Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Вместо рецензия за книгата „Признанията на един победен“

panaДияна БОЕВА

Когато прочетох „Признанията на един победен“ от Панаит Истрати, си зададох въпроса дали действително авторът е комунист. Има ли изобщо такива комунисти? Книгата описва пътешествието на Истрати в СССР през 1929 г.

Там той прекарва 16 месеца.

У нас книгата на Панаит Истрати, в превод на Огнян Стамболиев, бе подмината тихомълком. Очевидно има нещо неудобно в нея, някак препратките към днешното и близката ни история са твърде явни.

„Признанията на един победен“ се чете бавно, не че е с голям обем, просто човек се радикализира бързо – такъв небивал устрем към истината на всяка цена и защита на човека и неговото право са рядко срещани. Панаит Истрати е повече от „разбунтуван човек“, независимо, че е вероятният прототип на Камю. При него мисълта и действието в името на отделната човешка съдба вървят заедно. В момента, в който Истрати изрича нещо за истината, вече е с писмо в ръце с настояване до ГПУ, някой високопоставен другар, трибуна или вестник. Такъв импулс, такава страст и отдаденост, съчетани с остър ум, опит в труда, писането и пътешествията са наистина изключение. Не мога да чета екзистенциалистите (да речем) след Истрати, изглеждат ми вяли и отнесени!

Панаит Истрати (1884-1935) е румънец, писал на френски, открит и поощряван от Ромен Ролан. Авторът на “Признанията…” е извънбрачен син на перачка от Браила, преживял бедно и трудно детство, естествено е да приеме социалистическата кауза. Повлиян е от идеите на т.нар. Октомврийска революция (1917). В СССР той вижда „светлото бъдеще на човечеството“ и подобно на редица западни интелектуалци от 20-те и 30-те години, пристига в Страната на Съветите. Реалността там се оказва не просто стряскаща или отрезвяваща, а направо зловеща и вдъхновяваща за разказване. Така се появява пътеписът за СССР, издаден в книга първо в Париж. Както споделя преводачът, всичко, което са казали по-късно руските дисиденти първи го прозира Панаит Истрати, приеман е и за първата жертва на комунизма сред левите европейски интелектуалци от 20-те години.

Пътешествието си в СССР Истрати предприема със своя приятел Никос Казандзакис, с тях са и съпругите им. Посещават стотици места, срещат се с много хора, излизат извън предварително начертания им път и успяват да проумеят нещо, което променя живота им. Очевидно Истрати е разтърсен из основи, затова и споделя пред секретаря на ГПУ Герсон: „За мен съветският проблем е лична драма. Аз съм по рождение революционер. Не дойдох в СССР да търся материал за книгите си, а за да помогна с нещо на пролетариата. Сега разбрах, че мога да бъда полезен само с едно: да не пиша като моя колега Анри Барбюс, превърнал се в сляпо ехо на една идея…“. Следват обвинения към Максим Горки.

Колкото и да е странно, „Признанията на един победен“ е и светла, и оптимистична книга, на моменти и забавна. Едва ли цели това Истрати: но неговите „признания“ са възможност за един по-добре устроен и благодетелен свят, а това не е свързано с утопията на пролетариата, а с топлината на опазилия се човек от сляпата доктрина, тясната партийност, лъжата и преклонението пред който и да е диктатор (свой или чужд).

Интересни са историите за приятелството между Истрати, Виктор Серж и българина Кристиан Раковски (посланик на СССР във Франция, племенник на Г. С. Раковски). След смъртта на Ленин Кр. Раковски (българското му име и Кръстьо Раковски) е отзован от Париж и става жертва на политически интриги и разчистване на сметки. Оказва се стар приятел на Троцки... През 1938 г. Кр. Раковски се явява на подсъдимата скамейка заедно с групата на Бухарин, българинът е смачкан от изтезания, признава всичко, което са му написали палачите. Известни са думите на Лаврентий Берия: „Дайте ми когото пожелаете, и само след 24 часа ще го заставя да признае, че е… английски крал“. През 1941 г. Кр. Раковски е разстрелян по т.нар. Сталински списъци.

Чашата на търпението на Истрати прелива след „делото Русаков“. Русаков е болшевик от 1905, завърнал се от емиграция във Франция, той загубва своята част от комуналното си жилище в Москва поради претенциите на две партийни другарки от „новата класа“. Въпросът стига чак до председателя на Президиума на Върховния съвет на СССР Калинин. Истрати описва бюрокрацията и лъжите на всички нива. Става ясно, че Партията никога не може да е срещу своите, дори когато не са в правото си, те са „свои“ и опазени. Политкоректност, която си има име – глупост, но за сметка на нечий чужд живот, следователно става дума за жестокост.

Ами случката с негъра, който пожелал да живее в Страната на Съветите. „Отвратителен спектакъл, от който ми идеше направо да повърна“, казва Истрати. Тъмнокожият бил назначен като ковчежник на една негърска комунистическа организация, от която после го изключили заради кражби и злоупотреби, но преди това сложили физиономията му по пана и плакати.

Истрати описва онова, което вижда в СССР: демагогия, бедност, мизерия, корупция, фалш, привилегии за едни и съкрушение за други, обругаване, смърт. А затворите и местата в лагерите са били недостатъчни, защото всеки може да бъде заловен и обвинен. Описва онова, което вижда, въпреки официалните документи и статистики за напредък и въпреки натиска и лъжите, които се сипят върху му. Каква самоотверженост и лична издръжливост само.

Истрати преминава през градове и села, степи и морета, планини и реки, за да напише образцов и откровен текст, а и за да проумее, че липсата на идеология води до нещо много просто – корупция. Същото важи и за сляпата идеология. От тази гледна точка Истрати не създава патетичен пътепис, не изглежда просто на възмутен пролетарий, а на човек, открил сам действителността чрез верните и точни думи. За моя изненада този писател сякаш до ден-днешен остава неразбран, очевидно надскача не просто своето настояще, а продължава да провокира и нас, защото не може да бъде поставен в дадени рамки.

Може би за написването на книги, подобни на „Признанията на един победен“, са нужни време, пътешествие и съмнение, а не подражание и непукизъм. Останалото е революция – лична и обществена, като при Панаит Истрати, родил се в съседна на България страна!

 

----------------------------------------------------

Панаит Истрати. "Признанията на един победен". Изд. "Авангард принт", Русе, 2014

 

 

sa

 

   Fluida

lo

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

АХ, МОРЕТО
Неделя, 07 Юли 2019
article thumbnailГергана СУЛЕВА               I Любопитни гларуси ме издебнаха и откраднаха сърцето ми. Хвърлиха го в морето и от кръвта му коралът в червено разцъфтя. Залезът го отрази и ето водата дивно заблестя. Въздъхна водната...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...


halba