни вътрешни и външни врагове и екзалтираше трудовите маси в строителството на заводи и язовири. „Тихата” поезия излизаше извън пропагандните клишета на тогавашната регламентирана естетика. Иронията на историята е, че след толкова много маршове тъй наречените врагове почти и едва ли не победиха тъй наречените герои. Заводите потънаха в трева, а по време на дъжд язовирите станаха заплаха за населението.

По-удивителното е, че си спомних тия отдавнашни времена, четейки книгата на Силвана Иванова „Крехкото пространство”. Нещо аналогично има с тогава. В наше време нейните стихотворения са новата „тиха” поезия на фона на едни други шумни и безапелационни регламентации. Днес опитът да се задоволи изкуственият глад на една безмерна всечовешка вътрешна пустота чрез средствата на безспирна консумация на все нови и нови продукти доведе до естетиката на крясъка, до словоблудството на взаимното надвикване. Никой не шепне, никой не мълви тихи слова, защото се страхува, че ако не чува крясъка си, ще загуби сигурност в собственото си съществуване.

Шепоти в крехкото вътрешно пространство на човека – това са стиховете от втората книга на Силвана Иванова. Първата и книга „Оранжева игла” остави впечатлението за самовглъбеност, интелигентност и чувствителност. Всичко това се отнася и за новата и стихосбирка „Крехкото пространство”. Различното е, че сега вече имаме по-силна носталгичност по нещо преминало и почти забравено. От друга страна новата книга е изпълнена със светла увереност в любовта и далечните хоризонти, които сякаш са се разширили.

Далечните хоризонти на крехкото пространство са подобни на акварели, които се отразяват в стъклата на огромни прозорци. Сигурно ви е направило впечатление колко по-дълбоко и бистро изглеждат така образите. Бистротата и ведростта на стиховете на Силвана Иванова са безспорни.

В крехкото пространство на тази  лиричност присъства женската гледна точка за света на любовта и хармонията, за който са необходими фини сетива, притежавани само от една музикална душа, каквато е душата на поетесата Силвана Иванова.

------------

Силвана Иванова, „Крехкото пространство”, стихотворения, Изд. „Лукс принт” ЕООД, редактор Петър Марчев, художник Диляна Божинова, първо издание, Казанлък,2012 година

Бел. ред. Текстът е четен на представянето на книгата в ЛХМ „Чудомир” - Казанлък на 1 октомври 2015 година.

                                                                             

   

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

Made in BALGARIQ
Сряда, 05 Февруари 2020
article thumbnailПетър МАРЧЕВ               Кубрат се бие - за България уж,                                                          но за бели парици. Аспарух портокали бере -                                              там, нейде край град Ница.   Тервел сарацини вкарва в Европа                                                            /300 евро парчето/. Крум краде луксозни коли в...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...

halba