Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Обичам тоя основополагащ слой в книжовността ни

evanРумен СТОЯНОВ

Услада ми е да чета българска православна книжнина: поради съдържанието, ала тоже ради езика. Той изобилства с думи сладки, плодоносни, които другаде не срещам:

богосиновство, инокиня, велемъдър, богонравен, всесърдечен, иноверие, самослучаен, богохвален и прочие, стотици, стотици прекрасни словооблици, които ме изпълват с възхита и благодарност към ония, които сборно наричам незнайния словотворец, явно духовник, но свише одарен с удивително изтънчен усет, подтикващ и моя смиреност да опитва кое що в новици. Обичам тоя основополагащ слой в книжовността ни, защото съчетава православие и българолюбие, тоест непокварен с налепи другоземни. Сегашният български, демокретенясалият, бъка от чужди дошляци, та по някога ми се отщява да слушам, чета, все едно езиковата река носи последователно разнобагрени води, стоя на брега и с отврат гледам сивотията, чернилката, мътилката и чакам златната вода, че да крачна и се топна в нея, живородната, да се пречистя зрително и слухово, умствено, душевно, чак телесно, да си отдъхна освежен, пробистрен, охрабрен: окрилен.

Не само думи българодостойни виждам в православни писания, а също изкази техни биват ми потребни. Обаче не искам да прекалявам с хвалба, затуй към друго ще свърна. Ето нечие: „Отишъл да го види и да го покани“. Изказът (ме) дращи с близко повторените „да го“: второто е излишно, без него мисълта нищо не губи, а печели благозвучност: „Отишъл да го намери и покани“. Същото набюдаваме в случаи като „Ще отиде и каже да почакат“. Колцина днес биха го употребили? Май всеки вмъква едно ще и става тромовато: „Ще отиде и ще каже да почакат“, в ущърб на стегнатост и благозвучие. Никак произволно се твърди: Бог е в подробностите. А тях много често пренебрегваме, не ги съзираме, оти сетивата ни за майчиния-бащин говор мил затъпели са ради немислене със своя глава, ради езикомързел и тънем в срамна езиконеусетливост.

Кога някому извършват монашески постриг, за да бъде той важащ, присъстващите на храмовия обред трябва трижди да отвърнат „Достоин“. Самопозволявам си, без никой да ме пита, не триж, а не знам колко пъти да река от все сърце и пълногласно – за езика наш насущний – предостоин!

По воля Божия.

 

 

  

 

   Lema BG

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

Made in BALGARIQ
Сряда, 05 Февруари 2020
article thumbnailПетър МАРЧЕВ               Кубрат се бие - за България уж,                                                          но за бели парици. Аспарух портокали бере -                                              там, нейде край град Ница.   Тервел сарацини вкарва в Европа                                                            /300 евро парчето/. Крум краде луксозни коли в...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...


halba