Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Защо и как 200-хилядната армия на Варшавския договор окупира Чехословакия

pragaШЕСТОДНЕВ

Операция „Дунав“ е военна операция от 1968 година в Чехословакия, проведена от въоръжените сили на останалите държави-членки (без Румъния) на Организацията на Варшавския договор (ОВД) за спиране на политическите реформи от Пражката пролет.

Силите на ОВД нахлуват в Чехословашката социалистическа република на 21 август 1968 г. след неуспешни преговори да се предотврати по-нататъшното изпълнение на реформите от периода на политическа либерализация в страната, известен като Пражка пролет. Реформите са насърчавани от Александър Дубчек, който се стреми да засили правата на гражданите въпреки несъгласието на Съветския съюз. Дубчек е избран за ръководител на Комунистическата партия на Чехословакия след оставката на Антонин Новотни през януари 1968 г.

В нощта на 20 срещу 21 август 1968 г. въоръжените сили на 5 от страните-членки на Организацията на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия: това са армиите на Съветския съюз, Полша, България, Унгария и Източна Германия. Общо 200 000 военнослужещи пресичат границата с около 2000 танка. България участва с два полка. Равносметката: 53 чехи и 19 словаци са убити от силите на агресорите, а стотици хора са ранени. 116 жертви дават и нашествениците от Варшавския договор, сред тях е и българският войник Никола Цеков Николов от под. 55 320. Инвазията успява да спре тенденцията на демократизация на страната. Съветската политика от онези дни става известна като доктрината „Брежнев“. 

 

В гърба ни дишаха съветските „особисти“

с огнехвъргачки, които дебнеха за дезертьори

 

Да, след като се изтърколи зимата, ни дадоха на нас, новобранците да си поемем мъничко въздух; чанчът понамаля. През това време писах няколко влюбени писма на Магдалена; тя ми отговори на първото, но после замълча и аз реших, че си е намерила някой друг от Цивилизацията. През лятото пък Тошко взе, че се ожени за някакво момиче от неговия Созопол; тарикат, дадоха му цели пет дни домашна отпуска заради сватбата, как да не му завиди човек! А наесен, когато ние на свой ред станахме стари кучета, ела да гледаш какво става. Целия репертоар, дето го бяхме научили на свой гръб, сега го приложихме върху нашите бойци. Се ла ви… Обаче гадното дойде през лятото на 1968-ма. Идеше време за ползване на полагаемите отпуски, след тях и уволнявката си подаваше ушите на септемврийския хоризонт. Обаче ние криво си правехме сметките. В средата на май в поделението започнаха проверки, после ни изкараха две седмици на учение. Лошата новина беше, че засега спират отпуските. А всичко било свързано със събитията в Чехословакия! И аз знаех за тях само това, което бях чул от “По света и у нас”: че групи хулигани разбивали с павета витрините на магазините. Защо, за какво – не ме е интересувало…

Но през юни ни вдигнаха двата полка, които бяхме към Варшавския договор и ни натовариха в десантните кораби. Защото Чаушеску тогава не ни пусна да минем през Румъния; нали се правеше на интересен и се опъна на самия Брежнев. Чуваше се даже, офицерите подхвърляха, че след като оправим чехите ще дойде ред и на братята румънци.

Затова се натоварихме в Атия на десантните баржи с цялото си въоръжение и поехме курс на север, към бреговете на Съюза. Отначало всичко беше точно – сервираха ни сутринта освен задължителната закуска тип “МНО” и портокали, на обед – портокали, на вечеря – пак. Бойците се радват, обаче Тошко имаше един градски от екипажа на баржата и той го открехнал. Тия портокали били от един гръцки кораб, който потънал по време на буря недалеч от Созопол; после вълните цяла седмица изхвърляли на плажа дървени каси с цитрусови плодове и трупове на гръцки моряци. Вечерта, като отминахме нос Калиакра, излезе буря; вдигна се страшна вълна. Тогава портокалите ни излязоха през носа: беше такова драйфане и тракане със зъби – като за световно…

На третата нощ зърнахме светлините на нощна Одеса. А от морето до чехословашката граница ни закараха със специална влакова композиция. Стигнахме до едни гори, разпънахме палатките, маскирахме техниката и близо месец – кибик, сиреч изчакваме развитието на обстановката. През това време политическите офицери току само ни спретнат по някое събрание – да ни обясняват международното положение и да ни надъхват с приказки за интернационалния ни пролетарски дълг.

