Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Людмил Станев и новата му книга „Рязко“ ни хвърлят в оркестъра

lsРумен ДЕНЕВ             

„Четенето като опияняващо удоволствие” е заглавие на разказ на Людмил Станев, което подхожда точно на преживяването от четенето на неговите произведения. Предварително заявявам личните си предпочитания към тази линия в неговото творчество, към която спадат разкази като „Упражнение по революция”, „Спомените на Омир като мои”, „Някои хипотези за операта”, „Мила бабо”, „За вредата от пушенето на трева”, „Тайни изследвания върху тайните служби” и др. 

В събота вечер в предаването „Панорама” Бойко Василев излъчи свое интервю с Тери Гилиъм, който бе на посещение в България за „София филм фест”. Тери Гилиъм е режисьорът на „Летящият цирк на Монти Пайтън”, пародийно телевизионно предаване от 70-те години на миналия век, а също така на филмите „Бразилия” и „Животът на Браян”. Аз съм му голям фен. Фен съм и на творчеството на Людмил Станев. Но съм негов фен в спомената вече линия на пародийно-гротесковия романтизъм, а не в линията на лирично-носталгичната сериозност, която също съществува в неговото творчество и е много удобна, за да я пародира някой младок! Фен съм и на Михаил Бахтѝн, който най-дълбоко обясни същността на смеховата култура. Чрез пародиране на строгата официалност животът се поставя в равновесие. Гротеската и карикатурата ни спасяват, за да не се задушим от сериозност и тъпота с взлом. Ако само вдишваме, без да издишваме, ще се задушим. А смехът е издишване на отработения въздух. Писателят Людмил Станев е доктор по медицина и по-добре ги разбира вдишванията и издишванията. Аз лекарите с това съм ги запомнил – вдишай, издишай, вдишай, издишай… Михаил Бахтѝн е изследовател на Франсоа Рабле, но да си припомним, че и авторът на „Гаргантюа и Пантагрюел” е д-р Рабле, доктор по медицина.   

          Въобще, може да се каже, че гротеската е начин да се превърне нещо познато и до ужас близко в чуждо и непознато, сякаш го виждаш за първи път. Така си обяснявам въздействието на пародията и карикатурата. Но в творчеството на Людмил Станев се пародират толкова дълбоки пластове на познатото в културата, литературата, обществените порядки и човешките навици, че авторът е сякаш преводач от езика на тривиалния свят на един нов език, който е езикът на Людмил Станев.

          В древността съществувал ритуален смях и чрез него се покланяли на някои божества. За Людмил Станев предполагам такова божество е свободата от принудата как да мислиш, как да живееш и как да се изразяваш. При пародията читателят слуша стерео, т. е. с едното ухо чува гласа на сериозното, познатото, клишираното, трафаретното, а с другото – гласа на писателя-абсурдист, който е абсурдист, но не защото е абсурден човек, а защото е вътре в абсурда, който се получава между тия два гласа – на сериозността и на нейната смехова интерпретация. Това са два езика, които читателят е необходимо да знае, защото иначе ще има езикова бариера и ще се чуди на какво се смеят интелигентните хора, когато четат подобни творения. А от абсурда до здравия разум има само една крачка. От сериозността до лудостта – също.

          В последните години обаче се наблюдава един феномен, който бих поставил за разглеждане пред писателя Людмил Станев. След събитията около „Шарли Ебдо” възникнаха основателни въпросителни за границите на присмеха, за границите на гротесковото, което излиза извън нашето официално и навлиза в чуждото свещено. Сакралното е по-различно от държавно-официалното. Дали не бива да се спираме пред кощунството с чужди божества? Получава се парадокс, защото границата е ограничение на свободата, а от друга страна е защита от неканени гости и пресмехулници в личното ти пространство.

          Поредицата от имена на писатели, които са от дълбокото подводно течение на пародийно-гротесковия  жанр., в което плува и Людмил Станев са, освен споменатия достор Рабле, също и Суифт, Гогол, Хашек, Даниил Хармс, Уди Алън. Людмил Станев дори пародира пародистите, споменати току-що! Твърде сме горди, че в България има подобен писател като Людмил Станев. В нашата литература си спомням само още три-четири имена на автори на гротескова литература: Мирон Иванов, Марин Крусев, Васил Сотиров, Здравко Попов, но и те остават в рамките на един, да кажем, гротесков реализъм. При тях падаме по гръб от смях, а Людмил Станев направо ни хвърля в оркестъра.

          Не съм забравил Еразъм Ротердамски, но го оставих за поантата. Людмил Станев хвали глупостта до такава абсурдност, че глупостта се превръща в главен герой на абсурда, в който самата тя е превърнала живота си, в който самата тя е преобърнала живота си.

          Но както се казва, смехът е здраве! Людмил Станев разбира и от двете.

-------------------------------------------------------

* Текстът е четен при представянето на сборника с разкази „Рязко“ в Казанлък на 21 март 2016

         

                                                                              

 

   Fluida

   Lema BG

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

Made in BALGARIQ
Сряда, 05 Февруари 2020
article thumbnailПетър МАРЧЕВ               Кубрат се бие - за България уж,                                                          но за бели парици. Аспарух портокали бере -                                              там, нейде край град Ница.   Тервел сарацини вкарва в Европа                                                            /300 евро парчето/. Крум краде луксозни коли в...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...

halba