Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

KaioКалин ТЕРЗИЙСКИ

Петър Делян лежеше на седмия престол и гледаше * корема си.

Колко е странно – размишляваше в странен унес той - тази кръв по корема е моя!

И това там навътре. О, това там. Това дали са червата? Дали си виждам вътрешностите?

Когато човек…оф, това направо е лошо да се помисли…Когато човек си вижда вътрешностите, няма никаква надежда да оживее – нали така беше? Или няма такова правило? Хм. При Солун доста хора бяха накълцани. Тия нови алебарди са страшно нещо. Това, Господи, моите черва ли са, дето се виждат през спечената кръв? Помръдват…Като много дебели бели червеи са. Може да ми се струва само. Как ли се умира? Защо ли се умира? Много ми е странно…Странно се чувствам, Господи, нелепо…

…Да моля ли сега за изцеление? При такава рана е направо издевателство да се моли за изцеление…Примерно ако те хване огненица или си пречукаш пръст с брадвата и се възпали – да молиш за изцеление e редно някак…Но при такава рана…При такава рана все едно изнудваш добрия Господ!

Ах, Боже Господи, все пак как не ми се умира…Има ли някаква малка надежица, най-малка поне? Няма няма…

Така – с тия празни надежди - човек се размамва и не може да умре като хората!

Пфу! Плюя на тия женски надежди и надеждици…Дай им на женорята така да се молят и да се унижават…Пфу, лошо ми стана от гняв…как пулсира тая рана…иначе не боли, а сега как пулсира!…всъщност толкова боли, че чак не усещам болката, вцепенява ме…

Да, така така…женорята…дай им да се молят и да се унижават…дай ни надежда, викат, Господи…дай дай дай…И така нямат смелост да умрат храбро и отведнъж…

…Не, не …не съм прав…Целгуба как умря – отведнъж и без никакви молби и уговорки с Господа…няма мънкане, няма просия Ни за миг не е казала тъй: дай още малко да си поживея, Господи… пфу- така по женски…не, тя така не се е молила ни за миг…

А който почне да се моли за още малко…той става жалък и досаден даже в очите на Бога…не е ли така, мама му стара?... ох, ох…прости ми Господи, много боли…та така така…който се моли и проси милост и иска още малко да си поживее…който…Да…Който не е готов да умре с усмивка, Господи, той жалко живее…мизерен е животът му…и той не заслужава тоя живот…Не е ли така? Който проси отсрочки и иска още малко жалка надеждица, че ще си поживее…така – скапано и унизително – той не заслужава тоя живот!

А сега стига съм разсъждавал, ами да затворя очи и да се помоля.

Аз сигурно ще съм последният цар на тоя народ. Пресиян беше преди мене, Пресианчо - синчето на Йоан Владислав, син на Аарон, племенника на славния Самуил…но ето…след мене няма никой родовит…няма ни един от царски род…Както и да е. Може и за добро да е…

………..

Унася ме, но искам преди да умра, да се помоля на Бога. Тоя манастир със седемте престола ми харесва. Тук ще идват хора след време. И току виж научили нещо за мен. Но ще има ли хора, които да помнят? Защото стените, Бога ми, не помнят! Ако няма останали българи…По право  - ако останат…но вече не са българи - след време ще ме забравят. Тоест…така де, ако се откажат от рода си български, ще се откажат и от мене.

Защото аз се борих да има българска държава. А ако няма българска държава – никой няма да помни тия, които са се борили за българска държава, нали така? Каква проста логика, каква глупава логика, Боже мой…ако има по нататък във времето българи, ще ме помнят като герой…но ако няма…ще ме помнят като разбойник! Но и хич няма да ме помнят…и скоро ще ме забравят. Скоро скоро…

Няма да минат и петдесет години и никой няма да помни за мене…нищо че обсадих Солун и преобърнах цялата ромейска земя от Белград до Едеса. Ако няма солидна къща, котараците няма къде да живеят. Котараците са спомените…хаха, какво ми минава в главата…да, без държава спомените за великите ни люде няма как да се удържат…викаш – има манастири, има летописи…хм…да, но те лесно ще преминат от български в гръцки ръце и българската воля няма да остане в тях…

…Воля…Това е думата…Това е ключът…държавата е волята на много хора…Събрана на едно…Но кой ли ти разбира това  наши дни? Ако има държава и волята на една държава – удържат се за векове и спомените и паметта и съвестта…Държавата ги крепи – да не се разрушават и да остават, да векуват, да траят…Държавата дава трайност на паметта и на съвестите…Ама ако я има…Обаче не всяка държава дава трайност на съзнанието…Ако е някоя калпава и продажна…хаха, Боже, боли ме…ако е някоя калпава и продажна – тя не крепи спомените! А само пълни гушите на управниците…

…ама такава държава не трае и ден до пладне…Хазария…Хазария, дето в нея властта я бяха окупирали евреите, само за да си пълнят търбусите на гърба на хазарския народец – тя удържа ли? Не! Разкапа се!