Една нощ ни вдигнаха по тревога и – газ! Граничните заграждения въобще не ги усетихме, минахме като през паяжина. А насреща нещо взе да присветва – граничарите стреляли по нас с едни “скорпиончета”, картечни пистолети, ама кой ти обръща внимание! Минахме и заминахме…

Чакай, защо ме гледаш така?! Забравих да ти кажа какво ни предупредиха преди да тръгнем. Ти не знаеш, пък и аз дотогава не бях чувал, че в Съветската армия има “особые части”. Тези “особисти” са именно затова – ако вместо напред, решиш да тръгнеш назад, те да превърнат танка ти във факла… Та, за някое време стигнахме Банска Бистрица и се насочваме към летището, такава ни е бойната задача – да го овладеем и охраняваме. Приближаваме се на един пушечен изстрел разстояние и, макар да беше още тъмно, забелязваме, че срещу нас заема позиция някаква пехотна част. В това време един транспортен самолет започва да рулира към взльотната полоса. Тогава два наши танка тръгват към него; на пълна газ минават край залегналите войници – никакъв изстрел и от двете страни. Танковете застават пред самолета с прицелени в него оръдия, той спира… И така, докато се съмне и разберем, че това са руснаци, които са ни изпреварили и са десантирали на летището преди нас. Та ти казвам, братле, координация – един път!

pra

А после ни преместиха в Бърно. Там се наложи да разпръскваме и демонстрации. С танковете… На площада се беше събрал много народ, издигаха лозунги “Вън окупаторите”. За неизпълнение на военна заповед знаеш какво те очаква, нали! А тя беше такава: ДА СЕ РАЗПРЪСНЕ ТЪЛПАТА! Подреждаха ни по четири танка в редица и – с 80 километра в час – срещу тях. Хората бягат, къде ще идат. А в инструкцията имаше и такова положение: забранява се връщането на екипажите по същите улици, за да не се понижава бойния дух на личния състав, нали разбираш?! Да, а пък нашият механик-водач къде се беше заблеял и – бух! – танкът се намърда в една  “цукрарна”, сладкарница по нашему. Докато се усетим, машината помля и втората витрина и излязохме на съседната улица. Голям майтап! Не, той лафът е такъв, а иначе хич не ни беше до смях през това лято. Нагледах се на гадости за цял живот. Всъщност, като се замисля сега, ситуацията беше кажи-речи гражданска война – стари срещу млади. Младите са с Дубчек, старите – против него! Идват веднъж при нас двама шейсетгодишни и искат да ги спасяваме от “хулиганите”, тъй наричаха младоците. Наскоро след това пък намерихме труповете на няколко офицери от тяхната милиция – изхвърлили ги бяха от осмия етаж, откъдето стреляли срещу демонстрацията. Такива ми ти работи…

Още една бира? Да, усещам те какво ще ме питаш – дали съм стрелял и аз, нали? Всички момчета възприемахме тази работа като едно по-голямо и продължително учение. Веднъж, охранявахме някакво шосе и идва заповед да задържим една чешка бронирана радиокола. Строихме по два танка от двете страни на пътя и наизскачахме да я посрещнем. Задава се колата, а ние като автостопаджии и махаме да спре; естествено, шофьорът ни изигра стария стопаджийски номер – понамали, понамали и после – газ! Скокнахме в танковете, извъртяхме куполите и думнахме по два снаряда след тях, но къде ще ги улучиш… Да, аз бях мерачът на нашия танк; между другото, на учебния полигон винаги събарях мишената от раз. Но позволи ми, братле, след като цяла вечер само ти питаш и аз да ти задам един въпрос. Ти как мислиш, срещу жив човек лесно ли се стреля?!

pmНо най-страшното дойде с изящните крака на две чешки красавици. Бяха хубави, дяволски хубави, с предизвикателни небесносини минижупчета и също такива погледи. Изтропкаха върху високите си токчета край казармата, в която ни бяха настанили, и на цялото нашенско войнство му потекоха лигите. Абе, казвам ти – бяха момичета за поревка! И моят приятел Тошко, нали си беше отворен и поназнайваше езика, ги закачи нещо. Те му отвърнаха, даже доста си побъбриха край оградата. После приятелят ми дойде в умивалните, поизми се, поля се с “Тройной” под мишниците и ми намигна, радостно възбуден. В смисъл – гледай сега какво става! Вече се здрачаваше, когато той се сурна навън през една дупка в оградата. Повече не го видях жив. Не се прибра цялата нощ и на другия ден тръгнахме да го търсим. Аз го открих в един строеж наблизо, с разбита глава…

------------------------------------

Откъс от документалния роман „Цепелин за Седмото небе“, П. Марчев, „Жанет 45“, 2012

 

 

sa

as

   niti

 

cr

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ
Петък, 27 Октомври 2017
article thumbnail              Гергана СУЛЕВА   Дъжда слушам нощем и се моля за още и със свещи го викам разпиляно да блика. Ти си тук, но скоро денят ще ни грабне и двамата, ще ни хвърли в реката на някоя драма. И се правиш, че спиш уж...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...

abbort

halba