Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

И за всичко сътворено в Литературата през последните 15 години

valНадежда КОЦЕВА

Днешната ни среща се плъзга по повърхността на реалността в бездната на фантазията и ние излизаме от нея толкова живи, презаредени и обнадеждени. Светлина има, а сенките са необходими само за да подчертаят силата ѝ. Важно е въображението. Валентина Димова се е посветила да го открива и разгръща у децата. Резултатът са доказани чудеса, оживели на хартия и видео. И докато се срещаме виртуално с Валентина, като в истински фентъзи роман, тя приема гости и не кои да е, а приказните автори от клуба, които се събират за направата на видеоклип по случай 15-годишнината от създаването му. Валентина е основател на "Светлини сред сенките" – литературен клуб към казанлъшкия ОДК „Св. Иван Рилски“, огнище за млади творци. А това, което е направила през годините, заслужава поклон и е пример за това как децата ни могат да разгръщат потенциала си, да творят колективно, да се чувстват доволни и да бъдат пълноценни за обществото. Дали с едно такова поколение възпитаници чудесата в България няма да случват с магическа пръчка? Аз съм без колебание, повярвайте и вие!

Разкажете ни за себе си, Валентина.

- Идеалист и мечтател, който вярва в чудеса и се опитва да помага за сътворяването на част от тях. Синът ми, Кирил Димов, на 13 години, порасна в клуба, затова в момента е един от водещите автори, илюстратори и участници в клипове.

Кои са светлините сред сенките?

- Млади, вдъхновени от живота и творчеството автори, които създават светове, реализират мечти, отправят послания. Казано по-простичко - младежи от цяла България, занимаващи се с писане и филмиране на фентъзи и фантастика. Името на клуба е дадено от Стефан Василев – автор и илюстратор на голяма част от книгите ни. Един от най-изявените ви възпитаници Лъчезар Йорданов печели чрез есе участие в Space camp в Турция, други от клуба покоряват престижни литературни конкурси. Защо училището рядко успява да провокира талантите на децата? Почти всеки ученик от клуба е покорявал върхове, индивидуално и колективно. За петнайсетгодишното му съществуване сме завоювали стотици награди. Първият ни „кандидат-космонавт”, обучавал се в Space camp в Турция, беше Мая Стойчева, която тогава едва бе навършила 11 год. Изключителен талант, носителка на стотици награди за проза и поезия е и Мария Белчева, в момента студентка във Виена. Трите сестри – Сюзън, Сабел и Фая Гератлиеви, също са сред най-творящите и създаващите светлина автори. Създателите на клуба са носители на Ерокон за дебют за романа „Играта”. Поредицата „Аурелион – вечният баланс” (по идея на Дмитрий Милчев) се класира на 29 място Малкото голямо четене” на БНТ, в конкуренция със световни и български бестселъри, а романът в две части „Непоискано добро” беше в тройката на класация за книги, които вдъхновяват българските читатели. Всички деца и младежи от клуба са носители на много награди от Национални и Международни конкурси, през всяка учебна година, като клубът ежегодно печели от 100 до 130 индивидуални и колективни награди.

В училище се учи, при нас се твори, мисля, че това е разликата. Когато човека създава светове по свой избор, той се старае повече да ги направи прецизно и съвършено.

Как запалвате младежите към творчество?

- Запалваме се взаимно. Клубът е създаден от десет деца, които пожелаха да се събираме през учебно време след една Лятна академия. Това са Анелия и Мая Стойкови, Боряна Бакалова, Йоана Йорданова, Калин Маганджиев, Теньо Стойнов, Шенай Окан, Йоана Апостолова, Габриела Мицалова и Десислава Василева. Това са авторите и на първата ни книга, приказката „Въже от светлина”.

Лесно ли е да се пише колективно?

- Лесно е, защото авторите са много, но после са много и редакторите. За едно дете е почти невъзможно да създаде самостоятелен роман, без да допусне сериозни сюжетни неточности, но когато са група, те се коригират взаимно, идеите се допълват, а героите стават разнолики и пълнокръвни, като самите автори.

Колко книги имате издадени до момента и кои са любимите ви?

- До момента имаме 16 издадени книги, а сега работим по още две. Обичам всяка една от тях, защото съм присъствала от момента на раждането на идеята, до момента на влизане в печатница и среща с читателите. Например светът на Аурелион ми е много любим, както и героите, но понякога обичам да препрочитам „Дивна”, „Играта” или „Таванска стая без ключалка”… В момента съм най-пристрастна към „Непоискано добро” и „Момичето от квартала”, но може би най-силно обичам тези книги, по които работим сега. Те все още се раждат. Твори се чудото!

Къде се разпространяват?

- За жалост, разпространението не е силната ни страна. Помагат ни фондация "Човешката библиотека", сами също продаваме книгите си, но най-често ги подаряваме, а това ни ощетява, защото се самоспонсорираме. Издаваме новата книга с парите от продажби от предишната. Все пак е трудно да продаваш на деца, затова правим големи отстъпки.

От книгите към филмови видеа. Разкажете ни вълнението да снимате филмови сериали с деца.

- Това беше идея на Диан Илиев, който вече завърши висшето си образование и работи в София, но все още идва в Казанлък и снима с нас. Мечтата му беше да направи сериал по романа за Аурелион, но се оказа трудно и скъпо. Все пак, заснехме два епизода, които спечелиха много награди и публика.

Автор сте на фантастични разкази. Кое е по-привлекателно - реалността или фантазията?

- За мен няма по-искрена и истинска реалност от тази, която създаваме първо във въображението си. Всичко, което се е родило там, вече е живо и е част от реалността.

Вие сте фен на Star Wars. Колко други почитателки жени на сагата сте срещали?

- Много. Познавам страшно много фенове на сагата – мъже, жени, деца… Всички от клуба са влюбени в „Една далечна галактика…”, синът ми също е много голям фен, макар да предпочита фентъзи светове, като „Хари Потър” или „Властелинът на пръстените”. Все пак кой би пропуснал да си помечтае са джедаите и за Силата?! Лукас създаде свят, който ражда мечти, а това е достатъчно, за да му бъдем благодарни.

---------------------------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на това интервю е в „Успелите“

 

 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

СОЗОПОЛИС
Вторник, 30 Октомври 2018
article thumbnailИван СУХИВАНОВ                   Трептят смокинови листа в морето и в залива на Аполон златее залезът и сякаш съм последния защитник на крепостните порти - взрян в мъглявия Понт Евксинос, към сумрака на най-древното море, а оттам се чуват неспокойните сирени и жужат езиците забравени на варвари...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...

abbort

halba