Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Още за св. Марк Твен и неговото велико прозрение

tomПетър МАРЧЕВ

Дойде съботното утро. Беше началото на юни и цялата природа сияеше от свежест и кипеше от живот. Маслодайните рози цъфтяха неудържимо и въздухът бе напоен с тяхното благоухание.

Хълмът Тюлбето, извисил се над града, тънеше в зеленина и отдалеч приличаше на Обетованата земя - прелестна, изпълнена с покой, примамлива.

Аз излязох на тротоара, помъкнал жълта пластмасова кофа, пълна със следните инструменти и консумативи: една телена четка, парче шкурка № 11, малко шише с преобразувател на ръжда, друго шише с обезмаслител, парцал, кутия с грунд за метал, други две кутии с масленозелен алкидемайллак за метални повърхности, една по-фина четка от естествен косъм и друга не толкова фина четка. Да, също от естествен косъм! Огледах оградата… и цялата ми радост, породена от природните възторзи, отлитна, а в душата ми се възцари дълбока печал. Петдесет метра метална ограда, близо три метра висока, шупнала от 25-годишна ръжда. Животът ми на писател на свободна практика ми се стори празен и безсмислен, а съществуванието - тежко бреме. Нещо повече – стигнах дотам да си призная, че „писател на свободна практика“ всъщност е красив евфемизъм за актуалното ми социално положение на безработен журналист. Въздъхнах, взех телената четка и я прокарах веднъж по настръхналата от ръжда метална пръчка. При втората пръчка нараних до кръв показалеца си и това окончателно ме обезсърчи...

Седнах върху жълтата кофа и оброних глава, пълна с депресарски мисли, когато до тротоара закова спирачки лъскав черен джип.

-  Ооо, господин журналистът в ролята на Том Сойер?! Виж, това ми харесва! – беше местен баровец, за чийто съмнителен бизнес бях публикувал критична статия преди време.

Баровецът подигравателно ми козирува на гола остригана глава и отбръмча с джипа. Обаче на мен ми светна – да, Том Сойер, разбира се; ето къде е ключът от бараката! Нека използваме усилията на ближните, да впрегнем енергията на обществото за постигане на нашите цели!

В следващия миг до мен спря една млада двойка – мъж и жена на видима възраст около 30-те; и двамата бяха облечени в светлосини ризи с дълги ръкави, той носеше вратовръзка, а тя – пола с дължина до глезените. Държаха в ръце някакви диплянки. Преди да отворят уста и да ме заговорят на български със симпатичен чешки акцент, вече ги бях разконспирирал: това бяха двама свидетели на Йехова.

- Здравейте! – приветствах ги и аз, стържейки усърдно с телената четка ръждясалите прешлени на оградата. После спрях работата си с видима неохота, избърсах първите следи от избила пот по челото си и добавих с делови вид – О, виждам, че вие сте добри хора, загрижени за спасението на човечеството, но аз имам поставена задача – днес да приключа с боядисването на тази симпатична ограда… Е, ако сте съгласни да ме заместите за малко, аз ще имам възможност да се запозная в детайли с вероучителните истини на вашата сек… пардон, организация…

Сделката стана. Докато йеховистите се трудеха усърдно, аз изкарах на тротоара един тапициран стол, малка сервизна масичка, лист хартия, химикалка и чаша кафе. Разположих се удобно в стола и запалих цигара, макар че по принцип не пуша. Но моментът определено беше исторически – благослових на ум Марк Твен и Том Сойер и запрелиствах със съсредоточен вид свидетелската листовка. Подчертавах уж неясните за мен пасажи и си водех записки на листа от тетрадка на широки и тесни редове. Йеховистите се стараеха порядъчно и първите три метра ограда, боядисана в масленозелено вече радваха очите на минувачите. Когато вече бях готов да издекламирам наизуст първите две страници от листовката, йеховистката успя да си раздере до кръв дясната ръка. От някаква артерия шурна яркочервена кръв. Настана лека суматоха. Аз набрах номер 112, откъдето ме накараха да разкажа цялата предистория на случката с порязването и аз бях принуден да им обясня за ръждивата ограда, нейната разгъната обща площ и видовете помощни средства, използвани за боядисването ѝ. После ме накараха да се закълна в децата си, че казвам истината. Бях принуден да им обясня, че двете ми деца, под влияние на бившата ми съпруга, вече са се отказали от мен в Държавен вестник, затова нямам юридическо право да се кълна в тях. Попитах дали мога да се закълна в следващото по ред най-мило на сърцето ми същество – сиамката, която предпочитах пред разглезения рижав махленски донжуан. Казаха ми че можело. Но, като си спомних, как сиамката ме издраска до кръв, а преди това изяде невинното ми канарче, предпочетох да се закълна в едната от златните си рибки. Дотук добре – казах адреса на злополуката и зачакахме линейката. След около половин час колата на „Бърза помощ“ пристигна, а шофьорът ме помоли да се разпиша в някакъв документ. Йеховистката междувременно беше забелила очи. Докато я качваха на носилката, аз вдигнах показалец нагоре към небето и, за да демонстрирам пред йеховиста, че вече добре съм усвоил вероизповедните им истини, го предупредих с властния тембър на Джоко Росич: „И никакво преливане на кръв. Йехова вижда всичко!“

