Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Опит за рецензия на стихосбирката „От небето до земята“

silviaЛъчезар ЛОЗАНОВ

Стихосбирката „От небето до земята“ (ИК „Жанет 45“) на Силвия Чолева  затваря между страниците си смътна тревога – усещането че насред най-интимното преживяване (нощ, светлозимно небе) човек е събуден за предстояща пролет, април, но пролетта няма да се състои. От първото стихотворение до последното в книгата – човекът наблюдател, се очертава Съществото на чиста сетивност. През него минават пътят, градовете, любовта с нейното всекидневие, учудняване (усещането за живота като състояние на чудо) и телесност. Виталността, смъртта и любовта е в триединство-сензор да установиш жив ли си.  Насред всичко е човекът, гол, беззащитен в статиката на обстановката и всекидневното (Какво остана там). Стихотворението, въображението става убежище, заложената възможност е само потенциална – април да влезе като влажен и зелен снаряд, който разрушава монотонността (Разпети петък).

Темата за пътя носи отзвуци на кавафисовата „Итака“ – сменя гледките, обновява, поучава, храни сетивата и с рязкото учудняване на накачулените детайли придърпва, раздипля съкровищата на време – пространството през осмозата – кой кого всмуква: човекът пътя или обратното, така личността се самоидентифицира. Посоката към „безпричинната радост“ е процес – перпетум мобиле… докато си жив. Образът на пътя се превръща в кораб, преплита се в него като оргазмено преживяване на любовта (E lanave va). Но смъртта е наоколо, вмъква се и темата за приятелите като сетива – да осмислиш минало и сегашност до оня хоризонт, където репликата на живота се прекъсва като натиснат клавиш за пауза (Стихотворение наум докато…)

В любовта да губиш или притежаваш, е обратно пропорционално на близостта (Криех се). Неопазената предметна сетивност след влизането с взлом в нечий живот също е сред критичните точки да установиш идентичност. Ярка е темата за скъсването с всекидневното, привичката (Какво да правим с тялото), където те принуждават да живееш с мъртвото, с ерозията, без счупената радост, че сме се отървали свободни от игото на взаимното притежание.

Нямам предпочитание към малко патриархалното захласване с ябълки, селски гробища и особено за трудностите при писане на автора – Поет (с голямо романтично П), каквито присъстват тук-там. Но пък преходите през стаените неща от деня, които като тигър се втурват в съня (Сега разбирам) и пребиваването (В съня). Там тигърът става непознат антиквар, който харесва непотребните, от вкъщи донесени вещи – прелива от мотив в мотив и прави ритъма от мигновеното мигане през тъмни и светли ивици, каквото е премигването на живота.

 

   Fluida

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

АХ, МОРЕТО
Неделя, 07 Юли 2019
article thumbnailГергана СУЛЕВА               I Любопитни гларуси ме издебнаха и откраднаха сърцето ми. Хвърлиха го в морето и от кръвта му коралът в червено разцъфтя. Залезът го отрази и ето водата дивно заблестя. Въздъхна водната...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...


halba