Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Колко български е Съюзът на българските писатели?

krimДимитър БОЧЕВ

Писах многократно по темата, а само преди броени часове я обсъждах и по една от водещите ни телевизии. За мен тя е изчерпана, но за обществеността ни явно не е. Тъкмо затова се завръщам към нея с гнева

свещен, породен от безсилието на здравия разум пред гражданската емоционалност. Двубоят между тези два фактора се вихри и по институциите, и в медийното пространство – и неговите вихри мира не ми дават. Преди да взема становище, ще очертая фронтовете.

И така, както винаги, здравият разум се придържа към фактологията. А тя е толкова проста, ясна и видима, че място за полемика не би трябвало да остане – полемично е само неустановеното. Членът на СБП и на българския ПЕН-Център, Светослав Нахум, издава преди около два месеца сборник разкази, озаглавен „Бягство от Крим”. Духовете разпалва публикуваният в редица държави първи и едноименен разказ, от който става очевидно, че след инвазията на руските специални части на украинска земя за предпочитане е човек да избяга от Крим, отколкото да остане в Крим. Такова е решението и на лирическия герой на разказа – една млада украинка, която след дълги и кошмарни премеждия намира политическо убежище в България. Творбата на Нахум е изградена върху парещите спомени на героинята. Авторовият подход не оставя съмнение в документалния характер на повествованието – текстът пресъздава бруталното насилие на руската армия, анексирала неотдавна полуострова, терора и кошмарите, през които местните украински жители преминават под гнета на безскрупулния руски империализъм.

На здравия разум на автора идеологизираното съзнание на родните институции противопоставя една гола емоционалност – колкото по-безпочвена и ирационална, толкова по-ожесточена. След излизането на книгата Съюзът на българските писатели организира на 17 април премиерата ѝ, на която присъстват медии, литератори, читатели и украинският посланик, Н. Пр. Виталий Москаленко. В менторството на СБП няма и капка съмнение – събитието е включено в Културния календар на съюза, оповестено е в печатния му орган в. „Словото днес”, водено е от двама членове на неговото ръководство и е проведено в галерия-книжарница „София прес”, съсобственост на организацията. Въпреки тези очевадещи обстоятелства, само два дни след премиерата СБП се дистанцира от нея, отрича собственото си участие и ролята си на организатор и стартира необуздана клеветническа кампания срещу члена си Нахум и в защита на ненаситния кремълски империализъм.

В това обстоятелство е заровен коренът на злото. Не всяко изявление на страната на доброто и хуманизма, което предявява литературни претенции, е литература, всяка истинска литература обаче е на страната на доброто и хуманизма. Истинската литература – пише Владимир Набоков – е винаги човеколюбива. От тази постановка с желязна неминуемост следва, че мракобесието няма литературен еквивалент. В конфликта между един агресор и неговата жертва естественото място на литературата е винаги в защита на жертвата и никога – в защита на палача. Ето защо в пламналото между Кремъл и Киев стълкновение място за двоумене няма – неслучайно целият цивилизован свят застана на страната на Украйна. Държавите, които подкрепиха Кремъл, се броят на пръстите на едната ръка – и това са все бисери на демокрацията и хуманизма като Северна Корея и Куба. Тъкмо в лагера на тези последни стожери на мракобесието се озова изневиделица и СБП, а с него – и родният ПЕН-Център, чиято закрила неговият член Светослав Нахум така и не получи. С тази си позиция и с публичните си изявления, които ругаят директно и бранещия независимостта си украински народ, и Н. Пр. посланик Москаленко, а индиректно – и целия Запад, днешният СБП напомня до умопомрачения комунистическия си предшественик, Съюза на Караславов, на Джагаров и Левчев, който, вместо да защитава членовете си от посегателствата на еднопартийната цензура, се превърна в еманация на цензурата, в истински инквизитор на свободното слово. Десетилетията демокрация, възстановяването на похитените от Партията-ръководителка човешки права и граждански свободи, приобщаването ни към ЕС и евроатлантическите духовни ценности – всичко това е преминало покрай СБП безследно като вятър. Неговото неотдавнашно изявление, което апелира за отзоваване на Н. Пр. Москаленко като украински посланик в София, което лакейничи пред деспотична Москва и което громи с огън и меч свободното слово, е заредено до пръсване с ретроградността на казионните тоталитарни практики. Обстоятелството пък, че целият този обскурантизъм е дело на една хуманитарна институция, прави картината още по-печална. Явно не за творческо обединение на свободни творци става дума в случая, а за един обездухотворен и евразийски, един русифициран до русоидство, един антиевропейски и антибългарски съюз на пишещи граждани, затънал в коловозите на собственото си творческо безплодие. Съюз, в който аз съм горд, че не членувам. И тъй ще бъде винаги.

 

---------------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на този коментар е в „Bulgaria analytica“

 

 

   Fluida

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

АХ, МОРЕТО
Неделя, 07 Юли 2019
article thumbnailГергана СУЛЕВА               I Любопитни гларуси ме издебнаха и откраднаха сърцето ми. Хвърлиха го в морето и от кръвта му коралът в червено разцъфтя. Залезът го отрази и ето водата дивно заблестя. Въздъхна водната...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...


halba