Дотук – добре! Три метра боядисана ограда са си три метра, кой ти ги дава. Имах намерение да засипя с пепел локвата йеховистка кръв, когато край мен мина някаква шумна група. Заговорих ги – оказаха се от Младежката организация на ХЕРП, които във връзка в предстоящите парламентарни избори бяха тръгнали да боядисат съоръженията на близката детска площадка.

- О, добри младежи! Аз също съм симпатизант на вашата хубава, справедлива и най-демократична партия. Дори съм нарисувал с водни боички портрет на нашия любим лидер и чакам сгоден момент, за да му го подаря… За беда, току-що получих силен кръвоизлив /посочих като доказателство локвичката кръв и се хванах за корема/… и няма да мога да боядисам преди изборите старата си ограда. Дали вие не бихте ми помогнали? А пък аз ви обещавам да гласувам в неделя по правилния начин! Да, освен това мога да осигуря и гласовете на две баби, на които пазарувам хляб, сирене и вафли „Фокус“ от магазина. А съседът ми дължи 20 лева и кофичка кисело мляко; аз ще му обещая опрощаване на дълга, ако и той гласува за ХЕРП. Освен това, ще споделя партийния ви банер във ФБ-групите на Бахайската общност и на любителите на локум с орехови ядки…

Това беше достатъчно – младежите се развихриха и набързо боядисаха десетина метра. В този момент, обаче звънна айфонът на водача им – оказа се, че организационният секретар ги чака на детската площадка. Окей, бягайте деца!

Докато си почивах от преживените вълнения на тапицирания стол, женска гълчава ме извести за преминаването на група дами, облечени в еднакви червени тениски, понесли в ръце торбички с кроасани и кисели млека „Чеп-Нелеп“. Поздравих ги и когато ме наобиколиха, се оказа, че са активистки на ПП БКС-СКБ, каквото и да означаваше тази сложна абревиатура. Само половин час по-късно боядисаната част от оградата бе нараснала с 4 метра и 63 сантиметра, аз похапвах пухкав кроасан и отпивах от кофичката с кисело мляко „Чеп-Нелеп“, благославях св. Марк Твен и се чудех как да гласувам на задаващите се избори, както бях обещал, и за ХЕРП, и за ПП БКС-СКБ едновременно. Ако трябва да съм честен и почтен /какъвто съм дълбоко, ама много дълбоко в душата си/.

Тъкмо когато мрачната неразрешима дилема бе на път да надделее над комбинативния ми ум и случаят заплашваше да се изроди в психиатрична диагноза, стана чудо. Появи се Исус! Не на облаци, но сред облак прах - до мен спря един очукан голф и от него слезе самият Исус от квартал „Кармен“. Първо ми продаде китайски комплект за боядисване, включващ 7 четки, 3 валячета и 1 пулверизатор за боя. После ми предложи ъглошлайф, произведен в Ловеч и орегинална моторна резачка „Still“ – на изключително тънка цена. Попита ме дали нямам нужда от компанията на 29-годишна „истинска еспанка“ съответно за половин или за цял час. Когато ми предложи да си купя шофьорска книжка, нещо ми просветна. Да и лична карта може, но става малко по-бавничко – усмихна се лъчезарно Исус. Нищо, ще почакам, за мен е важно да съм честен и да изпълнявам дадените обещания… и да гласувам два пъти. В замяна на услугата, позволих на вълшебника от кв. „Кармен“ да поразчисти гаража ми от ненужните железарии…

Какво говорите – разбира се, че и през ум не ми мина да занимавам мургавия маестро с моя дребен проблем, свързан с ръждивата ограда. Абе вие имате ли ум – ами че той е в състояние да върже и дяволчето Фют да му пребоядиса голфа! Аз може и да съм наивен, както твърдите, но не и дотам, че да се опитвам да продавам криви краставици на стар краставичар.

Така.

Исус отпраши, но до тротоара закова бяло товарно бусче. От него слезе Перо – стар приятел от казармата, с когото не бяхме се виждали от години.

