Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Един от най-обичаните български писатели издаде нова книга със страховитото заглавие «Гризли»

grizliШЕСТОДНЕВ

Деян Енев е един от най-проникновените, най-обичани български писатели. Всепризнат майстор на късия разказ, в навечерието на Коледа Деян ни сюрпризира със своята нова, седемнадесета поред книга с изненадващото и силно заглавие "Гризли". «Тази книга ми е много скъпа. В нея, под сивата пепел на възрастта, още проблясват истински живи въглени", споделя авторът.

От епохата на Джек Лондон читателите живеят с нагласата, че авторът задължително трябва да е преживял това, което описва. 

Забележителната психологическа уплътненост на разказите на Деян Енев се дължи вероятно и на обстоятелството, че той е бил какъв ли не. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Но преди това е живял в Либия, а след това е работил като бояджия в Киноцентъра, като нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, като пресовчик във военен завод. Бил е учител и журналист и дори – копирайтър в рекламна агенция – каквото и да означава това. Понастоящем е колумнист в „Портал Култура”. Неговите вече 17 книги са печелили много награди, превеждани са на немски, английски и норвежки. Лондонското издание на сборника му с избрани разкази „Цирк България” през две поредни години /2010, 2011/ влиза в дългата листа на най-престижния конкурс в света за сборник с разкази на английски език „Франк О’ Конър”.

Но, каквото и да си говорим, както и да се маскира Деян Енев, той си остава преди всичко Ловец на хора. Вярно, така се казва втората му книга. Но Деян е ловец на хора в смисъла на Христовите думи към рибаря Петър: "Не бой се! Отсега ще ловиш човеци!"

Може би самият той не го осъзнава, но словесата му докосват и обръщат човешките сърца към доброто. Доброто, което е другото име на Бога…

 

З а р а

разказ от сборника "Гризли"

Дъщерята се прибра превъзбудена, с настроение. Постановката била много хубава. После се видяла с двете Цветита, седнали някъде, хапнали, бърборили. Дошъл и Пафи, гаджето на едната.

Бащата лежеше на дивана със затворени очи, слушаше разказа й, беше му приятно това нейно речитативно говорене, сменящо рязко посоките, но с удивително свежи езикови находки, с много верни характеристики.

Появи се и Зара, скочи до него на дивана, започна да се ближе. Котките много обичат да са в компания, бащата знаеше това открай време...

В този момент дъщерята почти изпищя:

- Ама забравих да ви кажа. Цветито, Джувинова, си беше забравила джиесема и нали живее близо до театъра, след постановката се качихме за малко до тях да го вземем. Те са си взели котка, досега нямаха, някаква дългокосместа, породиста, гледа важно. Чисто бяла, само на главата й има две черни петна с формата на квадратчета. Като шахматна дъска. Толкова е смешна. Уж важна, ама аз я гушнах за малко и веднага започна да мърка. Когато човек обича котките, как и те разбират това.

Изведнъж Зара скочи от дивана на пода, отиде до вазата в ъгъла, пълна до половината с вода, в която беше натопен един голям жълт слънчоглед и небрежно започна да го дъвче. И както дърпаше със зъби стъблото, вазата се катурна, падна на паркета и цялата вода се изля. Зара не се смути особено много. Все пак, за всеки случай, се скри под масата. Когато направеше беля, за всеки случай се скриваше. Майката грабна кофата и ракетата с парцала да попие и забърше веднага водата, дъщерята, след като се скара галено на Зара, отиде да се преоблече, а бащата продължаваше да лежи на дивана, изведнъж осенен от невероятна догадка.

Котката просто разбираше езика им. Беше чула разказа за чуждата котка, беше го изслушала с омерзение и реши да ги накаже.

Това беше. Нямаше какво друго да е.

Той отвори очи и потърси погледа на Зара под масата. И тя го гледаше. Гледаха се като двама съзаклятници, обвързани със страшна тайна.

 

   Fluida

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

АХ, МОРЕТО
Неделя, 07 Юли 2019
article thumbnailГергана СУЛЕВА               I Любопитни гларуси ме издебнаха и откраднаха сърцето ми. Хвърлиха го в морето и от кръвта му коралът в червено разцъфтя. Залезът го отрази и ето водата дивно заблестя. Въздъхна водната...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...


halba