Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Атанас Янев в опит да дешифрира една литературна легенда

jjШЕСТОДНЕВ

В текста на легендарния роман „Одисей" на Джеймс Джойс се срещат множество образи, топоси, стилистични похвати, сюжетни линии и мотиви, свързани с митологията, Библията, класическата музика и литература, звездите, историческите и философско-психологическите разрези на времето и т.н. Но най-вече текстът изобилства с библейски реминисценции. И този факт не трябва да се подценява. Няма какво да коментирам повествователната техника на автора.

В нея по един изключителен начин се преплитат всякакъв хумор, фино отношение към най-разнородни изразни средства, разнообразно ситуационно поле, в което действат героите, съзнанията на отделните герои, т.е. техният „поток на съзнанието“, неповторимото отношение към детайла, уникалните екзистенциални прозрения през призмата на една проста фраза или усложнен абзац… В „Одисей“ има от всичко по много.

Но ако приемем, че трябва да тълкуваме текста класически, то защо Блум (Одисей) се завръща в дом, в който властва грехът? Той знае, че неговата Пенелопа му изневерява и въпреки това не предприема нищо. Тук мотивът за завръщането бяга от класиката на Омир, където истинската Пенелопа чака вярна своя мъж.  Пространството на завръщането е превърнато в дом на греха. Всъщност, ние срещаме мотива за греха постоянно в романа. В родилния дом, забележете, Блум и неговите приятели гуляят, без да усещат ни най-малка необходимост да спрат да го правят. Дори и там, където се ражда животът, грехът е всевластен господар. Във вътрешностите на публичния дом, в който попада главният герой също битува  грехът. В последната глава пък се описват похождения-прегрешения на съпругата на Блум. Въобще, грехът като устойчив образ присъства навсякъде в повествованието. Другото, за което вече споменах, е сериозното присъствие на библейски реминисценции под формата на различни цитати от Стария и Новия Завет. Всъщност Джойс, поне според мен, се е опитал да ни разкаже една библейска притча по един по-различен, съвременен, безнадеждно интересен и модернистичен начин. Става въпрос за библейския епизод, в който се появява Мойсей като човека, който е призван от Бог да изведе богоизбрания народ до Обетованата земя и да счупи веригите на египетското робство. Неслучайно образите на Мойсей и Египет присъстват със сериозна честота в повествованието. Трябва да кажем, че Джойс твърде рано къса „приятелството“ си с католицизма, но е имал вземане-даване с него (на младини за кратко постъпва в йезуитски колеж) и поне за мен е вън от съмнение, че той е един много добър познавач на Светото Писание.

Съществува теория, че един от учениците му в Триест, Еторе Шмиц (с псевдоним Итало Свево), католик от еврейско потекло, се превръща в прототип на образа на главния герой в „Одисей“ Леополд Блум. Това не е сигурно, но е факт, че в романа Блум е католик от еврейско потекло. И това не е случайно. Самият Блум на едно място казва, че за него нацията представлява „едни и същи хора, които живеят на едно и също място“. А нима тук не става въпрос за еврейската нация (ако въобще има такава?), тъй като Блум е евреин, макар че той заявява, че неговата родина е Ирландия?

Развръзката, според мен, настъпва във втората част на романа, където под формата на драматургичен текст Джойс хвърля сноп светлина върху умело прикритата от него романова символика.  За Блум героят О‘Молой казва: „…в родната страна на моя клиент, земята на фараоните…“ Героят Бофоа пък заявява за Блум: „Той е архиконспираторът на века!“ Текстът продължава с библейските препратки. Бащата на Блум заявява: „Не си ли ти моят свещен син Леополд, който напусна дома на баща си, който напусна Бога на нашите деди Авраам и Яков?“. Джойс пише още, че „…Моисеевият закон отдавна е изместил закона на джунглата“. Пак във втора част се споменава, че Блум „…заповядал на прилива да се оттегли“ и че той „…защитава реформата на градските нрави в духа на простичките десет Божии заповеди“.  Самият Блум заявява, че е бил „..превърнат във жертвен агнец“ , че работи „…към приюта Мария Магдалина за спасяване на паднали жени“ и че „…всеки има своето Ватерло“.  Нима не виждате, че всичко води към един-единствен извод? Кой е онзи библейски персонаж, който най-тясно е свързан с Египет? Кой е онзи, който може да заповядва на приливи и отливи да се оттеглят, който иска да направи реформа в духа на Божиите заповеди, който е превърнат в жертвен агнец, който има своето Ватерло, който помага на приют, който се казва не как да е, а „Мария Магдалина“? Разбира се, това е Мойсей. В образа на Блум аз провиждам Мойсей.  Нима е случаен и фактът, че в третата част на романа Блум цитира откъси от стихове на староеврейски, че „…изходът от дома на робството е пустинята на обитаването“, че се говори за „Блумусалим“? Сега може би ще попитате кой е еврейският народ, след като вече си имаме Мойсей. Всички герои, които срещаме в повествованието  са персонификация на еврейския народ. Неслучайно по-горе казах какво мисли Блум за нацията – „едни и същи хора на едно и също място.“ Безспорно повествованието се развива на едно и също място (т.е. Дъблин) с едни и същи хора в различните ситуации. Може би най-близко до образа на еврейския народ е Стивън Дедалус, за когото Блум се грижи в третата част и го води у тях, след като младият писател и мечтател се е напил. Всъщност всички ситуации, през които преминава Блум са премеждията, през които преминава Мойсей, за да изведе богоизбрания народ от Египет и да го заведе до Обетованата земя. Неслучайно в текста се говори, че Блум е „жертвен агнец“, тъй като само и единствено той е призваният да скъса веригите на робството. В края на романа Блум води пияния Дедалус у тях – еврейския народ вече се намира в Обетованата земя. И тук идва кулминацията – самата Обетована земя е препълнена с грях, защото Блумовата Пенелопа изневерява на мъжа си, без той да има нещо против това, въпреки че знае за прегрешенията ѝ. Пътят на Мойсей (Блум), премеждията му, срещите му с приятелите, техните общи гуляи, завръщането в Обетованата земя, т.е в Дома с главно „Д“ – всичко е прогнило от грях. Джойс ни връща към идеята за изначалния грях на битието и невъзможността да го сломиш. Неслучайно накрая романът завършва с обяснения за сексуалните приключения на г-жа Блум. Това е само една смислова ниша, в която може да се тълкува романа. Подозирам, че през призмата най-вече на библейските мотиви и образи, Джойс е искал да ни каже нещо много по-дълбоко, да направи разрез на цялата История преди себе си, че дори и след него. Но аз виждам толкова, колкото мога да видя на този етап. А и Джойс не позволява да видиш повече от това, за което си подготвен. Защото това е „Одисей“.

------------------------------------------

Бел. ред. Текстът е публикуван за пръв път в Actualno.com

 

   Fluida

   Lema BG

 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

СТАРОТО ПЛАШИЛО
Вторник, 20 Ноември 2018
article thumbnailСтоян СТОЯНОВ               Отдавна, преди дни, преди години, преди кръвта ми да прелее в бездънния и плосък порцелан на чашите - кръвта, която винаги и винаги е недостатъчна, ако животът ми виси, а той вися на лъскавия...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...

abbort

halba