- Помагай, брат! – прегърна ме през рамото той, а с другата ръка ми пъхна в джобчето на ризката няколко хубави банкноти. – Карам в буса 29 мигранти, поеми ги за ден-два, докато…

Перо разтовари „стоката“ в гаража и си тръгна. Аз се успокоих, представяйки си как ги изкарвам навън след 00:00 часа и мигрантите боядисват на лунна светлина остатъка от ръждивата ограда. Обаче, когато им занесох 10 хляба и 11-литрова бутилка минерална вода в гаража, забелязах, че двама от тях са въоръжени. Това обстоятелство леко ме разколеба…

Но духът на Том Сойер не ми даде възможност да изпадна в отчаяние. Новата ми идея бе гениална! Без да се бавя повече, написах на един лист кадастрон следния текст:

„Поставя се Български рекорд за ГИНЕС –

боядисване на най-дългата

метална ограда в света за най-кратко време!

Всеки е добре дошъл, за да влезе в Историята!“

После извадих от дъното на гардероба една стара видеокамера и я закрепих на статив посред тротоара. След това взех назаем от съседа, ръководител на танцов ансамбъл десетина фолк-носии: калпаци, потури, елеци и везани сукмани в различни размери. Извадих от колекцията на дядо ми чифте пищови и пушка берданка /поради липса на кремъклийка/. За да дам тон и цвят на начинанието, си залепих един рунтав мустак от коса на царевица и се премених като Филип Тотю. След няколко уводни думи за начинанието, изречени пред камерата, дадох стартов изстрел с берданката. Без да искам, улучих в крилото една невинна гугутка. Този нещастен случай подтикна съседката да звънне до Ловно-рибарското дружество и да ме натопи, че бракониерствам, ловувайки едър пернат дивеч извън сезона. Само след 7 минути до мен закова прашен джип 4 х 4, от него слезе свъсен мъжага с няколкодневна брада, видя перпелкащата гугутка и извади от кожената си чанта карнетка с квитанции.

- Трите имена! – строго ме изгледа ловният надзирател и се приготви да пише.

Но когато му обясних за какво иде реч, у него се пробуди духът на Нарцис: мъжагата смени камуфлажната си куртка с шаячно елече, нахлупи един каръм калпак и грабна телената четка. След като ми обясни /зад кадър/, че левият му профил излиза по-добре на видео, той застана пред обектива, смигна заговорнически, прекръсти се, после си подръпна два пъти края на лявото ухо /както правят по турските сериали/ и се хвърли самоотвержено към ръждивата желязна ограда. Това бе достатъчно – съседката, която ме бе изпяла за гугутката, очевидно стопли за какво иде реч. Начерви устни, съблече пеньоара, премени се с един златовезан шопски сукман и се нареди пред окото на камерата. Последваха я един пенсионер по болест, двама професионални войници в обедна почивка, един пощенски раздавач, три хлапета от кръжок по информатика и един скинхед с татуиран на темето си надпис „България над всичко!“… По едно време до нас спря и „паякът“ на общинската служба, с намерението да заработи някой лев, вдигайки опела на рейнджърите, който бил паркирал неправилно, според тримата бабанки. Обстоятелството, че войниците бяха преметнали през рамо по един калашник, подейства безотказно и охлади ентусиазма им. После, като разбраха какво историческо събитие се случва пред очите им, тримата младежи също се включиха всеотдайно в акцията.

Работата напредваше стремглаво, когато едно от хлапетата-информатици се завъртя покрай мен и заяви на всеослушание, че камерата не работи. Това беше краят… Всеобщият вой и негодувание се материализираха върху бедната ми главица чрез юмруците на скинаря. На финала ми удари един парен чук по главата, нахлупи ми калпака до веждите и, докато аз си бършех разкървавения нос, ме прегърна и си щракна героическо селфи с моя милост…

Дааа, фиестата свърши. Изхвърлих в контейнера останките от камерата, тапицирания стол и масичката и с лявата ръка /тъй като дясната бе контузена/ боядисах последните 46 см от оградата. Край… Седнах върху жълтата кофа в определено мрачно настроение. Не исках и да чуя за Марк Твен! Да, лесно е да си Том Сойер в Щатите през 19. век. Но я да го видим как ще се оправи в България през 21. век, където всеки втори е Том Сойер, а всеки първи – дяволчето Фют?!  

 

 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

СОЗОПОЛИС
Вторник, 30 Октомври 2018
article thumbnailИван СУХИВАНОВ                   Трептят смокинови листа в морето и в залива на Аполон златее залезът и сякаш съм последния защитник на крепостните порти - взрян в мъглявия Понт Евксинос, към сумрака на най-древното море, а оттам се чуват неспокойните сирени и жужат езиците забравени на варвари...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...

abbort

halba