Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Разказ от Александър Шпатов

vrataШЕСТОДНЕВ

Един петък, точно в шест следобед, обектът си тръгнал от офиса в кулата на Mall of Sofia и заслизал с асансьора към паркинга. Някъде по средата обаче кабината се разтресла, след което вратите се отворили на някакво ново ниво на подземния гараж, в което досега той не бил стъпвал. Обектът се опитал да се върне с асансьора обратно нагоре, но копчетата отказали да се подчинят и го оставили да се оправя сам.

Линиите долу били прясно разчертани и явно още не било съвсем отворено - всичко било празно и сред глухия бетон нямало нито една кола. Светели единствено аварийните лампи за изхода и съответно обектът се насочил по тях. Вратата в края обаче била затворена и колкото и да напъвал, не искала да се отвори. Вече леко притеснен от цялата ситуация, обектът тръгнал да обикаля, за да намери някакъв друг изход, въртял се може би около час сред празните паркоместа, но така и не открил нищо, дори и асансьора, с който бил дошъл. Рампата за колите също не се виждала. И така обектът нямало какво друго да направи, освен да се върне обратно по аварийните лампи и да заудря по вратата, все по-силно и по-силно докато накрая не се пуснала някаква аларма и не се появила охраната.

Той се опитал да им обясни, но онези въобще не искали и да го слушат, само го хванали здраво от двете му страни и го повлекли навътре през мола. Обектът настоялведнага да го пуснат, развикал им се, че нямат право и така нататък, но онези продължили да го водят през някакви скрити коридори зад магазините, докато накрая не го оставили пред някакво гише с красиво момиче от другата му страна. Зареждане на кредитни карти – табелката била повече от красноречива. След всичко дотук обектът не се учудил чак толкова, когато момичето извадило именно неговата карта изпод бюрото.

– Съжалявам, господине, но не мога да я заредя. Във вашия профил при нас няма нищо.

–  Защото аз профил при вас нямам.

–     Имате, господине, повярвайте ми – имате.

– Вижте, не знам защо охраната се държи така с мен, вместо да ми помага, не знам откъде сте ми взели картата, но ако трябва да се зарежда и само това е проблемът, свържете се направо с банката ми, и да се приключва. Мен ме обслужват денонощно.

– Май не разбирате, господине, това няма нищо с банката ви. Компютърът зарежда картата само с точките, които сте набрали дотук.

– Моля? Какви точки?

– Точки за добри дела, господине, които събирате, за да можете да пазарувате в мола.

– Значи пак ви казвам, че има някаква грешка. Системата ви е объркана. Ако е за добри дела, каквото и да означава това, аз добри дела съм правил.

– Добре, господине, можем да ги въведем сега, ако искате, само трябва да ми разкажете.

– Ами... – обектът се напъва да се сети нещо конкретно, знае, че е правил много добри неща, все пак той  е добър човек, нямало как да не е правил нещо добро. Ученето, работата, приятелите, всичко винаги е било нормално, даже и кредита си е върнал, но нещо конкретно... – Веднъж спасих едно куче и го гледах у нас.

– Животните не се броят, господине, нещо друго?

– Вижте, на никого нищо лошо не съм направил.

– Това как да го запиша, нищо значи нула, т.е. нула точки.

– Добре, оставям ви картата, голяма работа, че няма точки.

– Но как ще пазарувате, господине? Как ще си намерите дрехи?

– Дрехи имам достатъчно.

– Тогава защо още сте гол, господине?

Точно обектът да каже, че това е абсурд, и вече наистина да се развика за цялото това безобразие, когато вижда, че наистина е гол. Без риза, без костюм, без слипове дори... Толкова се стреснал, че топките му се свили направо навътре.

– Но... аз... какво става тук? - обектът вече треперел от студ, срам и всичко останало. – Кажете ми, моля ви?

– Не знам, господине. Знам само, че искате да излезете оттук, но в този ви вид – представяте ли си само? Никога няма да ви пуснат навън.

– Но аз... трябва да си намеря дрехи...

– Знам, господине, но дрехите тук се купуват, друг начин няма. А вие нямате карта.

– Какво да правя тогава, моля ви, помогнете ми? Моля ви, госпожице!

Момичето го изгледало от глава до пети, толкова много като него вече била виждала. До преди час са били едни, а ето ги сега – голи и слаби, сгърчени от въпросите ѝ и смачкани под самите себе си. И въпреки това – стоят пред нея с някаква надежда, че все още имат шансове, че нищо не е за последно. Не можела да не се смили. Извадила една игла изпод бюрото, сложила я в специалното залепващо се пликче и му я подала през гишето.

– Единственото, което мога да направя, господине, е да ви включа в томболата за камили[1]. – Момичето се усмихнало по-скоро окуражително, отколкото служебно, след което изключило компютъра, прибрало обратно картата в бюрото, изгасило лампите и пуснало щората. – За нея точки не ви трябват.

 


[1] Технически е възможно камила да се провре през иглени уши, но за целта камилата трябва да е ембрион, а имайки предвид колко често излизат камили ембриони в традиционната коледна камилена томбола, организирана в мола, упражнението определено не е от лесните.

 

   Fluida

   Lema BG

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

Made in BALGARIQ
Сряда, 05 Февруари 2020
article thumbnailПетър МАРЧЕВ               Кубрат се бие - за България уж,                                                          но за бели парици. Аспарух портокали бере -                                              там, нейде край град Ница.   Тервел сарацини вкарва в Европа                                                            /300 евро парчето/. Крум краде луксозни коли в...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...

halba