Защото държавата е сбор на волите на много хора. Които искат да живеят добре – заедно. Не на една мръсна върхушка…

…Ако нямаше държава примерно – някой би ли помнил Аспарух? Или Крума страшни? А? Както и да е…Ще се мре…Трябва да се помоля…

Отче наш, ти който си на небесата….

А, да, още нещо…

Другите всички народи…Те винаги са се изправяли …и са показвали, че искат да държат  властта над живота си в собствените си ръце! Казвали са така: Тоя живот си е наш! Ние ще определяме как да го живеем. Никой няма право да ни каже как да го живеем! А при нас…При нас не е така…

Ето – французите…усетиха гнета на властта…Почувстваха се излъгани и смачкани…И обезглавиха този…Луи…Хм…Аз май умирам…защото няма как да знам за тия неща…те са от бъдещето…Нали? А откъде знам, че са от бъдещето? Като умира човек – нещо му казва кое как е…Да. Повечето народи показват смелост. И съвест. А ние…

Мен ме предаде пак наш човек…Алусиан…Заради него сега гина аз.

Французите след осем века ще убият или убиха или не знам как да се изразя…така де…обезглавиха Луи…англичаните обезглавиха Чарлз…а ние…ние ще паднем под робството на ромеите сега…после…

…как виждам в бъдещето само!…Благодаря ти за това ясновидство, Господи, благодаря! …после  ще паднем и под турско робство…И после под руско…Какви ли не робства…А дори и под свое собствено робство ще паднем…

Но не виждам в това проклето бъдеще да има нито една паднала глава! На тиранин! Не виждам тоя народ, който сигурно ще ме забрави…не виждам да отсече нито една глава на деспот! На тиранин. Не виждам!

Ще чака тоя народ…да го освобождават…да го спасяват…Да му решават задачите и да му определят бъдещето…И да му командват съдбата…Чужда воля, чужда воля, чужда воля…Само чужда воля виждам аз наоколо! В бъдещето…Само това...

А държавата е съв…съв-купност, да, такава дума искам да измисля…Съвкупност от волите на много, много, много хора! Които искат да живеят заедно…И да живеят добре?

Като имам такава прорицателска способност…я да погледна в бъдещето и да разбера – ще помнят ли мене, Петра Делян? О, да да…виждам! Ще ме помнят!
Но дали тук и така жалко ще се спомина, в тоя манастир…от раните си? О, това не мога да провидя…Не мога…За такива дреболии като собствената смърт и най-великият пророк няма пророчески способности…Както и да е…

Прости ми Господи…

……………….

 

  • Много е възможно Петър да не е можел да вижда корема си, тъй като Скилица твърди, че Алусиан го бил ослепил по време на предателството. Бел. авт.

Основна роля за последвалия неуспех на въстанието играе Алусиан. На него е поверена 40 000 армия, която той ръководи по време на атаката на Солун. Атаката се проваля, поради слабо пълководство и коства 15 000 жертви от българска страна. Според византийския хронист Йоан Скилица след този неуспех двамата предводители на въстанието започват да се подозират взаимно. На един обяд Алусиан издебва Петър Делян и го ослепява (а според Михаил Псел му отрязва също и носа използвайки кухненски нож). Алусиян бяга в Мосинопол, където е приет от Михайл IV и удостоен с титлата магистър. 

През лятото на 1041 г. голяма византийска армия, в която участват и викингски наемници, водени от бъдещия норвежки крал Харалд III, атакува главните сили на Петър Делян около Острово. Макар и сляп, Петър води въстаниците срещу ромеите. На тези събития е обърнато внимание в древна норвежка сага посветена на делата на Харалд. В Островската битка армията на Делян претърпява поражение. Самият той е заловен и отведен в Константинопол. Не са известни по-късни исторически сведения за него.

Поверието, че братя на Петър Делян са построили манастира „Седемте престола“ /в Искърското дефиле/ и че той самият е починал там, засега не са научно потвърдени.

 

Бел. ред. - Този текст е от новата книга "Владетелите" на писателя Калин Терзийски. Очаквайте премиерата на 2 октомври от 18:30 часа в книжарница "Гринуич" на бул. "Витоша" 37 в София!

 

   Fluida

   Lema BG

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

Made in BALGARIQ
Сряда, 05 Февруари 2020
article thumbnailПетър МАРЧЕВ               Кубрат се бие - за България уж,                                                          но за бели парици. Аспарух портокали бере -                                              там, нейде край град Ница.   Тервел сарацини вкарва в Европа                                                            /300 евро парчето/. Крум краде луксозни коли в...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...

halba